Депутатите се стреснаха от ДАНС. Защо ли?
Депутатите се стреснаха от ДАНС. Защо ли? / netinfo
Разпечатки на телефонните разговори на депутати, поискани от ДАНС, разбуни духовете в парламентарните среди, напълни барчето, а за който не остане място там, отива в някое скрито ъгълче на парламента и започнаха догадки – кой, защо, как, по каква причина е наредил да се проверят разговорите и защо на тези, а не на онези депутати. Изобщо – интригата се заформи. А всъщност май не става дума за интрига, а за чист страх и опасения дали опазилият се днес депутат от разкриване с кой и по какъв повод е говорил, няма да е следващият, взет на мушка от агентите на българското ФБР. И, о, ужас, каква мрачна мисъл – дали тези агенти няма да изведат при следваща акция някой депутат от скъпарско заведение или хотел? Не, това не може да стане, не трябва да се допусне, българският депутат е недосегаем, нему са позволени всякакви неща, по никакъв начин не трябва да се подронва имиджа му.

Шубето е голям страх, казват обикновените граждани. Тези, които ако попаднат в същата ситуация, не опищяват целия свят. Имало е подобни случаи в предни години даже по–сериозни, ако не ме лъже паметта – не просто разпечатки, а записване на разговорите на бизнесмени, журналисти, на по един или друг начин сторили се съмнителни лица. Но, когато става дума за депутат, за народен избраник, тогава нещата не са същите. Абе какво си мислят тия в ДАНС? Как така ще се интересуват първо от едни, а после и от други велики и недосегаеми представители на народа? Не знаят ли в ДАНС, че има съд за правата на човека, че горките ни депутати и те са хора и имат права? Ама, я чакайте малко. Стига вече с до болка познатата фраза „нарушават се човешки права". Правата на обикновения българин се нарушават всекидневно, даже ежечасно – той е бит, изнасилван и дори убиван на улицата, той е ограбван от държавни и частни монополисти, той е унижаван и смазван, но депутатите не ронят сълзи и не вият като върколак на пълна луна така, както в случая с техен накърнен интерес.

А всъщност всички депутати би трябвало да бъдат контролирани. След като това не може и не става чрез граждански контрол, то специално създадена за борба с корупция, с различни нарушения, с конфликти на интереси агенция би трябвало да има това право. Разбира се по законен начин, когато има основателни данни, съмнения, сигнали. Тайните служби по цял свят го правят. Затова малко преди да си замине бившия посланик на САЩ у нас Джон Байърли каза, че системата там, зад океана, работи и че бивши сенатори, забележете сенатори, се разследват за корупция и някои дори вече търкат наровете зад решетките. Сенатори! Едва ли те са били уличени в нарушения просто ей така, след като агенти на ФБР са погледнали в стъклено вълшебно кълбо или някоя врачка им е казала. Със сигурност са били използвани и специални разузнавателни средства.

Така че, да оставим ДАНС да работи спокойно и за целта, за която е създадена. Нали всички искаме да борим и преборим корупцията в страната. А страхът от слушане на разговорите е голям, защото ако се прави, тогава ще се засекат например съмнително много разговори на някой депутат с някой бизнесмен или с оперативно-интересно лице, ще се провери и своевременно защо друг депутат например често шепне в телефонната слушалка любвеобилни думи на 12-13 годишно дете, с което няма родствена връзка и прочие друга информация ще се набави и ще се вземат превантивни мерки. В същото време чисто битовите разговори между съпрузи или депутат и тъщата му за цвета на тапетите например със сигурност ще бъдат професионално пресети от агентите в ДАНС.

Коментар