Само за седмица хлябът поскъпна между 14 и 22 процента в пет области на страната - Варненска, Пловдивска, Пазарджишка, Хасковска и Кърджалийска. Повишението вероятно ще продължи и в следващите месеци, но едва ли цената на насъщния ще премине над 1 лев. Това каза в предаването „Портфейл” заместник-министърът на земеделието и горите Светла Бъчварова.
Причините за повишението са свързани най-вече с проблемите на хлебопроизводителите. По-голямата част от фурните тепърва трябва да инвестират в системи за качество, а и са принудени да се борят със сивия сектор в бранша, допълни Бъчварова. Тя обаче категорично отхвърли твърденията на хлебопроизводителите, че хлябът поскъпва заради високата цена на зърното.
В предишни години пшеницата е имала и по-високи цени, но това не се е отразявало върху хляба, допълни тя и прогнозира че конкуренцията може да доведе до нормализиране на цените.
Интервю на Ралица Василева.
Причините в тези области да се повиши, са от една страна са трудностите, които изпитва в момента сектора във връзка с подготовката за членство в ЕС. Но не мога да приема тезата, че причината за увеличение на цената на брашната и на хляба се дължи на повишаване на цената на зърното. Наблюдавайки пазара на зърното поне от 10 години, сме имали доста по-високи ценови равнища, н в същото време това не е довело до повишаване на цената на брашната и на хляба.
Реалистична ли е прогнозата за цена 1.50 на хляба по Нова година, дадена от хлебопроизводителите?
Това е пазар, ценовите равнища се определят от много фактори. Едното е пазара на зърното, това което в момента трябва те да правят – приспособяване към системите HACCP , добри практики, които изискват инвестиции и изискват средства. Така или иначе, пазарът и потреблението са тези, които определят цената, а не на последно място и конкуренцията. Ние имаме увеличение на цената на хляба, на в райони, където тя беше най-ниска досега. Например цената в Пловдив беше най-ниска в страната, увеличението е 22% и от 55 стотинки стана 70 стотинки. В София се запази една от най-ниските цени поради факта, че конкуренцията на този пазар в големите градове, включително и София, е голяма.
Уравновесява се цената в страната.
За килограм бял хляб на едро цената в страната е 75 стотинки, увеличението е 4,2%. На дребно увеличението е 5% - от 80 на 84 стотинки. За хляб „Добруджа” 4,7% е повишението на цената на едро и става 67 стотинки и на дребно става 74 стотинки към тази седмица, т.е. с 2,8 на сто увеличение.
Движение в цените така или иначе ще има, но не може да се прогнозира, че ръстът ще бъде непрекъснат или този ръст ще доведе до една картина в цялата страна, където ще имаме равнище над 1 лев.
Споменахте европейските стандарти за качество. Означава ли това, че досега фирмите не са инвестирали по-голямата част от средствата, което трябвало да направят?
На регионалните пазари точна така се е получило. Не е тайна, че има доста такъв сектор, който работеше под една или друга форма и не беше се появил – сивия сектор. При брашната има ишлемета, които се преработват в хляб, те също бяха на ненаблюдавано равнище и не се движеха в нормални пазарни условия.
Има ли условия за спекулация. Не е тайна, че голяма част от производителите закупуват зърно на по-ниски цени още в началото на жътвата. Някои от тях използват движението на цените на зърното на борсата, но не са направили такива инвестиции.
Да, и не са направили сделки на такива цени.
Това е пазар и не могат да се прогнозират цени от гледна точка на натрупване на разходите. Имало е години, в които разходите на земеделските производители са били по-високи от цената, но това не е променяло пазара така драстично. Въпросът е, че държавата няма възможност да регулира този пазар на регистриралите се над 3 000 хлебопроизводители.
Но държавата може да влияе на цената на зърното и на пазара на зърно. Продължава ли износът?
Износът до неделя беше 728 билярд тона, но последните три седмици почти няма износ на зърно. По-скоро една от причините за повишаване на цената на брашната е, че мелниците едва сега започнах да купуват зърно.
Има ли интерес за внос на зърно?
Не, няма откъде да се направи внос на зърно и не би могло икономически да излезе вноса на зърно по-добро като цена, в сравнение с вътрешния пазар.
