Да приветстваме Уикипедия

Да приветстваме Уикипедия
Да приветстваме Уикипедия / снимка: Reuters, архив

Въпреки всичките си недостатъци навършващата 10 години Уикипедия е най-големият и най-добър пример на идеализъм в интернет.

В събота Уикипедия става на 10 години. Това е петият най-посещаван сайт в интернет. Ползват го по около 400 милиона души на месец. Бас държа, че повечето читатели на тази статия са сред тях. Когато искате да проверите нещо, отивате в Google, а оттам често пъти избирате линка към Уикипедия.

Невероятното при тази безплатна енциклопедия, която сега съдържа над 17 милиона статии на над 270 езика, е, че тя почти изцяло се списва, редактира и саморегулира от неплатени доброволци. Всички други най-посещавани сайтове са компании за милиарди долари. Facebook със само 100 милиона потребители повече сега се оценява на 50 млрд. долара.

Посетете Google в Силициевата долина и ще се озовете в огромен комплекс модерни офис сгради като столица на велика сила. Във фоайето може и да се мяркат Лего играчки, но трябва да подпишете документ за неразгласяване на информация още преди да сте преминали вратата на офиса. Езикът на ръководните кадри на Google странно се лашка между изразните средства на генерален секретар на ООН и тези на продавач на коли. В един момент се говори за универсални човешки права, в следващия - за лансиране на нов продукт.

Обратно, Уикипедия се контролира от фондация с идеална цел. Фондация „Уикимедия” заема един етаж в анонимна офис сграда в центъра на Сан Франциско. Трябва силно да тропате по вратата, за да ви пуснат. (Мисля, че може да си купят звънец по случай (10-ата годишнина.) Вътре се създава впечатление точно за това, което са - скромна международна неправителствена организация.



Ако главният архитект на Уикипедия Джими Уелс бе решил да комерсиализира компанията, сега той би могъл да е милиардер - като Марк Зукърбърг от Facebook. Както духовито ми каза Уелс, решението да направи компанията си с идеална цел е било едновременно най-глупавото и най-умното нещо, което е направил. Повече от всеки друг глобален сайт, Уикипедия все още излъчва утопичния идеализъм от героичните ранни дни на интернет. Уикипедистите, както се наричат сами, са мъже и жени с мисия. Тази мисия, към която те дръзко се устремяват, е обобщена в това почти Ленънско (да не се бърка с Ленинско) изречение от човека, когото всички наричат Джими: „Представете си свят, в който всеки един човек на планетата има свободен достъп до целокупното човешко познание”.

Да се допусне, че тази утопична цел може да се постигне от световна мрежа от доброволци - работещи безплатно, редактиращи какво ли не, а думите, които изписват, незабавно могат да се видят от целия свят - абе, разбира се, напълно чалната идея. Тази чалната идея обаче измина забележително дълъг път само за 10 години.

Уикипедия все още има сериозни недостатъци. Качеството на статиите е силно променливо в различните теми и езици. Много статии за личности са небалансирани и пристрастни. Много зависи от това дали има един или двама уикипедисти със сериозни познания в дадена област или език. Уикипедия може да е страхотно добра по слабо известни теми от попкултурата и стряскащо слаба по по-разпространени въпроси. В най-зрелите версии доброволческите редакторски общности, подкрепени от скромния персонал на фондацията, са положили огромни усилия да подобрят стандартите на надеждност и възможност за проверка, особено с наблягането на бележки под линия с линкове към източниците.

По мои наблюдения все още е нужно да се проверява с друг източник, преди да се цитира информация оттам. Статия за Уикипедия в „Ню Йоркър” цитира озадачаващото деление между полезно знание и надеждно знание. Едно от най-големите предизвикателства за безплатната енциклопедия през следващото десетилетие ще е да продължи да стеснява разстоянието между полезно и надеждно.

Друго голямо предизвикателство е начинанието да отиде отвъд пост-просвещенския Запад, където се е зародило и се чувства най-уютно. Един експерт ми каза, че около 80% от редакциите в нея са от страни от ОИСР. Фондацията се стреми да увеличи потребителите си до 680 милиона души през 2015 г. и се надява, че това увеличение ще дойде най-вече от места като Индия, Бразилия и Близкия Изток.

Озадачаващото обаче не е защо тя все още има очевидни недостатъци, а защо работи толкова добре. Уикипедистите дават няколко обяснения - появила се е сравнително рано, когато още не е имало безброй сайтове, където посетителите на Мрежата да си прекарват времето; една енциклопедия работи (главно) с подлежащи на проверка факти вместо обикновени мнения, които са единната валута и голямото проклятие на блогосферата; преди всичко Уикипедия извади късмет с общностите си от автори-редактори.



Предвид мащабите й броят на редовните редактори е изумително нисък. Около 100 000 души правят по повече от пет редакции на месец, но големите зрели Уикипедии, като английската, немската, френската или полската се поддържат от малка група от може би 15 000 души, всеки от които има по над 100 участия на месец. Те в огромния брой случаи са млади, неженени, високообразовани мъже. Изпълнителният директор на Фондация Уикимедия Сю Гарднър казва, че може да разпознае типичен Уикипедист от сто метра. Те са трекаджиите (фенове на Стар Трек) от киберпространството.

Като много от най-известните глобални сайтове Уикипедия печели от това, че седалището й е в „рая на свободата на словото, наречен САЩ”, както го описва Майк Годуин, който до октомври беше юрисконсулт на Уикимедия. Всичките й енциклопедии на различни езици, без значение къде живеят и работят редакторите им, са с физически хостинг в сървърите на фондацията в САЩ. Те се радват на правната защита на великата традиция на Америка в свободата на словото.

Уикипедия е забележително свободна от изпадането в словесна злоупотреба, доловено в известния Закон на Годуин (на същия този Майк Годуин), който гласи, че „колкото по-дълго трае една онлайн дискусия, толкова повече вероятността да се появи сравнение с нацистите или Хитлер наближава 100-те процента”. Това отчасти става така, защото една енциклопедия борави с факти, но също защото мотивираните уикипедисти прекарват големи периоди от време в защита на нормите на вежливост срещу опитите за вандалщина.

Вежливостта - на френски savoir-vivre (букв. „умение да се живее”) - е един от петте стълба на Уикипедия. От самото начало Уелс защити позицията, че трябва да е възможно да се съчетаят честността и учтивостта. Около това израсна цяла школа онлайн етикет - извинете, уикикет - със съкращения като AGF (Assume Good Faith - приемайте, че поправките и коментарите на редакторите се правят добросъвестно). С невежливите хора учтиво се повежда спор, след това получават предупреждение и ако упорстват, биват баннати. Не съм в състояние да преценя дали това важи във версиите на долносръбски, гагаузки и гагански самоански. Уикипедия може и да има свои многобройни примери на допускана невежливост. Ако обаче една езикова общност непрестанно „се олива”, фондацията като крайна мярка има правомощието да махне словоблудствата й от сървъра. (Уикипедия е законово защитена марка, докато всяко друго Уики-нещо не е; следователно и Уикилийкс, който няма нищо общо с Уикипедия и дори не е уики-сайт, редактиран от група сътрудници.)

Още не знаем дали стрелбата в Тусон, щата Аризона, е пряк резултат от злостната невежливост на американското политическо говорене, което се чува по радио токшоута и кабелни канали като Фокс нюз. Един луд човек може просто да е луд. Но ежедневната политическа злост в Америка е неоспорим факт. В тази депресираща обстановка е хубаво, че можем да отпразнуваме годишнината на едно американско изобретение, което въпреки всичките си кусури се опитва да разпространи из цял свят комбинация от неплатен идеализъм, познание и упорита вежливост. (БТА)