Европа се затваря херметично за нелегалната имиграция|DarikNews.bg

6 юни 2008 15:23

Министрите на вътрешните работи на 27-те страни от Европейския съюз одобриха в Люксембург проект на директива, в която се определят минимални правила за депортиране на чужденци, които са с нерегламентиран статут на пребиваване на територията на Съюза. Този текст трябва да бъде одобрен от Европейския парламент, за да влезе в сила. Той обаче вече бе наречен "Директива на срама" от няколко френски правозащитни организации. Една от критиките им срещу директивата е, че тя предвижда срок, който може да достигне 18 месеца за арест на незаконните имигранти, заловени на територията на ЕС. Във Франция максималният срок на задържане е 32 дни.

За пореден път се появи призракът на непристъпната крепост Европа. На онази враждебна към имигрантите Европа. Вярно е, че гласуването на тази директива става в контекст на въвеждане на по-строги разпоредби в националните законодателства на няколко страни членки. Така например след Дания и Великобритания, Франция за пети път от шест години затегна законите за нелегалните имигранти. Италия също е на път да го стори. Казано с две думи, ЕС и неговите членки изпращат много ясен сигнал към останалата част на света. А той е: имигрантите не са добре дошли в ЕС.

Гласуваният текст в Люксембург установява минимални правила, които ще позволят незаконните имигранти да бъдат третирани горе-долу по един и същ начин в 27-те. Трябва да се избегне възможността в това пространство без граници те да могат да избират законодателството на онази страна членка, което им се струва най-благосклонно към статута им на незаконни имигранти. Проблемът е, че националните законодателства доста се различават едно от друго и че самите страни членки не искат да се откажат от националните си закони, които смятат за най-добри.

На това се дължи и сдържаният подход на Европейската комисия. Тя предлага директиви не за хармонизиране, а установяващи минимални правила, които да не са препятствие пред някои по-добри национални разпоредби. В същото време тези директиви защитават чужденците, като забраняват на страните членки да действат отвъд тези минимални норми. Така Директивата за връщането на незаконните имигранти установява правото на съдебна помощ и правото за обжалване на решението за експулсиране, които сега не присъстват в законодателствата на някои страни членки. Освен това директивата, ограничавайки срока за задържане до 18 месеца, задължава 9 страни членки, които не предвиждат никакви времеви ограничения в тази насока, да преразгледат законодателствата си. Но същевременно директивата не задължава онези страни членки, които предвиждат по-малки максимални срокове за задържане, да започнат сега да се придържат към по-големия срок, заложен в нея.

Тоест правозащитните организации нямат основание да протестират сега, че директивата е "свободоубийствена", въпреки че тя всъщност не бележи действителен напредък в настоящото законодателство на много от страните членки. Но в това няма нищо изненадващо. Европейската политика за имиграцията не може да бъде в противовес със законите на страните членки. Не е случайно, че най-големият напредък беше постигнат главно в сферата на контрола по външните граници на съюза, тоест в областта на наказателните мерки срещу незаконните имигранти.

Този напредък намери израз в хармонизирането на визовия режим на страните членки, в в създаването на Агенция за външните граници на ЕС /ФРОНТЕКС/ с централа във Варшава, зародиш на бъдещ европейски корпус на граничните полицаи, във въвеждането на санкции срещу оказването на помощ на незаконните имигранти, в създаването на базата данни Юродак, обединяваща на едно място пръстовите отпечатъци на лицата, които искат убежище в страни членки на ЕС и на чужденците, изгонени от Съюза.

"Прекалено големи са различията между системите и нуждите, за да си представим, че е възможно създаване в дългосрочен план на истинска европейска имиграционна политика", смята Патрик Вейл, директор на изследователска програма във френския Национален център за научни изследвания и специалист по имиграцията. И е прав. И дума не може да става един ден Брюксел да започне да взима решения за броя на чужденците, които ще бъдат допуснати да пребивават в ЕС. „Чужденците, на които ще бъде разрешено временно пребиваване, не могат да се разпределят поравно между страните членки. Страните, в които естественият прираст е висок, като Франция и Великобритания, и тези, в които е нисък, като Германия и Италия, имат различни потребности".

Франция, която иска нейните партньори да приемат при френското председателство на ЕС, започващо на 1 юли, европейски пакт за имиграцията и предоставянето на убежище, ще си счупи главата в тази действителност. Защото главната цел на Франция е, освен засилването на контрола по външните европейски граници, да се попречи на масовото узаконяване на нелегалните имигранти. Като това, което беше извършено в Италия и в Испания. Там беше узаконен статутът над 2 милиона души в периода 2003 - 2007 г. Във връзка с предложението за пакта, Италия и Испания вече заявиха, че този въпрос не засяга Съюза, а още по-малко самата Франция. Подобен пакт освен това ще бъде съвкупност от европейски противоречия. В него ще се предвижда по-голяма отвореност на Европа, но същевременно и "подбрана и концентрирана имиграция".

Излиза, че Европа не знае каква политика да следва. Дали да стане по-отворена или по-затворена за имигрантите? Страните членки знаят, че ниският демографски прираст ще стане причина за загуба на 20 милиона работници в Съюза в периода 2010 г. - 2030 г. Това предупреждение се отправя във всеки доклад на ЕК по темата. Но кандидат имигрантите също го знаят много добре. Иначе нямаше да идват в Европа. "В действителност онова, което не се казва открито във връзка с имиграцията, са резервите на етническа основа. Европейците са обсебени от мисълта за културните различия. Неслучайно Великобритания отвори широко вратите си за страните от ЕС, но се оказа особено сурова към другите имигранти", подчертава Патрик Вейл. "Трябва да излезем от тази ситуация. Чужденците, които не са желани в Европа, все пак пристигат там и после ние плащаме", допълва той. Така че не е никак лесно Европа да бъде хем крепост, хем достъпна за имигрантите. (БТА)