Кризата в най-бедните европейски страни кара много жени и момичета да търсят нов живот в чужбина. Наивността и бедността им нерядко ги тикат в ръцете на престъпници, които унищожават десетки хиляди съдби.
Принудителната проституция процъфтява. Експертите са изчислили, че трафикът на "бели робини" носи междувременно повече печалби от трафика на наркотици. Сводници и търговци на хора използват тежките материални условия в по-бедните страни, за да привличат с фалшиви обещания млади жени. После ги чака нерадостна съдба:
Галина
Галина* е от Беларус. Израснала е в интелигентно семейство. В родината си тя завършва курс за медицински сестри, но с мизерната си заплата не успява да изхранва семейството. "Финансовата ситуация в родината ми е много тежка. Имах дете, а получавах толково малко, че не можех да се издържам. Майка ми получаваше само помощи за безработни. Затова реших да потърся работа в чужбина", разказва тя. Галина искала да работи като болногледачка в Полша. Вместо това попада в ръцете на организирана банда на търговци на хора. Нейният сънародник, който обещал да я свърже с подходящи работодатели, я продал на шефа на германска агенция за момичета на повикване. С фалшиви документи Галина е закарана в Германия и принудена да проституира.
Луиза
Луиза* израства в малко градче в Африка. На 13 години остава кръгъл сирак. Всеки ден пренасяла по малко вода от местния кладенец до пазара, за да я продава. Тези мизерни приходи са единствените й средства за живот. За училище не й остава време. Един ден среща симпатичен млад мъж, който й обещава блестящо бъдеще в Европа. "Той ми каза, че може да ме заведе в Европа. Обеща ми, че там ще ходя на училище, а като порасна ще получа и работа. Обеща ми да се ожени за мен. Затова тръгнах с него", разказва Луиза. Тя не подозира, че мъжът е част от организирана международна банда за търговия с хора. Още на втория ден след пристигането си в Германия Луиза е принудена да проституира. А когато отказва да са подчини, мъжът я изнасилва брутално.
"Loverboys" - и в България
Галина и Луиза - две от безбройните жертви на търговията с хора. Кой би трябвало да защитава тези беззащитни жени? Берлинската адвокатка Барбара Петерсен от години представлява интересите на измамените жени, станали жертва на принудителна проституция. Тя обяснява, че борбата срещу трафикантите на хора става все по-трудна, защото те прилагат нови тактики. През последните години например е станал популярен метода на т.нар. "Loverboys".
Международните банди го прилагат все по-место и в България. Симпатични мъже биват специално наемани, за да играят ролята на "примамка" за неопитни млади момичета, на които се обещава кариера или брак в Германия. Някои от тях са на по 16-17 години и никога преди това не са били в чужбина. "Те нямат никаква представа за условията, които ги очакват тук", казва Леони фон Браун от следствения отдел на полицията в Берлин.
"Възможно е някои от тях да подозират, че става дума и за проституция, но едва ли им е ясно какво точно означава това. Това се отнася особено до младите момичета и жени от България и Румъния, привлечени от малките села из провинцията, които до пристигането си в чужбина, не са имали нищо общо с проституцията", казва Леони фон Браун. Данните на берлинската прокуратура сочат, че са единици онези жени, които идват в Германия, за да проституират по собствено желание.
Насилие, което не се спира пред нищо
Сводниците, които са по правило мъже, налагат волята си с насилие и заплахи срещу семействата на жертвите. Много често използват наркотици и алкохол. Колкото по-безскрупулни са престъпниците, толково по-страхливи стават жените. Заплахите за членове на семействата им не са празни приказки. Луиза например успява да избяга от своя мъчител. Тя обаче научава, че роднините й в Африка са били убити за отмъщение. Затова се опасява, че търговците не хора могат да убият и малката й братовчедка, която единствена е останала жива от роднините. Луиза се обръща към полицията в Германия, за да поиска защита. Днес тя живее в Южна Германия, ползвайки програмата за защитени свидетели.
В момента много търговци на хора от Африка са изправени пред съда в Берлин. Някои от тях са държали в подчинение жертвите си с помощтна на окултизъм. Някои от жените са били принудени да се закълнат, че ще платят на търговците отромни суми, стигащи до 60 000 евро. "Често пъти жените нямат представа за стойността на валутата, която искат от тях, но докрай се чувстват длъжни да спазват дадената клетва", казва Ане Олман, която също защитава жертви на принудителна проституция. Европейците често подценяват психическите последици от различни окултни ритуали. Според Олман култът вуду е много ефикасен инструмент за психическо въздействие.
Властите в Германия обаче не могат да разследват търговията с хора и принудителната проституция без показанията на жертвите. Много малко се тези жени, които се осмеляват да се обърнат към полицията. Барбара Петерсен казва, че жените рядко разкриват всичко по време на полицейските разпити. "Много често те идват от държави, в които полицията и правосъдието са корумпирани. Те са загубили доверие в правораздаването и много трудно се отпускат пред тукашните следствени органи", казва тя.
Оскъдна защита от закона
Свидетелките трябва да проявят значителна смелост. Защото по време на разследването е необходимо да бъдат изяснени всички детайли, свързани с престъплението, включително и най-интимните. Още по-тежко е когато се стигне до съдебен процес, на който присъстват и извършителите. "Защитата винаги се опитва да представи жените като съучастници, да им вмени вина, каквато не съществува", казва адвокатката Леони фон Браун. Според нея новото федерално правителство трябва бързо да приложи гласуваната от Европарламента директива за защита на жертвите на търговия с хора.
Различни социални служби, неправителствени организации, както и църкви се застъпват за по-големи правомощия на местните власти, така че те да оказват по-сериозна закрила на жертвите. Според съществуващите разпоредби, само жените, които са готови да дадат показания пред съда, имат право да останат в Германия временно - докато трае наказателното преследване. Барбара Брит от консултанската кантора "InVIa" дава пример с италианския модел. Жертвите на търговия с хора в Италия получават право на престой и в случаите, когато не дадат показания, но покажат, че са готови да се интегрират в обществото. Тогава те имат право да вземат при себе си и децата си. Освен това Италия предлага подкрепа и квалификационни курсове.
Леони фон Браун пък настоява за промени в германския закон за проституцията. Според нея, гласуваният през 2001 година закон не подобрява социалното положение на проституиращите, а просто увеличава печалбите на съдържателите на публични домове. Според много експерти проблемът в закона за проституцията е в това, че се отнася единствено до онези жени, които проституират доброволно. Всички обаче се единодушни, че трябва да се направи още много за жертвите на търговията с бели робини.
Заб.: Имената на жените са променени от редакцията.
