Населението на България застарява рязко. През 2025 българите над 65 години ще са 20% от населението. Застрашителният характер на промените обаче не се тълкува съвсем правилно от политиците, казват от Световната банка.
Населението на цяла Източна Европа и Централна Азия, с малки изключения, застарява с изключителна бързина. В същото време общият брой на населението намалява, което се топи, разбира се, и броят на хората в трудоспособна възраст. Световната банка настоява за бързи реакции на тези тревожни демографски тенденции, които институцията проучва и анализира вече години наред.
Резултатите от най-новата студия на банката бяха обявени в София през декември миналата година. Фокус на анализа са последиците от застаряването за дългосрочните грижи за по-възрастните и свързаните с тях публични разходи в България, Латвия, Полша и Хърватия. Тези страни са най-застрашени от демографските промени, които ще настъпят до 2050 година, като България е в най-рисково положение, казва вицепрезидентът на Световната банка и директор на отдела за човешкото развитие Тамар Атинк:
България - с най-бързо топящо се население в ЕС
„Да вземем за пример България, където през 1990 хората над 65 години бяха 13 процента от цялото население. През 2025 година се очаква те да са 20 процента. Това е над нивата в 15-те по-стари членки на ЕС. Населението на България застарява много рязко и от това има последици".
В България проблемът е утежнен поради факта, че тя е страната с най-бързо намаляващо население в ЕС. Намалява не само броят на трудоспособните хора, но и броят на тези, които могат да осигуряват грижи за по-възрастните, подчертава Тамар Атинк:
„В България в момента четирима работещи осигуряват един пенсионер. Скоро страната ще разполага с по-малко от двама, които могат да работят за един пенсионер. Това съотношение има огромни последици за фискалната устойчивост на пенсионната система".
Много трудно е да се реагира достатъчно бързо на толкова рязко свиване на населението, съпроводено от също толкова рязко застаряване и от твърде ниски равнища на доходите, казва специалистът по икономически проблеми на човешкото развитие Йоханес Кьотъл от Световната банка: „Много важно е сегашното младо поколение да разбира, че ще трябва да плаща не само за поколението на родителите си, но ще трябва да спестява за своите собствени бъдещи дългосрочни грижи".
Особено застрашена група в България са възрастните жени, които живеят средно с около 7 години по-дълго от мъжете. За тях е по-вероятно да живеят в изолация и бедност след като останат сами.
За политиците 2050 е твърде далече...
Един от възможните отговори на тези демографски перспективи е нов "дизайн" на пенсионната система, но застрашителният характер на промените все още не е достатъчно добре разбран, казва вицепрезидентът Тамар Атинк. За политиците 2050 година изглежда достатъчно отдалечена, за да не се чувстват принудени да предприемат незабавни мерки:
„Проблемът наистина не е грабнал вниманието на политиците. В тази ситуация наша задача, на Световната банка, е да сочим изключително важните обществени промени, които предстоят, и да настояваме за действия, защото след 20 години ще е твърде късно".
