Половин България е излъгана със сметките за ток. Представяте ли си? Хората от Старозагорско, Пловдивско и Бургаско не само си го представят, ами го и преживяват. Защото пропищяха от поредната дебела и мазна лъжа на австрийската фирма, която държи шалтера в тези райони на България.
Австрийците някак „случайно изпуснали” да отчетат до скоро съществуващата евтина тарифа за тока и решили хората да пробват дали номерът ще мине. И ако живеехме в държава, в която пенсионерите вземаха по 500 евро пенсия, а работещите по 1000 евро, вероятно т.нар. клиенти щяха да махнат с ръка и да платят. Но простата математика и нормалната човешка логика сочи, че когато една селска баба има месечен приход от 80-100 лева няма как да не забележи, че нещо в листчето от Енергото не е наред, след като там пише „Сметка – 74 лева” и че трябва да даде почти всичките си пари на някакви австрийци и около две седмици преди следващата пенсия да умре от глад.
Изключително похвално е, че енергийният министър размаха пръст на нарушителите и обеща сметките да се коригират. Чудно! Но я да помислим какво ще стане следващия месец, по-следващия... От къде хората да са сигурни, че местните енерготърговци няма да решат отмъстително да надуят и тях? И пак всички да започнат да пишат жалби, да се оплакват на арменския поп и в крайна сметка да чакат от умрял писмо. И Овчаров пак да хукне към местопроизшествието, за да гарантира, че следващия месец сметките ще се изравнят.
Това е унизително и пошло – нещо толкова нормално като получаването на електроенергия и заплащането й, ежемесечно да се превръща в някаква кална битка между търговец и клиент, в която обикновено клиентът е прецакан. Защото не знае, не разбира и няма ясен и бърз механизъм, по който да потърси правата си. Същата е ситуацията и с парното – всяка есен, всяка зима – хората получават едни чаршафи със ситно изписани цифри и букви, които дори и академик по висша математика не би разбрал.
Егати държавата, която оставя половината си население да умре от глад и студ! Защото, искаме или не, българската нация е застаряваща, повечето наши съграждани са възрастни хора, които ходят с онези стари портмоненца с мъниста от 80-те години, в които кътат стотинки за хляб и кисело мляко. И когато монополистите от топлото и светлото им вземат стотинките, следва ако не незабавна гладна смърт, по-мекото - затягане на колана. А тоя колан го затягаме вече 17-та година и дупки не останаха.
И всъщност не ме е яд само заради бабите и дядовците, които България отдавна е оставила на доизживяване. Яд ме е за всички обикновени хора в България, които години наред са поставяни в ролята на тъпанари, които трябва да плащат на монополисти – за топлина, светлина, вода, чистота. И ако държавата е на мястото си, трябва да направи нещо много повече от проверки на месечни сметки.
Трябва генерално да си свърши работата по договорите за лицензи, които е раздавала на т.нар инвеститори. И да не допуска едни и същи фирми да монополизират пазара, с което да обрича гражданите си на беднотия и мизерия. А на гърба на същата тая мизерия по улиците на България да се движи най-скъпият автомобил на планетата Земя „Бугати”, който струва 1 200 000 евро, и за който се говори, че е на известен концесионер по чистотата. Е, къде точно живеем?
За връзка с автора: vpetrakieva@hotmail.com
