„Съветът по икономически и фискални въпроси към ЕС за първи път разгледа промяна на Маастрихтските правила – 60% дълг спрямо БВП, 3% дефицит. Предлага се задлъжнелите държави да имат възможността плавно в порядъка на няколко години да намалят отношението на дълга към БВП. България трябва да поиска преразглеждане на 3% дефицит, неговото увеличение не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни“.
Това заяви Пламен Димитров, председател на КНСБ.
„България е важно да заеме позиция в това преразглеждане, защото навременна фискална свобода за страните, които са били достатъчно дисциплинирани като България, трябва също да им се дадат възможности за гъвкавост. Ако на някои ще им се позволяват по-бавно да намаляват своите дългове към БВП, то тези, които са отличници, като България и Естония, които имат далеч под 60% дълг, то да имат възможност за преразглеждане на 3% дефицит“, поиска Димитров.
Велкова: Държавата не е фалирала, няма риск за валутния борд
По думите му на теория връзката между дефицита и конвергенцията е отрицателна, но реалността е друга – дори над 3% дефицит би ни позволило по-бързо конвергиране за растеж на икономиката с поне 5%, защото 3% дефицит осигурява дългосрочно конвергиране кьм размер на дълга спрямо БВП от 60% при номиналния растеж на икономиката от 5%.
"Намираме се в условия на висока инфлация, която осигурява значителен ръст на БВП по текущи цени в номинално изражение далеч над тези 5%. За сравнение, БВП за 2022 г. се очаква да бъде минимум 165 млрд. лв. спрямо 139 млрд. лв. година по-рано, което е номинален ръст от 15,7% или над 26 млрд. лв. В този смисъл, ако една или дори няколко години, по изключение, не се спазят тези 3% дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни“, каза още председателят на КНСБ.
Това заяви Пламен Димитров, председател на КНСБ.
„България е важно да заеме позиция в това преразглеждане, защото навременна фискална свобода за страните, които са били достатъчно дисциплинирани като България, трябва също да им се дадат възможности за гъвкавост. Ако на някои ще им се позволяват по-бавно да намаляват своите дългове към БВП, то тези, които са отличници, като България и Естония, които имат далеч под 60% дълг, то да имат възможност за преразглеждане на 3% дефицит“, поиска Димитров.
Велкова: Държавата не е фалирала, няма риск за валутния борд
По думите му на теория връзката между дефицита и конвергенцията е отрицателна, но реалността е друга – дори над 3% дефицит би ни позволило по-бързо конвергиране за растеж на икономиката с поне 5%, защото 3% дефицит осигурява дългосрочно конвергиране кьм размер на дълга спрямо БВП от 60% при номиналния растеж на икономиката от 5%.
"Намираме се в условия на висока инфлация, която осигурява значителен ръст на БВП по текущи цени в номинално изражение далеч над тези 5%. За сравнение, БВП за 2022 г. се очаква да бъде минимум 165 млрд. лв. спрямо 139 млрд. лв. година по-рано, което е номинален ръст от 15,7% или над 26 млрд. лв. В този смисъл, ако една или дори няколко години, по изключение, не се спазят тези 3% дефицит, това само по себе си не води до нарушаване на дългосрочната фискална перспектива пред страната ни“, каза още председателят на КНСБ.
