Август май е излишен от календара
Август май е излишен от календара / netinfo

Да прекъснат почивката ти през август се очертава любимо занимание. Да забраним този месец или просто да отидем на сафари?

Осмият месец от календара, за който по принцип се твърди, че трябва да бъде морски, спокоен, елегантен, фин и много бавен, се случва по обратен на логиката начин. Наводнения, ремонти, кметски схеми, футболни загуби, ромски вакханалии и какво ли още не. През август май въобще не стават хубави неща, поради което трябва да се вземат мерки.

Дори, когато става дума за почивка, юли категорично отнема короната от август за най-добър отпускарски месец. Температурите са поносими, цените – малко по-ниски, туристическият наплив не е така голям. Август не е така привлекателен и по други показатели и това е очевидно.

Едно посещение в чудесния уебсайт “на този ден през годините” оставя същото впечатление – август не изобилства с положителни моменти, величествени открития, исторически моменти. Август е прочут с трагичните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки, арестуването на Нелсън Мандела, смъртта на Елвис и Мерилин Монро, обявената война на Япония от СССР, уотъргейтската оставка на Никсън, старта на Първата световна война. Както мъдро заключава още преди седем години американецът Дейвид Плоц – “светът трябва да се отърве от август”. Спешно.

Август може да не е подходящ за много неща, но е чудесен за едно – сафари. Като сравнително сух месец в африканския континент, август е идеален за това колониално и аристократично занимание, което свързваме с раздрънкан Ленд Роувър, жежко африканско слънце, бушмени и прашясали страници, написани от Хемингуей… Черният континент е очарователен през август и онези, които поне веднъж са били на сафари знаят това.

Макар и участвал два пъти само във фото-сафари, аз съм влюбен в заниманието и не мога да си представя, че нещо би ме изкарало от африканската действителност и моя лодж. Вярно е, че страдам от онази странна болест, която французите описват като mal d’Afrique и не мога да си представя как веднъж озовал се на сафари в Африка, ще стегна куфарите за връщане обратно. Каквото и да се случи. Вярно е обаче, че съм и фен на Левски.

Тъй че, макар и вече не така запален по футбол, както бях преди години, бях леко объркан, когато изпаднах в диаболичен вътрешен спор и трябваше да тълкувам случая Сафари или Тампере. Вярно, моите колеги и скъпи приятели от Гонг, бяха достатъчно разпалени по темата. Дори посветиха твърде интересно едночасово предаване с участието на Батков и Стоилов веднага след загубата. Случаят бе засегнат внимателно и прави чест на собственика и треньор на клуба, че се изказаха добронамерено. Останах обаче с впечатлението, че “сафари” вече не е така атрактивна и хубава дума и нещо трябва да се направи за връщане репутацията на този вид занимание. Дори написах официална нота на Томислав Русев в защита на сафарито, която той обеща да рамкира и закачи в кабинета си.

Какво се случи на практика? Българската футболна общественост остана с впечатлението, че африканското сафари е нещо лошо, което пречи на любимия отбор да продължи напред. А това съвсем не е така. Вярно, понякога не е редно да си далеч от твоя екип, когато е поставен в тежка ситуация, но когато става дума за сафари, ситуацията е различна. Повярвайте.

Дори и една тежка загуба от известния със своята неизвестност клуб Тампере изглежда по друг начин от дистанцията не само на километрите, но и естественото развитие на черния континент. Едно посещение в Африка е единствената сигурна промяна за ментална промяна, нова перспектива и порив на нови идеи. Тъй че Наско Сираков по-скоро се е върнал зареден с нови идеи и това ще бъде добре за клуба. И трябва да бъде извинен за отсъствието си.

Все пак, угрижен за имиджа на сафарито, реших да потърся експертното мнение на г-н Ърнест Хемингуей, запален почитател на африканската действителност. В първото си интервю след смъртта си, директно от лятната си резиденция в Кий Уест, той разкри душата си.

Аз: Г-н Хемунгуей, как сте, как сте?

Ърнест: Добре, сравнително, още се съвземам от рождения ден на Фидел. Беше страхотно парти. Фидел го нямаше и това беше чудесно.

Аз: Как прекарвате свободното си време сега, когато не пишете?

Ърнест: Това е подвеждащ въпрос, но ще ви простя. Играя на табла от време на време и гледам филми.

Аз: Публикуваха една недовършена книга след смъртта ви, Африкански Мемоар? Как завършва тя?

Ърнест: А, да, това беше за второто ми сафари от Африка. Но след като се отървах от две самолетни катастрофи, трябваше да напусна Африка. Спомням си отлично. Бяха напечени дни. Колкото до финала, не ми се занимава, може би Спилбърг трябва да я филмира и да си измисли финал. Стивън винаги е непредсказуем. Млади човече, питай нещо друго, че съм поканил едни приятели на ром.

Аз: Какво би ви накарало да напуснете Африка, докато сте на сафари? Има ли нещо важно извън сафарито, за което си струва да се качите на самолета и да избягате?

Ърнест: Не мога да разбера накъде биеш, млади човече. Да напусна сафарито? За нищо на света.

Аз: Дори заради жена?

Ърнест: Е, нали знаеш какви истории се разказваха за мен, че съм голям любовник, че взимам медикаменти за потискане на повишеното си либидо, смешна история, ха-ха. Казват, че във Африка съм опитвал от всичко – всякакъв вид жени – тънки, дебели, красиви, грозни, млади, стари. Може и да е вярно. Но виж, синко, има някои нови актриси, които наистина биха ме накарали да напусна Африка. Една Гуинет например, макар и слабичка, бих желал да изследвам чертозите на нейното тяло. Една Ева Грийн. И още, и още… Ама накъде биеш, кажи де…

Аз: Заради Тампере би ли си тръгнал от Африка?

Ърнест: Тампере ли? Не съм я чувал? Красива ли е?

Коментар