Уилсън, Рузвелт, Кенеди, Рейгън - всички те остават на президентския пост въпреки тежките болести, които ги измъчват. А са можели да постъпят много по-мъдро. Как ли щеше да изглежда светът днес, ако се бяха оттеглили?
Повечето хора на висши постове нямат навика да се оттеглят доброволно, още по-малко - по здравословни причини. Най-показателните случаи в това отношение откриваме в американската история, където президентът се явява един вид светски папа на народа. Класически пример представлява Удроу Уилсън (президент от 1913 до 1921 година). През 1919-та той получава тежък инсулт, след който принципно би трябвало да остане в болница. Но лекарят му и неговите най-близки сътрудници успяват да прикрият обстоятелството, че Уилсън е недееспособен - и в продължение на 15 месеца съпругата му Едит де факто е човекът, който управлява Съединените щати.
Болестите на Рузвелт, Кенеди и Рейгън
Франклин Делано Рузвелт (президент от 1933 до 1945 година) е тежко болен от 1940 нататък. Но мълчаливата конспирация, както и нарежданията, които дава на американската Цензурна служба, му помагат да спечели изборите през 1944-та. В Ялта, където година по-късно той, Сталин и Чърчил взимат решенията за следвоенния световен ред, американският президент вече е белязан от смъртта.
Джон Кенеди е болен още от младини и взима многобройни медикаменти: амфетамини, анаболи, опиати. За заболяванията на Кенеди се разбира едва след неговата смърт. Роналд Рейгън пък още преди края на мандата си заболява от деменция - незабравимо остава едно негово телевизионно участие, в което той изцяло губи нишката. Спасява го намесата на съпругата му Нанси.
Но нито един от тези мъже не се оттегля преди края на мандата си, поради което папа Бенедикт XVI, който преди седмица обяви, че се оттегля по здравословни причини, заслужава не само съпричастие, но и почит. Неговото решение е наистина мъдро.
Склонността на човека да прикрива истината се корени в историята му, в неговата животинска натура. Водачите на глутници не бива да показват никакви слабости, тъй като иначе са изложени на опасността да станат жертва на своите противници.
Болните (вероятно) грешат
Историците могат до безкрай да обсъждат доколко погрешни са били решенията, взети от Уилсън, Рузвелт, Кенеди и Рейгън под нечовешкия натиск на болките и заболяванията. Ако беше здрав, Уилсън вероятно щеше да предотврати отвръщането на Америка от Стария континент, а Рузвелт нямаше да подари половин Европа на Сталин. "Какво щеше да стане, ако...?" е въпрос, на който няма как да си отговорим еднозначно. По-лесно е да намерим отговор на въпроса: как може да се предотврати всичко това?
Прагматичните американци са формулирали отговора в две добавки към Конституцията: 22-рата повелява, че президентът може да има най-много два мандата, а 25-тата определя как при недееспособност президентът може да бъде отстранен временно или трайно. Постът е по-важен от човека, който го заема - това не звучи никак мило, но пък е мъдро. В същото време почти няма хора, които да са готови да подчинят личността си на поста, който заемат. Защото водачите на глутници не се предават. Толкова повече уважение и възхищение заслужават онези, които предприемат този ход доброволно.
