Депутат от Видин ще влезе в новия парламент с 474 гласа - това е исторически минимум въпреки, че на изборите тази година средната тежест на един мандат е паднала до около 11 000 гласа. Това обяви в ефира на Дарик Стефан Манов, който като експерт в областта на изборното законодателство, беше и наблюдател на вота в неделя.
Според него новата методика за изчисляване на изборните резултати допълнително е засилила съществуващите и досега разлики в гласовете, с които влизат депутатите от различните региони. Манов направи уговорка, че прави изчисленията за разпределението на мандатите на база на данните в секционните протоколи, които ЦИК качи сканирани в интернет.
Прави впечатление, че до момента ЦИК не изнася резултатите под формата на брой реално подадени гласове, каквато винаги е била традицията, а само като проценти за съответните партии. Все още няма поместени и никакви резултати от секциите в чужбина.
При средна тежест на мандат от 11 000 гласа, от Видин ще влезе депутат с по-малко от 500 гласа
Новата методика математически е неиздържана, заяви отново Стефан Манов, който предупреди за част от проблемите с методиката още преди изборите в студиото на Дарик. Той е направил симулация с данните, огласени до момента от ЦИК, която показва, че от Видин в 42-то Народно събрание ще влезе депутат само с 474 гласа. По данните, които все още не са официални, това ще бъде четвъртият последен мандат във видинския район, който ще вземе ДПС.
На вота през 2009 г. във Видин отново е имало депутат влязъл с най-малко гласове - 2100 гласа. Тогава в парламента е влязъл човек от листата на РЗС. Около 11 000 гласа за депутат е средната квота, която се очертава на изборите тази година. Тежестта на мандата на миналите избори е била около 16 000 гласа.
Тогава в парламента е влязъл човек от листата на РЗС. Стефан Манов обяснява тези диспропорции с изборната ни система и с това, че няма отделен избирателен район „чужбина”. Сега гласовете от чужбина не отиват в отделните региони - те допринасят за изборния резултат на съответните партии, но след това при разпределянето на мандатите по райони те не участват.
На база изчисленията според данните, огласени до момента, средната тежест на един мандат в страната е малко над 11 000 гласа. Най-голямо отклонение от тази средна тежест се отчита при един от мандатите на ГЕРБ в Кюстендил, който излиза 19 610 гласа. Най-трудно пак според данните се получава цял мандат в Кърджали на последните избори - 13 880 гласа са нужни според сметките.
„Това изкривяване, за което се говори си съществува, защото имаме повече мандати, които трябва да напъхаме с обувалка някъде в страната”, обясни образно Стефан Манов. Според когото ако има избирателен район чужбина, това няма да се случи, нито пък би променило тежестта на партиите в парламента.
ЦИК все още не е публикувала протоколите от чужбина
ЦИК все още не е публикувала нито един протокол от гласуването в чужбина, отбеляза още Манов. Той критикува и външно министерство за това, че на много от сънародниците ни зад граница е било попречено да упражнят правото си на глас.
Според Стефан Манов е необяснимо бавенето на протоколите от чужбина, защото те са били изпратени по интернет чрез мобилни станции от всяка избирателна секция още в нощта на избора.
Неясно е защо протоколите от чужбина все още не се публикуват, каза Манов, който посочи, че гласовете на сънародниците ни зад граница са особено важни сега, когато се очаква яснота около тежестта на всяка от партиите в новото НС. Гласовете от чужбина са повлияли на резултатите на някои от четирите партии, които ще влязат в бъдещия парламент - при две от тях - ГЕРБ и БСП, вотът зад граница е намалил мандатите, които са имали на база резултата в страната, при „Атака” засега не се отчита отражение върху броя мандати.
Най-малко българи са гласували, най-малко са избралите следващото НС
Исторически това са изборите, в които най-малко българи гласуваха и най-малко са онези, които излъчиха партиите в следващото българско Народно събрание, коментира още Стефан Манов. Според него за последните четири години от изборите през 2009 година досега над 1 милион граждани са загубени за българската демокрация, защото с отказа си да гласуват те показват, че не вярват в парламентарното представителство.
„Учудвам се, че не се отдава такова значение на демократичния дефицит, с което това ново Народно събрание тръгва”, отбеляза Манов. От 2001 г. насам това са изборите, на които най-малко се гласува като абсолютна бройка гласували. „Още по-притеснителен за мен исторически минимум е броя на гласувалите за партиите, които ще влязат в парламента - на тези избори около 2 700 000 души излъчиха тези четири партии. Най-ниското число през последните 10-12 години”, допълни той.
Над 3 900 000 избиратели са избрали партиите в парламента на вота през 2001 г. През 2005 г. за формациите в НС са гласували 3 323 137 българи, а на изборите през 2009 г. за партиите, прескочили 4-процентната бариера, са дали гласа си 3 893 286 гласоподаватели. „За последните четири години загубихме за българската демокрация 1 200 000, които вече не вярват в парламентарното представителство”, обобщи Стефан Манов.
За опашките на вота в Западна Европа
В чужбина са гласували близо 115 000 български граждани. Според Стефан Манов освен общия спад в избирателната активност, причина за по-малкия брой гласували са спънките, които са създадени в Западна Европа за откриване на избирателни секции.
„Спомняте си скандала в Лондон, където бяха открити само две секции. Над 5 часа са чакали в Лондон българите, за да гласуват. Отказани са хиляди хора, опашки във Франкфурт, в Париж, в Берлин под дъжда хората са стояли часове наред”, отбеляза Манов.
„Няма да оставим този въпрос така - виновни за това са единствено външно министерство. Те имат отговорност за подтискането на активното избирателно право не българите не само във Великобритания, но и на други места в Европа, подчерта той. По думите му външният министър Марин Райков, който е и служебен премиер, е поел лична отговорност за това. „Той заедно с постоянния секретар на МВнР Иван Сираков, отказаха откриването на секции в Лондон, въпреки наличните позитивни юридически предпоставки за това”, допълни Стефан Манов.
Целия разговор със Стефан манов слушайте на RadioDariknews.bg
