По-малко от месец преди изборите има гласоподаватели, които не се вслушват в посланията на кандидатите за властта, но се ослушват дали не могат да припечелят някои лев от гласа си. И докато служебното правителство и Централната избирателна комисия се чудят как да гарантират честността на вота с нови копирни машини във всички секции, в малките населени места се говори под сурдинка за възможността да станеш по-богат с между 30 и 100 лева. С какви трудности се срещат кметовете и представителите на секционните комисии в малките населени места и ще бъдат ли наистина честни изборите?
„Май се започна още сега с купуването. Забелязал съм, но нямам доказателства. Свидетел съм даже как се даваха парите”. Думите са на Симеон Динев, председател на една от трите секционни избирателни комисии в село Драгичево, Пернишко. Динев не може да каже каква е цената на един глас. „Не знам, слагат в джобчето и излизат. Сам си, не може да докажеш!”, допълва Динев.
Според него друг проблем е, че един човек може да е два пъти придружител в една секция и в по-големите населени места той може да обиколи много секции, придружавайки двама гласоподаватели. „Ако има повече секции - 5 - 10, ето десет секции по двама души, 20 човека той им казва за кого да гласуват”, коментира Динев. В неговата секция конкретно проблемът не съществува, тъй като има само един човек с увреждане, който се нуждае от придружител. По-големият проблем за Симеон Динев е как да предотврати купуването на гласове, но като председател на секционна комисия не може да направи нищо, защото „всеки влиза сам в тъмната стаичка и не може да се знае гласът му купен ли е или не”.
Между 30 и 100 лева за глас на изборите: слухове много, доказателства - никакви
И докато за Симеон Динев проблемът е как да докаже това, което е видял, за да сигнализира в полицията и кметството, други имат съвсем различни вълнения. Двамата желаещи да си продадат гласовете разговаряха на стотина метра от кметството в Драгичево. Те потвърдиха, че са чували за продажба на гласове, като един глас струва между 30 и 100 лева в зависимост от партията. И двамата са категорични, че биха продали гласа си „от зор” и защото „парите не миришат”. Единият от тях живее сам и получава месечно 380 лева. „Ток, телефон, обувки - на две години”, описва той разходите си. Иска да продаде гласа си за 100 лева. Другият е по-скромен. Ще продаде правото си на избор за „колкото може”, без значение кое квадратче ще попълни на 12 май.
От своя страна кметът на село Драгичево Тодор Тодоров отрече да е получавал сигнали - официално или не, за покупко-продажбата на гласове в селото. Той е категоричен, че познава всеки от съселяните си, но не може да гарантира кой от тях с кого комуникира и за какво. Кметът на Драгичево не е единственият, който не е чувал за купуване и продаване на гласове в селото. Възрастни жени, които стояха пред кметството, заявиха, че „още никой не е идвал”, пък и те нямало да продадат гласа си. „Ако някой предложи на нея, веднага ще се разчуе”, категорична бе едната от жителките на село Драгичево.
И още една схема: Ако не осигуриш гласове, си уволнен!
На около 5 км от Драгичево се намира село Кладница, чийто кмет Васил Мирчев е чувал за търговията с гласове. Все още сигналите са неофициални и му предстои среща с представители на полицията, за да се опитат да предотвратят схемата. В село Кладница се търгуват гласовете за между 30 и 40 лева, но има и друга схема, свързана с предприятие в пернишкия регион, близко до една от партиите. По неофициална информация там „се гласува под строй” и ако някой не осигури нужния брой гласове, може да стане обект на „чистка”. Макар и Мирчев да е чувал за всичко това, няма доказателства, но уверява, че ще направи всичко възможно изборите в неговото село да протекат нормално.
Дойдат ли избори, партиите търсят ромите
За момент ще се отдалечим от Пернишко и ще отидем в Ихтиманско, по-точно в село Вакарел. До кметството група роми са се събрали на по цигара. Те са категорични, че „още никой не е идвал”, за да им предложи да продадат гласовете си, но и те нямало да го направят. „За нас, ромите, се сещат само при избори. Елате да видите къде живеем”, казва един от жителите на Вакарел. Негов съселянин разказва, че се надява да прекопае нечия градина, за да получи два лева. „За никой няма да гласуваме, те си пълнят гушите”, казват ромите. Според тях голямото купуване на гласове е в Ихтиман, където има 3000 ромски къщи.
Кметът на село Вакарел Росен Зашев също потвърди, че към момента нито официално, нито неофициално при него сигнали за търговия на гласове не стигали. „Ако някой има сигнал, да го подаде при мен или в полицията. Аз веднага ще го подам в полицията”, категоричен е Зашев.
Според Миглена Мишева, която е член на една от секционните комисии във Вакарел, важно е работата преди изборния ден, за да се предотврати купуването на вота.
Копирните машини в избирателните секции - за какво са ни?
Една от новостите в предсрочния вот, която цели да предотврати манипулациите по време на гласуването и отчитането на гласовете, ще бъдат копирните машини. Засега в нито едно от трите села, които посетихме, те не са доставени, но кметовете имат уверение, че това ще се случи. Миглена Мишева е категорична, че може да работи с копирна машина, но смята, че тя е излишна и че няма да направи вотът по-прозрачен.
Според Симеон Динев от Драгичево копирните машини ще улеснят работата, защото в противен случай ще трябва да се пише повече на ръка. Той обаче признава, че ако се случи повреда, работата на секционната комисия ще бъде затруднена.
Притеснението на Динев идва от друго: „Имаме 35 коалиции, като всяка има право на застъпник и наблюдател. И това в едно помещение”.
Ад с предаването на протоколите
Друг проблем е предаването на протоколите в Перник. Според Динев на миналите избори и по време на референдума са правени списъци и за хората от определени партии дори да са по-назад в опашките за предаване, те минават първи, а останалите чакат до 3.00-4.00 ч. сутринта. Динев определи предаването на протоколите като „ад”. Според дългогодишния член на СИК проблемът е организационен.
Агитацията в изборния ден винаги съществува, но се подава сигнал и проблемът се решава бързо, смятат от секционните комисии. На дали обаче тя е решаваща за вота, както и на дали копирните машини ще гарантират честността му, защото докато търговията с гласове съществува, а представителството в дадена партия дава преимущество на опашката за предаване на секционните протоколи, изборите няма да бъдат печелени от най-добрата партия или коалиция, а от най-платежоспособната.
