Двойните аршини на София
Двойните аршини на София / netinfo

Инцидентът на панихидата на Мара Бунева разгневи София, която на най-висше официално ниво поиска “силни и бързи действия” за разкриване на случая. Така или иначе, актът на насилие, станал край Вардар, трябва да бъде осъден от всички, а момчетата, които са удряли хората, присъствали на годишнината, трябва да бъдат открити и наказани. Това, което направиха, е непозволено, независимо от техните патриотични чувства, пише в коментар македонският “Утрински вестник”.

След неприятното събитие обаче остава неясно защо София вдигна толкова голяма врява и от един обикновен инцидент направи голям междудържавен проблем. Още повече, че преди няколко месеца чрез техния посланик в Скопие ни заяви, че Македония няма право да пита за македонците при тях. Ако е така, тогава защо българският първи дипломат не зачита същите принципи и се меси в работите в Македония?

Едно нещо тук трябва да бъде ясно - на панихидата не е бил нападнат нито един български гражданин, дошъл от София, а македонски граждани, които протежират българоманството и са наследници на Иван Михайлов, който в Македония се помни с много злини. Провеждането на панихида на Мара Бунева насред Скопие е много рисков акт, защото много македонци приемат това като провокация на българоманите в Македония и на софийската ВМРО.

В този случай особено нервира и фактът, че на кея на Вардар незаконно беше поставена плоча на Мара Бунева, която никой в Македония не иска да чества, освен малцината българомани, които на това събитие демонстрираха българщина насред Скопие.

През изминалите години дори се случваше привърженици на Красимир Каракачанов да правят парад от църквата “Св. Димитрия” до мястото, където беше поставена плочата на Бунева с български знамена и знамена на софийската ВМРО. А всички знаят, че тази партия е начело на антимакедонската кампания в България и е замесена във всичко лошо, което се случва там на македонците, желаещи да запазят националната си идентичност.

През изминалите години някои македонци дори бяха и пребивани без никаква причина, а българските власти никога не “разкриха” биячите, макар че знаеха от чии редици са. Македонските органи за сигурност знаят, че отбелязването на годишнините и на Бунева, и на Владо Черноземски крият голям риск от евентуални инциденти.

Точно поради това македонската полиция трябваше да бъде готова, за да предотврати всякакъв опит за разпалване на страстите. Ако тя беше предвидила това, нямаше да се стигне до неприятното събитие, нито пък миналата година на кея на Вардар щеше да се вее знаме на българската държава без македонското.

Защо официална София има двойни аршини – един за неприятните събития, които се случват на македонците в България, и друг за българите в Македония. Тя до ден-днешен не е съобщила кои са насилниците, които четири пъти свалиха македонското знаме от Македонския културен център в София, нито пък осъди посегателството срещу нашата държавна институция, която очевидно не е желана от хората, които организират панихидите на Мара Бунева в Скопие. И не само това.

България предприе срещу членовете на ОМО “Илинден”- ПИРИН перфидна полицейска акция, невиждана в нито една друга страна, която се смята за демократична. Около 6 000 членове на партията бяха привикани в полицейските участъци или посещавани в домовете им и заплашвани да се откажат от нея. Тези методи на мнозина припомниха времето на Тодор Живков и годините, когато бяха сменени имената на турците.

Обратно на агресивността на София македонската власт демонстрира много сервилно отношение, когато става въпрос за защитата на македонците. От нито един висш македонски ръководител не сме чули досега публично да осъди насилието, което се извършва срещу членовете на ОМО “Илинден”-ПИРИН. Напротив, в знак на добра воля македонските власти разрешиха на София да обнови българските гробища в Ново Село, Струмишко, крачка, която би направила всяка цивилизована държава.

Като се знае обаче, че тяхното обновяване беше инициирано и организирано от най-експонирания български антимакедонец Божидар Димитров, ще се разбере, че зад добрите намерения се е криело и нещо друго. Той преведе тези дни на английски език книгата си “Десетте лъжи на македонизма”, за да я разпространи в Съвета на Европа. А тази книга съдържа много неистини за Македония и за македонската нация, се казва в заключение в материала. /БГНЕС/

Последвайте ни

Коментар