За останалата част от света днешният четвърти юли е един обикновен работен ден или по-точно работен ден в средата на седмицата. Така че четвърти юли - денят, който има централно значение за начина, по който ние възприемаме нашата собствена история, ще мине незабелязано в останалата част на света. Но това все пак е местен празник, независимо от това колко широко може да бъде нашето разбиране за понятието местен.
Но идеята за свободата не е местно явление. Тя е универсална. Дори в тези трудни времена, четирите години на затъване в една война, която настрои по-голямата част от света срещу нашата страна, в която някои политически лидери се стремят да си присвоят идеята за свободата, за да може тяхната собствена политика да оцелее, универсалната свобода, описана в Декларацията за независимост, си остава фундаментална истина.
Нашата собствена вътрешнополитическа история ни позволи да разберем колко дълбоко адаптирана към чуждата култура е оригиналната идея за свободата, но също и колко трудно беше и си остава извоюването на политическа и икономическа свобода за всеки един американец. Желанието за свобода е част от човешката природа. Но това, което има повече значение, е не толкова принципът на свободата, колкото начинът, по който този принцип се прилага.
Идеите биват представяни в положителна светлина посредством поведението на жените и мъжете, които ги защитават. Това е не по-малко вярно и за самите народи.
Въпросът е дали ние можем да пренесем нашия идеал за свободата върху останалия свят.
Въпросът е дали, благодарение на това кои сме самите ние и на начина, по който се държим, ние ще можем да направим свободата, която ни мотивира, също толкова завладяваща и за останалите.
Днес страната е обърнала навътре поглед към 4 юли. Тук не става дума обаче за самоанализа, а за лесното, удобното чувство на признателност към историята. А този ден всъщност е добър повод да се погледне и към околния свят. Четвърти юли е подходящ повод да се запитаме - от гледна точка на външния наблюдател, дали сме свършили добра работа, за да живеем съобразно принципите, залегнали в Декларацията за независимост, дали сме сторили необходимото, за да може тези гръмки стари права да изглеждат нещо повече от ограничен случай от ограничена тема. Отговорът е по-двусмислен, отколкото би ни се искало да бъде. Но идеалът, който трябва да ни мотивира всички нас, си остава един единствен. /БТА/
