Защо процесът срещу Никола Вапцаров е бил засекретен цели 67 години - от 11 септември 1944 г. до миналата година, когато наследниците му получават достъп до документите по делото? И защо през годините това дело е прочиствано?!? Отговор на тези въпроси търси новата документална книга за Никола Вапцаров, в която за първи път излизат неизвестни досега документи от делото срещу поета през 1942 година.
Книгата "Дело 585/1942 - Никола Йонков Вапцаров" проследява всички събития, свързани с обвиненията, следствието и делото срещу поета. Изданието е дело на наследниците на поета - Никола Борисов Вапцаров (племенник на Вапцаров) и синът му - 29-годишният юрист Никола Николов Вапцаров, който е най-младият наследник на фамилията. Книгата е написана с помощта на историка Григор Николов.
Никола Вапцаров е обвинен в опит за държавен преврат през 1942 г. Осъден е по Закона за защита на държавата и е разстрелян още същия ден.
Без гриф "строго секретно" делото остава засекретено 67 години
Върху делото няма гриф "секретно", но е под специално съхранение в Министерството на вътрешните работи. Едва миналата година роднините на Вапцаров получават достъп до архивните документи.
Цялата информация, използвана в книгата, е получена от архивите. Оказва се, че през годините те са били многократно прочиствани. Делото е било преподвързвано. Някои документи липсват, други са добавени доста по-късно.
Изданието в обем над 600 страници представлява факсимилета на оригиналните документи по делото. Книгата е с кратък коментар, който да послужи по-скоро за исторически ориентир, отколкото да дава заключение или позиция.
Иначе в делото няма никакъв смислов, хронологичен и юридически ред. Внукът на поета - Никола Николов Вапцаров разказва, че през 1944 година Народната милиция изисква папките по делото и по-късно ги връща с различна структура. "Първо са поискали 5 папки, след което те връщат 3 папки. В един момент те го изискват отново и делото започва да набъбва, докато сега в момента е 11 папки. Ние сме вземали от различни папки, за да можем да го подредим по логика и хронологично, докато в архива всичко е разбъркано", обясни той за Дарик. И допълни, че "самото дело говори само за себе си. То е като един криминален роман. Вижда се разследването, явките. Ако има нещо, което да е уникално в тази книга, е точно това, че могат хората да видят едно към едно и архивните документи и сами да направят своя извод".
Борис Трети трябвало да отчете дейност пред Хитлер, а Димитров - пред Сталин
Това разследване е известно още като делото срещу ЦК на Партията и Военната организация. Реално престъпление обаче няма. Хората са арестувани само заради своите идеи и възможността да ги извършат в даден момент. По делото са обвинени 60 човека. 1942-ра е звездната година за политическата полиция на Царство България. 223 са провалите през тази година в системата на Българската работническа партия. 4 238 са арестуваните активисти, над 3 хиляди са осъдените, 96 са екзекутираните.
Внукът на Вапцаров смята, че цялото дело е било постановка, а поетът е бил предварително обречен. "Цар Борис е трябвало да отчете дейност пред Адолф Хитлер, Георги Димитров е трябвало да отчете дейност пред Сталин. И общо взето, за всички тях това е било много удобно това дело да се случи", казва най-младият Вапцаров.
Интересен е и въпросът с адвокатските защити на обвиняемите, на които дори е отказано да обжалват смъртните си присъди. В цялото дело има само една адвокатска защита. "Интересното тук е, че всички показания на подсъдимите са давани под жестоки инквизиции и именно тези адвокатски защити са спомагали за това да се оборят тези факти, изложени, изтръгнати по насилствен начин в признанията им. Но те са били изчистени. Не се знае дали това е било преди 1944 г. или след 1944-та г.", казва авторът на книгата.
Близки отношения с царското семейство
Любопитен е фактът, че Фердинанд и бащата на Вапцаров са били близки приятели, а царят е бил чест гост в дома им. Йонко Вапцаров дори е правил лични услуги на царя. Бил е посредник в купуването на земи, които после да станат собственост на Фердинанд. Но вместо да предаде документите за новите земи, Йонко Вапцаров ги унищожава и така земите стават собственост на държавата. Тази постъпка влошава отношенията с царското семейство.
Стига се до там, че Борис Трети пренебрегва всички молби за помилване на Никола Вапцаров. Майката на поета Елена Вапцарова изпраща писмо на царя с молба за милост. Той обаче отказва под предлог, че не е в София и не може да вземе отношение. Никола Николов Вапцаров смята, че това оправдание не е правдоподобно. "Присъдата е била издадена от името на Негово Величество царя. По наши данни и по тогавашни свидетелства лично царя е този, който е наредил кой да бъде помилван и кой да бъде разстрелян", казва един от наследниците на поета.
Делото остава засекретено в интерес на новите силни след 1944-та
Според Никола Николов Вапцаров за властта след 1944 г. е било изключително важно всичко от процеса да остане тайна. Това е и причината делото да не е в първоначалния си вариант, а да е променяно многократно. Много от хората, които са давали показания по това дело, след 44-та година заемат ръководни постове в държавата и са имали интерес да не се говори за фактите по това дело.
"Голяма част от хората, които са участвали в процеса, не са се държали достойно и след като са заели лидерски позиции в следващото правителство, не са били много горди с нещата, които са казали по време на процеса и за това са предпочели той да бъде секретен. Да бъде засекретено самото дело и да бъде прочистено максимално много от информацията", обяснява авторът на книгата. Като допълва: "Трайчо Костов, Антон Югов, Иван Масларов - това са хора, които са били във висшите ешалони на комунистическата партия. В делото също е замесена Цола Драгойчева, която след Тодор Живков е най-дългия член на ЦК на Политбюро."
Книгата слага край на спекулациите за произхода на Вапцаров и доказва, че той не е предател
За племенника и внука на поета тази книга разкрива много тайни и заблуди. Слага се край на спекулациите за произхода на Вапцаров и опитите той да бъде обявен за македонец. Има декларация, в която той собственоръчно е написал, че е българин. Поетът декларира и че не е член на комунистическа партия, а участва в антифашистка организация. Информация, която се потвърждава и от свидетелите по делото от 42-ра година.
Но най-важното е, че се разбива митът, че Никола Вапцаров е предател: "Той не казва нито едно истинско име. Той успява да спре кръга с арести със себе си на практика. Това, което той е знаел, остава скрито за полицията. Неговите показания са наистина най-дългите, но те са изпълнение с обективна информация. Белетристика без някаква стойност за следствието", обяснява Никола Николов Вапцаров.
"Дело 585/1942 - Никола Йонков Вапцаров" е книга, която не пита, а дава отговори на много въпроси. На ход са историците и изследователите, както и цялото ни общество, които трябва да направят своя нов прочит за Вапцаров.
