Телевизия Си Ен Ен излъчи първото интервю, дадено от актрисата Анджелина Джоли след раждането на дъщеря й .
В рамките на 2 часа тя отговаря на въпроси свързани с дейността и като посланик на добра воля и участник в хуманитарни мисии на ООН по целия свят, както и с раждането на първото й дете, и плановете са осиновяване на други.
Цветана Минкова обобщи акцентите от интервюто на Анджелина Джоли.
За проблема с децата бежанци в САЩ, за които се оказва, че няма правна рамка, която да регулира престоя им и уреждането на статута им.
До преди няколко години тези млади хора често свършаваха в затворите. Сега в повечето случаи попадат в институции за бежанци. Това обаче е едва първата стъпка към промяната. Реално става дума за деца, които пристигат от далеч, след като са станали жепртва на трафик , или са били сексуално малтретирани , които не говорят английски и трябва да представят себе си в съда и да говорят за това което им се е случило. Те не получават помощ, за да го направят. Когато научих за това, си помислих: аз съм американка, това не е справедливо и е поредната лудост, която всички ние сме допуснали да се случи, и че трябва да осигурим на тези деца някакъв вид законова защита. Истината е, че те трябва да бъдат изслушани. Трябва да чуем какво имат да ни кажат, и едва след това да се реши дали да бъдат екстрадирани, защото това съдържа риска да изпаднат в много опасна за тях ситуация.
За гражданската война, за селищата на бежанците в страните от третия свят и за волята да оцелееш.
Чуваш толкова много за войната, след това попадаш на място като Конго, което очакваш да е пусто и сухо, но виждаш че Конго е по – силно от всяка една война, през която е минавало. Конго кипи от живот, всички хора там са много различни, страстни и твърди и изпълнени с живот. Самото Конго е великолепно място. Когато си там осъзнаваш, че има надежда, и това предизвиква вдъхновение. Когато видиш тригодишно дете, на което са отрязани ръцете, единственото, което си мислиш е, какво трябва да е това човешко същество, което е способно да направи подобно нещо?
Изнасилванията в Конго са толкова брутални – това е възмутително и отвратително. Започваш да се чудиш: какво струва на международната общност просто да се събере и да реши че това трябва да бъде прекратено? И колко време още ни е необходимо , за да започнем да прилагаме международното право в такъв вид ситуации. Трябва да се направи нещо много по – мащабно.
1 от всеки 4 деца в Нигерия умира преди да навърши 5 – години?
Знам от своите деца. Много хора ме питат за собствената ми дъщеря – Зах а ра , защото не можахме да я скрием от пресата , и имаше вероятност тя да е ХИВ позитивна. Майка й почина от СПИН.
Мислехме, че ако Захара е болна, ще е трудно , защото това да отглеждаш дете, болно от СПИН, никак не е лесно. Но си казахме че днес, макар и труден, този проблем не е непреодолим.
Т.е.- щяхте да я осиновите дори ако беше болна от СПИН?
Да. Но заради другите деца, и защото такова решение променя живота, беше истинско облекченеие, че не е болна.
Помислихте ли си – бих искала да взема 10 деца от тук – когато бяхте в Етиопия?
Да . И се почувствах виновна, защото другото дете, което щяхме да осиновим вместо нея, всъщност почина. Но човек може да полудее от такива мисли.
На въпрос как човек решава да осинови дете от Етиопия и дали става дума за внезампо усещане , че именно с това дете си свързан, Джоли отговаря:
Отидох в Камбоджа и се влюбих в децата и страната , усещането беше като да осъзнаеш наистина че един ден ще имаш дете. Много харесах и Етиопия
Какво е да имаш собствено дете, след като си осиновил 2?
Лекарите бяха изключителни. Това бе първото ми раждане и изведнъж изпитах огромен ужас, че тя няма да поеме първия си дъх. Бях се фокусирала единствено върху това- исках да я чуя д а плаче. В последния момент се превърнах в майката, която беше абсолютно сигурна, че всимко ще се обърка, но тя е здрава и всичко е прекрасно. Най – странното е че не се чувствах по различно спрямо своето и осиновените си деца. Някак бях подготвена да дам и на другите си деца допълнително любов и внимание, които да компенсират появата на новото.
Ревнуват ли Мадокс и Захара от новото дете?
Мад я обича, разнася я навсякъде като домашен любимец. Зи ревнува – тя е просто малко момиче.
Планирате ли да осиновите още деца? От кои държави ще бъдат те?
Да, със сигурност. Все още не сме решили откъде. Ще потърсим баланса, за да открием кое е най – доборото за Мад и Захара, и за новото дете. Трябав да решим дали да е момче или момиче, от коя държава и коя раса да бъде.
