Четири партии се очертават като сигурни участници в следващия парламент, сочи регулярното тримесечно проучване на социологическа агенция Алфа Рисърч. Това са ГЕРБ (20,9%), БСП (18,5%), Движение България на гражданите (5,6%) и ДПС (5,4%). Други четири политически сили са на рисково разстояние от 4%-вата изборна бариера. Малко над бариерата би бил действителният вот за Синята коалиция и „Атака”-ВМРО, ако изборите бяха днес. Малко под бариерата, но с потенциал да я атакуват, са СДС и НФСБ на собственика на СКАТ Валери Симеонов.
Към момента не може да се изключи както вариантът, че тези партии ще влязат в 42-то Народно събрание, така и вариантът, че ще останат под чертата. Освен до високо напрежение, това разположение на силите води и до голяма степен на неопределеност не само за състава на бъдещия парламент, но и за възможните управленски формули в него.
Опасно близки дистанции и позиции по редица ключови въпроси, анализират социолозите, и посочват, че това е ситуация, която предвещава изключително напрегнат и зареден с риск от резки обрати политически сезон. Намалява дистанцията между двете водещи политически сили ГЕРБ и БСП - 20,9% и 18,5%. Спрямо септември ГЕРБ бележи лек спад (от 0,5%), докато проектът на БСП за ядрен референдум мобилизира симпатизантите й и тя успява да увеличи подкрепата си с 2%.
Песимистичните оценки и очаквания за икономиката на страната и личните финанси и поредицата от скандали, които засегнаха управляващото мнозинство през последните месеци, са в основата на продължаващия плавен спад в оценките за работата на правителството, министрите и премиера. Най-високо неодобрение срещат начина на избор на членове на Конституционния съд (скандалите Марковска и Гугушева), строежите върху несебърските дюни и защитени територии по Черноморието, данъка върху лихвите по депозитите и задължителното предучилищно образование на 4-годишните. Като последователна и положителна мярка се оценява най-вече запазването на забраната за пушене на закрити обществени места. Отсъствието през периода на последователни политики, които да печелят доверие и да мобилизират привърженици, ерозира твърдостта на подкрепата за ГЕРБ и поставя в опасна близост реакциите на привържениците на управляващите с тези на техните опоненти.
За периода септември 2012 - януари 2013г. положителните оценки за работата на правителството спадат от 18 до 16 на сто, негативните се запазват около 46%. Единственият министър с ясно изразено одобрение за работата си е Лиляна Павлова (31% положителни оценки).
Личният рейтинг на премиера остава по-висок от рейтинга на правителството, но и при него се разтваря ножицата между недоверие и доверие. В началото на годината положителните оценки за дейността му спадат от 31% до 29%, а отрицателните нарастват от 37% до 39%.
Управляващите успяват да запазят по-значимо доверие единствено сред 30-50-годишните избиратели в големите градски центрове, където е съсредоточена основната електорална подкрепа за ГЕРБ. Сред останалите социално-демографски слоеве неодобрението доминира, достигайки до над 50 на сто в по-малките населени места.
Предвид общата икономическа ситуация в страната и равнището на безработица, материалните и финансови притеснения остават тема номер едно за мнозинството от българите. Поради това, всяка мярка, която засяга личните доходи на хората, възможностите за работа и въобще развитието на икономическата среда, получава значителен обществен отзвук. Събитията с чисто политически характер привличат вниманието на относително по-малки групи избиратели, но те фокусират силна обществена енергия, която ще оказва влияние върху електоралните нагласи през следващите месеци.
Сред политиките с най-негативен отзвук са тези със социална и икономическа насоченост. 70% оценяват негативно увеличаването на пенсионната възраст с още четири месеца от началото на 2013г., 69% - въвеждането на данък върху лихвите по депозитите на гражданите, въпреки, че голяма част не разполагат с такива или имат само дребни вложения.
В политически план най-притеснително за хората е блокирането на работата на Конституционния съд поради скандалите с избора на негови членове (45%) и добилият популярност като „Дюнигейт” случай със застрояването на защитени територии по Черноморието (41%). Като оставят впечатление, че управляващите не се справят с един от основните си предизборни ангажименти - борба с корупцията и злоупотребите с власт - подобни събития са сред факторите, които влияят най-негативно върху отношението към правителството.
