Българските роми - нови европейци
Българските роми - нови европейци / netinfo

В тези януарски дни, когато България влезе в ЕС с ромска общност, която по данни на Съвета на Европа наброява 700 хиляди души, въпросът за тази общност се повдига пред Европа с цялата си религиозна, етническа и социална сложност, пише авторката Ан Родие. Статията й е озаглавена "Българските роми, нови европейци, все още чакат интеграцията си".

Въпреки различните политики на българските власти за интеграция на ромите и програмите като Десетилетието за интеграция на ромите 2005-2015 г., което се прилага в девет страни от Централна и Източна Европа, резултатите не са особено видими, пише в статията.

Дава се пример с Раднево, където между 1992 и 1997 г. за ромите са построени шест къщи от предвидените 70. А и построените къщи са в лошо състояние, тъй като ромите разполагатсамо със социалните си помощи за поддръжката им. Кметът на Раднево Нончо Воденичаров обаче се гордее с политиката си и представя като успех факта, че от 2005 г. ромите са започнали да плащат сметките си за ток и вода. Самите роми впрочем се оплакват от това, отбелязва специалният пратеник на "Монд".

За интеграцията на ромската общност и в България, и в други страни, политическата воля не е единственото необходимо условие. Една от целите на българските власти бе да насърчи ромите да участват в интеграционната политика, но разнородността на тази общност затруднява тяхната представителност. Българските роми са християни - православни или евангелисти - , мюсюлмани или атеисти. Пет века османска окупация и няколко десетилетия съветска власт са оставили белега си, пише авторката на статията.

В софийския ромски квартал Факултета повечето от неговите 40 000 жители са християни, като някои са преминали от православието към евангелизма. В Пловдив пък от 44 000 роми, 40 000 са мюсюлмани, посочва Теодора Крумова от сдружение Амалипе.

Ромите, които включват йерлии, кардараши, рудари или милети говорят български, ромски, румънски или турски. Някои от тях впрочем се представят като турци. Заради тази мозайка от идентичности ромските политически партии не успяват да обединят избирателите си. Най-политически активни са кардарашите, които обаче не винаги са признати от другите групи. Единственият ромски депутат Тома Томов е избран с бюлетината на БСП, отбелязва Ан Родие.

От 1989 г. насам най-добрият резултат на ромска партия е този на Евророма с малко над един процент. "Между отделните ромски групи има толкова силни разделения, че ромите никога не получават парламентарно представителство /като общност/", обяснява Четин Казак от "турската партия" в управляващата коалиция - Движението за права и свободи, в чиито редици има много роми. Турците, които както и ромите са около 10 процента от населението в България, имат 34 депутати в българския парламент, завършва статията на специалната пратеничка на вестник "монд" в България Ан Родие./БТА/

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар