В Сингапур, тази може би най-бляскава метрополия в Азия, всеки представител на средното съсловие може да си позволи домашна прислужница. Жените идват предимно от чужбина и в повечето случаи биват третирани като робини.
Ями днес е бледо копие на това, което някога е била. Тежи едва 31 килограма. Шефът й разрешавал по 1 филийка хляб на ден и малко кафе. Държал я е под ключ и престанал да и плаща заплата. Преди дни Ями успяла да избяга.
"Дойдоха двама техници да правят нещо в кухнята. Бяха оставили задната врата отворена и аз избягах. Понякога вечер се хранех с остатъците от вечерята на моя шеф. Страхувах се да си призная, че съм гладна, защото той все ми се караше", разказва Ями бин Парно.
91 жени са намерили подслон в общежитието на организацията "Home". Домът се ръководи от Джолован Уом, заедно с няколко доброволци.
"Домашните прислужници в Сингапур нямат никакви права. Международните трудови стандарти не се отнасят за тях. Те нямат право на отпуск, на регламентирано работно време, заплащане на извънредния труд. Могат само да се надяват, че работодателят им ще се отнася добре с тях", казва Джолован.
Настанените в "Home" жени са жертви. Лъгали са ги, че ще им плащат, били са експлоатирани, а в някои случаи дори малтретирани физически и психически. И всичко това в Сингапур-една от най-бляскавите метрополии в Азия. Градът изглежда модерен и бляскав. За тази лъскава фасада обаче се грижи цяла армия от евтина работна ръка. Сред тях и над 200 000 момичета-домашни прислужници. Много агенции предлагат прислужници директно в моловете, на дъмпингови цени. Жени от Индонезия, Филипините се надяват, че така могат да подпомогнат семействата си. В Сингапур те могат да изкарат колкото един лекар или университетски професор в родината.
Новите робини: млади, бедни, наивни
А посредническите фирми печелят добре от тях, защото в Сингапур прислужница може да си позволи всеки представител на средното съсловие граждани.
Сюзан Тан е поръчала прислужница по телефона и е дошла да си я вземе от Агенцията.
Априяна е на 35 години, има 6 годишна дъщеря, но за Сузан е важно само едно-прислужницата да умее добре да готви и да чисти. Априана е индонезийка, което може само да радва Сюзън.
"Имам още една прислужница, от 8 години. Тя е филипинка, а когато две момичета са от една и съща страна те постоянно бъбрят на родния си език и бързо се сприятеляват", казва Сюзан.
Шефката на посредническата агенция уверява Сюзан, че Априана е наясно с правилата. Не трябва да изнася никаква информация, не може да приема гости, ако сбърка трябва да се извини и да не повтаря грешката си. От прислужниците се очаква да работят и много да внимават.
ARD: Българи живеят и работят като роби в Южна Италия
Първите 4 месечни заплати на Априана се полагат на Агенцията-общо около 1600 евро. Толкова и струва услугата.
Априана не се сърди. Тя се стреми да дава най-доброто от себе си. Ако госпожата реши, че не е доволна, може веднага да я смени с друга прислужница, разбира се, безплатно.
Априана ще работи и живее заедно с другата прислужница Далия в малка стаичка до кухнята. Ще обитават 6 кв. метра, без никакво лично пространство. От Агенцията разрешават по 1 почивен ден в месеца, което не е особено по вкуса на Сузан Тан.
"Ако решат да се разходят до Лъки Плаза, там се навъртат много гастарбайтери и някой може да им хвърли око. И ако после се окаже, че някоя е забременяла, трябва да напусне страната, а аз ще плащам за всичко това".
Много от домашните прислужници идват в мола в неделя, за да си побъбрят или просто да се позабавляват. Едни флиртуват, други не знаят какво да правят. За тях организацията "Home" е създала информационен център.
Ето какво споделя Клет Пелиарда, бивша домашна прислужница.
"Казаха ми, че трябва още да чистя жилището на сестрата на моя господар, както и на една негова приятелка. Беше много тежко, не получавах закуска, хранеха ме само с ориз и яйца".
Организацията се е погрижила за Клет, включително като е информирала властите за нейния случай. Но те реагират само когато работодателят спре да плаща на прислужниците или ако някой се отнася зле с тях. Досега никой не се е погрижил да направи нещо за подобряването на условията, например с промени в закона. От Министерството на труда твърдят, че ценят гастарбайтерите и се грижат за тяхното благополучие.
Само два дни са били достатъчни на Априана и Далия, за да се сближат. Те идват от различни страни, говорят различни езици, но имат еднакви грижи.
"Дъщеря ми е още малка, само на 6 години. Когато и се обадя по телефона, все ме пита: Защо не си тук, при мен. А аз и казвам, че трябва да се погрижа за нейното бъдеще. Майка ми също има нужда от помощта ми", споделя Априана.
"Далеч сме от децата , от семействата си. Аз също мисля само за бъдещето на дъщеря си. Не искам тя да се мъчи като мен. Много е трудно", казва Далия.
Априана има в мобилния си телефон снимки на дъщеря си. Агенцията обаче и го е отнела. През първия месец тя трябва основно да работи и да не мисли много за близките си. Тя се е съгласила да остане тук 2 години. Ако извади късмет, може да се задържи и по-дълго. Тя знае, че семейството й разчита на нея.
