Днес е супервторникът в кандидатпрезидентската надпревара на републиканците и демократите. Четирима са водещите кандидати, двама в редиците на демократите и двама при републиканците. По този повод агенция Франс прес предлага справка за позициите на тези четирима кандидати по водещи теми, вълнуващи американското общество.
ИРАК
Демократите Хилари Клинтън и Барак Обама обещават да сложат край на войната в Ирак и да започнат незабавно изтегляне на американските войски от близкоизточната държава. Те са против идеята в Ирак да се изградят постоянни американски военни бази. И Клинтън, и Обама обаче не казват нищо конкретно по въпроса за евентуално ограничено американско военно присъствие в Ирак в краткосрочен или средносрочен план. През есента на 2002 г. Хилари Клинтън гласува в американския Сенат за започване на войната в Ирак и често е упреквана от опонента си Обама за този си вот.
В лагера на републиканците сенаторът Джон Маккейн, пламенен защитник на миналогодишното изпращане на американски военни подкрепления в Ирак, експлоатира много добре успеха на тази стратегия и постоянно припомня, че именно той е поискал оставката на американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд заради неговите грешки във водене на войната. Маккейн е за запазване на американското военно присъствие в Ирак толкова дълго, колкото е необходимо.
Опонентът му Мит Ромни се задоволява само да изразява надежда, че войната в Ирак ще бъде успешна и отрича твърденията на Маккейн, че е призовавал някога за график за изтегляне на американските войски от Ирак.
ИКОНОМИКА
Хилари Клинтън и Барак Обама подеха обещанието на бившия си противник 
Джон Едуардс да се борят с бедността в САЩ. Те обещават да премахнат данъчните облекчения, които администрацията на Буш въведе за най-големите богаташи, като същевременно имат намерение да запазят намаляването на данъците за средната класа. За да се справят с кризата с ипотечните кредити, те предлагат създаване на фонд, който ще позволи да се избегнат конфискациите.
Републиканците основават съществената част от предизборната си икономическа програма на обещанието за намаление на данъците или най-малкото за запазване на същите данъчни намаления, въведени през годините на управлението на Буш. Към това обещание се придържа дори Джон Маккейн, въпреки че самият той гласува срещу някои предложени от Буш намалявания на данъците.
По въпроса за ипотечната криза Маккейн разобличи алчността на Уолстрийт и призова тя да бъде наказана. Ромни смята за необходимо да бъдат накарани организациите, предоставящи ипотечни кредити, да предоговорят условията на отпускането на кредитите на най-неблагонадеждните клиенти.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Д
емократите пледират всички да имат здравна осигуровка. Планът на Хилари Клинтън предвижда универсална и задължителна вноска, която да е по-ниска. Планът на Барак Обама, основаващ се на механизъм от насърчения и намаляване на цените, предвижда осигуровка на доброволна основа, но която ще задължи родителите да осигурят здравно децата си.
Републиканецът Джон Маккейн смята, че осигуровката срещу болест трябва да бъде по-достъпна /около 45 милиона американци нямат подобни осигуровки/. Той предлага механизъм, чрез който застрахователните компании и лабораториите няма да бъдат облагодетелствани за сметка на потребителите.
Мит Ромни е за дерегулация, така че условията на пазара да принудят застрахователните компании да намалят цените.
ИМИГРАЦИЯ
Демократите подкрепят реформа на имиграционните закони, включваща укрепване на границите и на контрола, както и узаконяване на статута на 12-те милиона незаконни имигранти в САЩ.
Маккейн има същите планове. Той дори се опита да ги прокара под формата на закон през 2006 г., но инициативата му се оказа безуспешна. Маккейн обаче настоява първо границите да бъдат направени по-сигурни, а после да се пристъпи към други реформи. Ромни настоява да се ограничи притокът на имигранти.
РЕЛИГИЯ
И четиримата кандидат президенти демонстрират набожността си. Барак Обама, чието второ име е Хюсеин и който в анонимни имейл кампании е представян като мюсюлманин, твърди, че се гордее с християнската си религия. Той се надява да привлече поне част от по-набожните гласоподаватели.
Мормонът Ромни обеща да постави религията в центъра на обществения живот. Той обаче твърди, че догмите на Църквата на светиите от последния ден няма да ръководят действията му. (БТА)
Джон Едуардс да се борят с бедността в САЩ. Те обещават да премахнат данъчните облекчения, които администрацията на Буш въведе за най-големите богаташи, като същевременно имат намерение да запазят намаляването на данъците за средната класа. За да се справят с кризата с ипотечните кредити, те предлагат създаване на фонд, който ще позволи да се избегнат конфискациите.
Републиканците основават съществената част от предизборната си икономическа програма на обещанието за намаление на данъците или най-малкото за запазване на същите данъчни намаления, въведени през годините на управлението на Буш. Към това обещание се придържа дори Джон Маккейн, въпреки че самият той гласува срещу някои предложени от Буш намалявания на данъците.
По въпроса за ипотечната криза Маккейн разобличи алчността на Уолстрийт и призова тя да бъде наказана. Ромни смята за необходимо да бъдат накарани организациите, предоставящи ипотечни кредити, да предоговорят условията на отпускането на кредитите на най-неблагонадеждните клиенти.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
Демократите пледират всички да имат здравна осигуровка. Планът на Хилари Клинтън предвижда универсална и задължителна вноска, която да е по-ниска. Планът на Барак Обама, основаващ се на механизъм от насърчения и намаляване на цените, предвижда осигуровка на доброволна основа, но която ще задължи родителите да осигурят здравно децата си.
Републиканецът Джон Маккейн смята, че осигуровката срещу болест трябва да бъде по-достъпна /около 45 милиона американци нямат подобни осигуровки/. Той предлага механизъм, чрез който застрахователните компании и лабораториите няма да бъдат облагодетелствани за сметка на потребителите.
Мит Ромни е за дерегулация, така че условията на пазара да принудят застрахователните компании да намалят цените.
ИМИГРАЦИЯ
Демократите подкрепят реформа на имиграционните закони, включваща укрепване на границите и на контрола, както и узаконяване на статута на 12-те милиона незаконни имигранти в САЩ.
Маккейн има същите планове. Той дори се опита да ги прокара под формата на закон през 2006 г., но инициативата му се оказа безуспешна. Маккейн обаче настоява първо границите да бъдат направени по-сигурни, а после да се пристъпи към други реформи. Ромни настоява да се ограничи притокът на имигранти.
РЕЛИГИЯ
И четиримата кандидат президенти демонстрират набожността си. Барак Обама, чието второ име е Хюсеин и който в анонимни имейл кампании е представян като мюсюлманин, твърди, че се гордее с християнската си религия. Той се надява да привлече поне част от по-набожните гласоподаватели.
Мормонът Ромни обеща да постави религията в центъра на обществения живот. Той обаче твърди, че догмите на Църквата на светиите от последния ден няма да ръководят действията му. (БТА)
