Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)

Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ) / Андрей Деновски
Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
88775
Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
  • Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
  • Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)

В следващите редове ще ви запознаем с историята на едно врачанско село, което никак не е обикновено. Освен че е най-голямото в община Бяла Слатина, то има тривековна история, няколко изворчета, песен, посветена на Търнава и ... не само. През годините, за които има сведения, че е съществувало населеното място, то никога не променя името си. Откъде произлиза обаче "Търнава" и каква е историята на трънливото, но всъщност уютно и приветливо село?

Едно българско село, забравено от света (ВИДЕО)

Търнава е името на най-голямото село в община Бяла Слатина, Врачанско, с повече от 390-годишна история. По данни на ГРАО към началото на тази година в селото живеят около 2500 души. Населеното място е само на около 5 километра от общинския център Бяла Слатина и на 40 от Враца. В природен план то се намира между поречието на две реки - Скът и Грезницa...

За щастието и свободата да се върнеш на село (ВИДЕО)

За да бъде наистина обективен и интересен разказът ни ще ви срещнем с Полина Тацинска, любител-историк, проучил внимателно всяко парченце от историята на Търнава. Тя ще започне с предисторията на селото, защото няма точни данни за основаването му, а се смята, че население по тези земи има от хилядолетия:

Население около Търнава е имало още по времето на траките. Тук най-вероятно е било заселено тракийското племе „Трибали". То е живяло в този регион, около днешен Видин, днешна Южна Сърбия и части от Югозападна Румъния. От тогава датират могилите, които се намират около селото. По-видимите са събрани в местност, която се нарича „9-те могили". Но това далеч не са всички, защото в покрайнините на Търнава е осеяно с още от тях, но през различните периоди са разкопавани.

92-годишна баба вместо Google или за чара в живота на село с 15 души

Парченца от керамика излизат и днес, след дълбока оран в полята и в дворовете на жителите.

Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
netinfo
В по-късен период по тези земи вероятно са живели славяни. Това личи най-вече от името на малката рекичка, която тече от южната страна на селото. Казва се „Грезница". На старославянски „гряз" означава „кал", оттам и малка, мътна рекичка, кална, която и до днес е запазила името си.

След това тук се заселват прабългарите, твърдят запазени легенди. В една от тях се описва животът по време на направата на отбранителните окопи. Те са се правили около поречието на река Дунав. Новообразуваната тогава държава е правела такива валове, известни като „Аспарухов вал", „Шишманов вал" и т.н.

През Средновековието най-вероятно Търнава се е намирала на запад от днешното ѝ местоположение. Говори се, че по време на чумата селото се е преселило на днешното място.

Първите писмени сведения за селището са намерени в турски документи от тогавашната Ореховска кааза, от 1632 година. В тях са описани хора, които са давали данък „Джизие" - турски данък, който всеки мъж над 15 години тогава е бил задължен да плаща. В този документ са описани около 90 души с подобен данък и по това може да се съди, че е имало население.

Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
netinfo
Името ‚Търнава" най-вероятно е дадено заради наличието на много трънаци (бел. авт. „трънаци" означава „трънки" на диалект) и така от „тръни" се оформя името „Търнава".

По-късно по време на бунтовническите времена и управлението на Осман Пазвантоглу до Освобождението части от населението са бягали във Влашко и след Освобождението се връщат отново. През годините и власи са се заселвали в селото. По време пък на Руско-Турската освободителна война е имало и опълченци, които са участвали в боевете за свободата на България.

След като България се установява като държава, в Търнава полека започва растеж. Построяват се две цигларници, има няколко воденици, по поречието на река Скът (по-голямата река в селото), имало е занаятчии, ковачи, дърводелци, шивачи и др. Започва разработването на все повече земи, идват преселници от балканските села и така населено място започва да става все по-голямо.

През 1885 г. започва строеж на църква, до старата такава е имало около 1840 г. малък параклис и до него се изгражда днешният храм. В строежа ѝ взема участие почти цялото село - с дарения, с труд и кой с каквото може. В селото вече има килийно училище, читалищна сграда и така населението постепенно се ограмотява.

Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
netinfo
След 1924 г. се построяват големи сгради, за да бъдат училища. Първо две начални, а след това и прогимназиална, които съществуват и до наши дни. Вече в по-новите времена се строи и първият селски стадион в България.

В околностите на селото има няколко кладенчета. „Смръдливото кладенче", „Ручовеца" и един лековит кладенец, който е имал лечебна сила.

За „Лековият кладенец" има легенда, в която се разказва, че младо биволарче води биволите на водопой. Между тях имало едно сляпо животно, което след като всеки ден пиело вода от кладенеца, прогледнало.

Всяка година на Спасовден (а понякога и на Гергьовден) се е правило голям курбан, в който са идвали хора от околностите. В момента там има чешма, правена през 30-те години на миналия век, с чучури, но е занемарена и обрасла, затова почти не се използва вече.

Един от начините да се върнете назад във времето е чрез посещение на наскоро реставрирания и отново отворен музей в селското Народно читалище „Напредък 1898".

Историята на едно необикновено врачанско село (СНИМКИ)
netinfo
Към днешна дата в Търнава има няколко традиционни събития. Първото от тях е на 1 ноември. Всяка година на този ден се провежда традиционният събор и се организират различни мероприятия, свързани с „рождения ден" на селото.

Друг важен празник, появил се в последните години и провеждащ се в средата на август, е Общинският фолклорен фестивал „Ехо в родния край"- Георги Горелски". Той е в памет на Георги Горелски, който е български народен певец и учител, рядък талант с близо 300 северняшки бисера в репертоара си, роден именно във врачанското село Търнава.

Населеното място е популярно с танцовия си състав, театралната трупа и така наречените „Търнавски кокони". Това са изпълнителките от пенсионерски клуб „Здравец", които изпълняват „Песен за Търнава", превърнала се химн на селото, по текст на Радослав Линковски.