Бюрокрацията разяжда Евросъюза
Бюрокрацията разяжда Евросъюза / netinfo
Евробюрокрацията се размножава с катастрофална скорост. От 2004 г. насам Европейската комисия е създала 55 нови служби и според експерти за много от тях не се знае какво вършат. И всичко това за сметка на европейските данъкоплатци.

Британският икономист Сирил Паркинсън твърди в прочутите си "Закони", че "работата запълва целия обем, който й бъде предоставен". Следователно такава е спецификата на бюрократичния апарат - независимо колко учреждения се откриват, все са малко и се налага да бъдат създавани нови и нови.

Европейската комисия явно е решила да потвърди закона на Паркинсън. От момента на "Големия взрив" - разширяването на ЕС с 10 държави, и до неотдавнашното присъединяване на България и Румъния "европейското правителство" е основало цял куп нови ведомства.

Само на последната си среща в Брюксел лидерите на страните от ЕС решиха да открият шест нови подобни "хранилки" - полицейски колеж в Лондон, агенция по сигурността на въздушните превози в Кьолн, химическа агенция в Хелзинки, агенция по морско право в Лисабон, по правата на човека - във Виена, и по сигурността на хранителните продукти - в Парма.

(Италианците успяха да се преборят за последната привилегия, като припомниха, че сиренето пармиджано е кулинарен шедовър, а финландците могат да се похвалят само със сушено еленско месо) Все необходими и важни неща, няма спор, обаче абсолютното мнозинство от новите служби дублират вече действащи агенции.

При това удоволствието не е от евтините. Виенската агенция за човешките права примерно разполага със 100 щатни бройки и годишен бюджет от 29 млн. евро. Задълженията й обаче са доста размити. А и никой не е премахвал Европейския съд за правата на човека с обемистия му щат.

Според организаторите новата служба трябва да води статистика за нарушенията на човешките права в страните от Европа, да организира конференции, допитвания и друга дейност на това славно поприще. А Европейският съд вероятно просто ще си съди. Някои смятат, че при това положение човешките права може силно да пострадат.

За този "агенционен спорт" данъкоплатците се изръсват с доста евроцентове. Общият годишен бюджет на новите евроучреждения, открити от 2005 до 2006 г., е 535 млн. евро; общият брой длъжности в тях - 2032.

Споровете за евробюджета са любимото бойно поле на всички европейски ръководители. Последния път Ангела Меркел трябваше да положи доста усилия, за да помири англичани и французи, които не искаха да плащат. Германия впрочем плати за компромиса от собствения си джоб през 2006 г. ФРГ започна да сипва с 2 млрд. евро повече в брюкселската хазна. Излиза, че тези пари отиват само за това, още няколкостотин евробюрократи да се почувстват важни персони.

Бившият германски президент Роман Херцог наричаше този кръговрат на агенции и ведомства "европейския карнавал". Днес надали някой може да хване края на тази вихрушка. В управите заседават обикновено от 16 до 48 души - всички със заплати над средното равнище, със собствени кабинети, леки коли. Едни са евродепутати, други - високопоставени чиновници от Еврокомисията, пратени там да изкарат до пенсия.

Парламентите на много държави, включително двете германски камари - Бундестагът и Бундесратът, протестираха срещу създаването на безполезни учреждения с неясни функции. Премиерите обаче просто пренебрегнаха тези протести.

Ангела Меркел, "желязната фрау" на Европа, отлично е овладяла принципа на тоягата и моркова - за да държи здраво в ръцете си Европейската комисия, трябва не само да проявява твърдост, но и да раздава подаръци "на когото трябва", на евробюрократите. Това чудесно се вписва и в нейната концепция за "намаляване на бюрокрацията в Германия" - няма нужда да влиза в конфликти с чиновниците и да ги пъди от уютните им кабинети. Стига само да ги превърне от германски в европейски бюрократи - нещата са тип-топ и всички са доволни.

Страстното увлечение по създаването на все нови учреждения обаче крие голяма опасност. Днес всеки европейски политик, измъдрил поредната бюрократична структура (полезна или не), се бои да не изгуби гласовете на избирателите в страната си, ако сподели с тях своята идея. Спокойно обаче ги заобикаля и зад гърба им уведомява Брюксел, а Европейската комисия възторжено реализира неговия план.

Всичко това подкопава бездруго не твърде стабилното доверие на европейските избиратели към структурите на ЕС. И те се уверяват окончателно, че Евросъюзът се е превърнал в бюрократично чудовище - мързеливо и лакомо. /БТА/