Чавес и кралят
Чавес и кралят / netinfo

Джаксън Дийл от вестник "Вашингтон пост"

През изминалата седмица испаноезичната преса гръмна за словесната плесница, която венецуелският президент Уго Чавес получи от испанския крал Хуан Карлос. Предизвикан от непрестанните обиди и прекъсвания по време на ибероамериканската среща на върха в Чили, обикновено умереният испански крал се обърна към самозвания боливарски революционер и изтърва необмислената реплика: "Защо не млъкнете?"

Тази история можеше да отшуми за един ден, така както всички се подсмихваха на случилото се, което както отбеляза един испански всекидневник, всъщност отдавна трябваше да стане. Но това, че за случката се говори вече седмица, е заслуга на Чавес. Той насрочи пресконференция миналия понеделник, на която припомни историята на испанския колониализъм и се сравни с преследвания Исус Христос. В сряда отново свика пресконференция, за да обяви, че преосмисля всички връзки между Венецуела и Испания. Дори поиска извинение от краля. Измисли даже собствена реплика: "Господин Крал, няма да млъкна!".

Грубо, недодялано и циркаджийско. Да, но и същевременно смущаващо ефикасно. Заимствайки изпитаните и верни тактики на своя духовен наставник Фидел Кастро, Чавес намери още един начин да влее енергия в своята политика, представяйки се във война с чужди колонизатори и империалисти. Направи дори нещо повече. Успя да отвлече вниманието на международната преса - или най-малкото на онази част от нея, която си прави труда да отразява събитията във Венецуела - от действителността в страната му в този критичен момент.

Само след 13 дни посредством кампания на сплашване и открито насилие, включващо стрелба срещу протестиращи студенти, Чавес вероятно ще стане доживотен президент на нов деспотичен режим, създаден чрез големи промени в конституцията. Венецуела ще се присъедини към Куба и ще стане официално една от двете социалистически държави в Западното полукълбо. Тази революция ще бъде утвърдена от референдума на 2 декември, който Чавес се надява, че ще спечели, въпреки че много допитвания до общественото мнение показват, че само една трета от венецуелците го подкрепят. Много хора ще се въздържат да гласуват вместо да рискуват да станат обект на репресии от страната на режима, който в миналото системно преследваше дръзналите да се изправят срещу Чавес.

Венецуелците няма да се откажат от свободата си без бой. Десетки хиляди студенти протестираха по улиците на Каракас и малкото независими медии във Венецуела се опитаха да се преборят с неумолимата пропагандна кампания на държавната телевизия. Някои от дългогодишните привърженици на Чавес оттеглиха подкрепата си за него, в това число и неотдавна подалият оставка министър на отбраната генерал Раул Бадуел, нарекъл пренаписването на конституцията държавен преврат. В отговор Чавес заплаши, че Бадуел ще свърши пред наказателната рота.

През осемте години, прекарани на президентския пост, Чавес успя да поеме контрола над венецуелските съдилища, конгреса, телевизиите и петролната индустрия. Неговият Конгрес му даде правото да ръководи с укази. Пренаписването на конституцията ще му позволи да обявява за неограничен срок извънредно положение, при което справедливият процес и свободата на словото ще бъдат суспендирани. Промените в конституцията ще позволят на Чавес също така да използва армията, за да поддържа вътрешнополитическия ред, ръководейки се от лозунга "Отечество, социализъм или смърт!". Промените в конституцията ще позволят президентският мандат на 53-годишния Чавес да стане безсрочен. Иначе той трябваше да се оттегли от властта през 2012 г.

Прави сте, ако си мислите, че не сте били достатъчно информирани за тези промени в голямата произвеждаща петрол държава, намираща се само на два часа път със самолет от Маями. Американските медии и правозащитни организации наистина игнорираха най-новия опит на Чавес да засили властта си. "Хюман райтс уоч", който в тясно сътрудничество с демократите от американския Конгрес водеше кампания срещу това, което според нея, беше криза със спазването на човешките права в съседната демократична Колумбия, досега така и не направи изявление по повод насилието във Венецуела. Нито по повод стрелбата, която подкрепяни от правителството паравоенни откриха на 7 ноември по венецуелски студенти. Правозащитната организация възрази само на един от 69-те нови члена на венецуелската конституция.

Администрацията на Буш изглежда се отказа от усилията си да повлияе на Каракас, обезсърчена от това, че Чавес си служеше с думата "империя" като с рапира. Най-лошото от всичко беше, че демократичните лидери на Латинска Америка, които през 90-те години на миналия век, се обединиха срещу далеч не толкова амбициозния опит на десния перуански президент Алберто Фухимори да наложи деспотичен режим, сега запазиха дълбоко мълчание. За разлика от Чавес Фухимори няма петродолари, с които да субсидира горивата на съседите си или да плаща техните дългове. Чавес похарчи милиарди за тези две неща. Срещата на върха на испаноезичните държави щеше да протече съвсем хармонично, ако Чавес не беше провокирал испанския крал. Кралят обаче произнесе погрешните думи. Вместо да призове Чавес да млъкне, той по-скоро трябваше да попита останалите държавни лидери: "Защо не надигнете глас?". /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар