Европа се превърна за 50 години от Европа на шестте в Европа на 27-те. Как ще продължи развитието на континента и на съюза? Този въпрос задава онлайн-изданието на немския вестник „Шпигел” по случай 50-годишнината от основаването на Европейския съюз. Отговарят представители от политическия, културния и научния елит на 27-те страни членки.
„Любопитството винаги е било движещата сила в живота ми, но постоянно чувствам, че родината ми е там някъде между Берлин, Париж, Рим и Валенсия. Добре, да кажем, че съм европеец. Аз винаги дълбоко съм се съмнявал в идеи, които вместо да отварят граници, издигат нови стени. Към тези идеи се брои и представата, че светът е голяма флотилия от бойни кораби (ЕС, САЩ, Китай, Ислям), които се заплашват помежду си. Когато политическата каста е управлявана от финансови интереси, единствената цел на управляващите е да останат на борда и да продължат да управляват”, Рафаел Ширбес, испански писател.
„50-ият рожден ден е повод ЕС да се замисли по-добре за духовния потенциал и моралните задължения на Съюза и да приложи тези размисли на практика в политиката си. Трябва ли ЕС да настигне и изпревари САЩ в икономически аспект? Нека го направи, но нека не надминава САЩ в авторитарната им политика, която се простира по цялото земно кълбо и по невъобразим начин ограничава човешките права и свободи ”, Вацлав Хавел, бивш президент на Чехия.
„Няма друг начин за постигане на демокрация и напредък, освен чрез диалог. ЕС предлага един форум, на който се сравнява опитът и се разпределя отговорността. За бъдещето са важни три неща – правата на жените, борбата срещу унищожаването на околната среда и разширяването на ЕС. Ние сме на път да издигнем Желязна завеса между нас и страните от Третия свят, която трябва да бъде премахната. Ще бъде готино, ако може и Ирак да влезе в ЕС”, Лиза Марклунд, шведска писателка на криминални бестселъри.
„ЕС е безпрецедентен пример за солидарност. Вътрешният пазар и еврото са велики исторически събития. Напредъкът не винаги е голям, но основните представители извървяха дългия път с малки крачки. Кризите се решават в заседателната зала, не на бойното поле. Кризата на настоящето в Европа е, че тя се разцепва между тези, които искат повече ЕС и между тези, които са на мнение, че има достатъчно. Някой ще допусне да бъде направена голяма грешка”, Жан-Клод Юнкер, министър-председател на Люксембург.
„В ЕС има редица нерешени въпроси. Но всичко върви напред. Добре е, че Италия е задължена да бъде в крачка в останалите страни членки. Много събития в италианския политически живот говорят за лоши политически навици, което е изключително дразнещо. От културна гледна точка, ние потъваме надълбоко. Да се надяваме, че Европа ще накара Италия да осъзнае, че трябва да поправи грешките си и че трябва да постигне европейско ниво – особено по отношение на морала ”, Дарио Фо, италиански носител на Нобелова награда за литература.
„ЕС навярно е най-успешният опит за предотвратяване на конфликти в нашата история. Съюзът успя да укрепи демокрацията на континента и даде на гражданите му много нови шансове. Разбира се, че има проблеми – най-вече липсващата прозрачност и социалната справедливост. Трябва да изкореним тези проблеми. Това е единствената възможност за бъдещето, за което си струва европейските граждани да се борят”, Дора Батоянни, гръцки външен министър.
„Аз съм уверена в потенциала за успех на ЕС и работя за това, България да стане част от този модел. Евросъюзът осигурява ефективно обществено развитие и по-добър живот за всеки отделен човек. В страната ми присъединяването към ЕС предизвика феноменална реформативна динамика, която в момента служи за пример на Западните Балкани. Няма друга алтернатива освен успех: Всички 27 страни членки трябва да се борят срещу кризата”, Венета Момчева, генерален консул на България в Мюнхен.
„В следващите 50 години може би ще се нуждаем от малко повече поезия, не само за да възобновим вярата на хората в Европейската конституция. Европа е мисъл, която трябва да се превърне в чувство. Чувство, което се базира на вярата, че Европа може да съществува само тогава, когато бъде победена несправедливостта”, Боно (U2), ирландска рок-звезда.
http://www.spiegel.de/politik/ausland/0,1518,473513,00.html
