Зинаида Златанова: Не съм убедена, че ГПК е поискан от Брюксел

Зинаида Златанова, ръководител на Представителството на Европейската комисия в България, в “Седмицата” на Дарик радио

Завършила немска езикова гимназия в София, магистър по право от Софийски университет “Св. Климент Охридски”, владее английски, немски и руски език. Работила е първо като експерт по износа в “Домейн Бойар”, после главен експерт в отдел “Международно сътрудничество и европейска интеграция” в Министерството на околната среда и водите и началник на отдел “Европейска интеграция” в същото министерство до 2001 година. После става директор на Дирекция “Координация по въпросите на Европейския съюз и международните финансови институции” в Министерски съвет от септември 2001 година до април 2007 година и сега вече ръководи представителството на Брюксел в София. Успявате ли да мислите вече като човек на Брюксел, а не на София?

Ами знаете ли, на мен винаги ми се е налагало да мисля и по двата начина. Вече десет години се занимавам с европейска интеграция и дори в качеството ми на експерт и на държавен служител в българското правителство, ми се е налагало да влизам в обувките, така да се каже и на колегите в Брюксел, за да може да преговаряме с тях, така че това не е ново за мен.

Българските власти твърдят, че последната информация за успехите срещу престъпността и корупцията не е отчетена в този междинен доклад за напредъка на България в съдебната реформа и в борбата с корупцията и организираната престъпност. Защо?

Последните консултации, доколкото на мен ми е известно, между Европейската комисия и българските институции са били своевременни, така че да може да се отчетат всички...

Какво значи своевременни и кога?

Значи в началото на декември, доколкото имам аз информация, имайте предвид, че аз съм на позицията от 1 януари, тоест процесът, който...

Тоест по ваше време вече всички консултации по писане на доклада бяха приключили?

Да, процесът по консултациите е бил приключен. Това, което аз имам всъщност, е този текст на доклада, който всъщност, важно е да се отбелязва непрекъснато, че той е междинен, че той дава техническа оценка на напредъка, който е извършен от летния доклад досега.

Но всъщност в него пише, че той не дава оценка, защото не е имало достатъчно информация.

В него пише, че той е междинен. Аз между другото се отклонявам за малко и много се радвам, виждам, че вие четете пред вас текста едно към едно на вашия лаптоп, което е много добре, защото според мен е много важно да се коментира конкретния текст и наистина това е нещото, което, това е текстът, който е нужно да се коментира. Не да се коментира коментар на доклада. Това, което е публикувала Европейската комисия в своя доклад, това тя е искала да каже.

Отчетени ли са или не са отчетени всички неща, които България е изпратила в Брюксел?

Европейската комисия е отчела това като напредък, с което е разполагала, и което е било възможно да бъде отчетено.

Тоест това, което е изпратено до края на миналата година? Така ли?

Бих отговорила аз, да. Изрично, както и преди малко с министър Тачева коментирахте, изрично е споменато в доклада, че качествен анализ в много случаи на информацията не е наличен и не е възможно да се направи от данните, които са предоставени. Министър Тачева спомена и причината за това. Много ясно. Липсата на информационна система.

Липсата на статистическа информация.

Да.

Какво точно иска Европейската комисия от България да ускори? Съдът не е бърза помощ и не е трибунал, каза председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев и възкликна през седмицата, ако 20 осъдителни присъди за корупция постигнат и за четири месеца показват бавно действие на прокуратурата, аз бих искал някой да ни каже какво точно да ускорим.

Вижте, аз мисля, че органите и институциите в България, които са пряко ангажирани и пряко свързани с дейността, която се визира в доклада, са наясно, че това е една сфера- правосъдие вътрешни работи, в която няма така нареченото, ще ме извините за израза, но мисля, че придоби гражданственост. Няма и ясно предписано законодателство. Законодателството е от съвсем друг тип, което да казва, както в редица други сфери, да речем земеделие, във финансовата сфера, в транспорт и така нататък, в регионално развитие, което да предписва ясни предписания описателно написани какво точно следва да се прави и отивам по-далеч - има, разбира се, и законодателство на Европейския съюз, което е чисто от технически характер, с технически норми, каквото е околната среда и така нататък. Тук няма такова законодателство.

Защо да няма? Ето, тук има един критерий, който обсъдихме с министър Тачева. В България се връщат за доразследване четири процента от делата. Става дума в наказателната сфера. Е, хайде да видим колко процента се връщат в Италия.

Знаете ли, тук отново се връщам към доклада, който казва, че липсата на качествен анализ по видове дела. Значи, пред вас е докладът, ще ми помагате с текста. Аз, за съжаление, не си нося лаптоп. Следващия път ще го направя. По видове дела, по тежест на наказанията няма. тоест, как би могло да се сравни тези 4% за какво случаи става дума, с каква обществена опасност, от какъв вид точно са тези случаи. Значи, едно сравнение, аз не съм специалист в това, но това, което каза докладът е, че освен в общи проценти би следвало да се разделят делата и по категории. Ако ние имаме една разбивка по категории и сравняваме по категории това, което е в България, ситуацията с останалите страни-членки, междувпрочем това може да бъде направено в рамките на съдебното и полицейско сътрудничество. Аз вярвам някои да откаже да...

Избрали са, Европейската комисия е избрала десет ключови дела, които да следи какво става с тях и тази част от доклада, която цитирате отбелязва, че за десетте случая по три от тях са повдигнати обвинения и са образувани дела, които още не са приключили. В едно дело е предложено дело между обвиняемия и прокуратурата, което се разглежда, казват Комисията, от Върховния касационен съд. По едно дело споразумението между прокуратурата и обвиняемия е влязло в сила. Във всички останали пет случая, включително един регистриран през 2002 година и един през 2003 година все още тече разследване. Може ли да се приложи абсолютно същият критерий? Хайде да си изберем десет дела срещу мафията в Италия и да видим дали те имат неприключени дела от 2002 и 2003 година.

Вижте, това не е предмет на доклада в момента, който ние обсъждаме. В момента това, което обсъжда този доклад е ситуацията в България. Пак казвам, вероятно е възможно сравнение, ако ние имахме надеждна статистика, която да обхваща наистина цялата система. Това изрично е посочено като особена слабост наред с това, че в ключовите сфери като борба с корупцията по високите етажи и организираната престъпност все още няма повод да се мисли, че има надеждни резултати. Останалите показатели или “бенч марки”, както сме свикнали да ги наричаме от едно до три, които касаят съдебната реформа, показват данните за прогреса, които отбеляза Комисията, показват, че усилията там и забележете думата – продължават да дават резултати. Тоест наблюдава се известна устойчивост и наистина се отбелязва, че гражданско процесуалният кодекс, неговото приемане и предстоящо влизане в работа е успех и напредък. Също много важно е да се отбележи, не бих искала да се пропуска, че борбата с корупцията по границите продължава да дава резултати, което също е много важно за България. От друга страна, това е показател пет. От друга страна се казва, че би следвало да се вложат допълнителни сили в корупцията, в борбата с корупцията на общинско ниво. Така че това е, как да кажа, комплексен подход.

А как Европейската комисия е избрала точно тези дела и ще бъдат ли включвани нови? Всъщност делата са, съвсем накратко да ги кажем на слушателите, проверката срещу зам.-министъра на бедствията и авариите Делян Пеевски, разследванията за атентата срещу бизнесмена Манол Велев, вносът на 20-годишното месо от Ирландия, делото за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева, разследването убийството на шефа на дирекция в агенция “Митници” Шинка Манова 2005 година, делата срещу Маргините, делото срещу Валентин Димитров – “Топлофикация София”, срещу Славчо Кържев и заместника му Петър Чалъмов, това са районните прокурори в София, убийството на шведски турист в Слънчев бряг, пребит зверски от гардове в дискотека и разследванията по обвинения за купуване на гласове по време на местните избори. Това са си избрали Европейската комисия. Защо не са си избрали “Куйович”?

Тези дела са избирани от специалисти не само на Европейската комисия, но и от експерти, които, значи това е обсъждано и от експертите, които идват тук от страните-членки. Тоест, тези дела са избирани наистина от специалисти в областта и вероятно те са имали сериозни основания да го направят. В самия доклад пише, че това са случаи с голям обществен интерес, включително и в България. И междувпрочем като говорим за обществен интерес, знаете ли, в последното изследване на Евробарометър, голямо за целия Европейски съюз, пише, че, то междувпрочем е качено на нашия сайт на представителството на Европейската комисия вече, пише, че всъщност българите слагат на най-предна висока позиция ползата от Европейския съюз именно в борбата с престъпността и корупцията в сравнение с всички останали европейски граждани, което означава, че наистина това е нещо, което не е, не си спомням преди малко кого цитирахте, това не е въпрос за оправдание пред Брюксел или въпрос за удовлетворяване на Брюксел, защото тези, онези и ли други дела. Въпросът е, че това е много високо в дневния ред на българското общество и на българските граждани.

Иска ли Комисията премахване на следствието от България?

Аз не бих поставила въпроса така. това, което пише в доклада ясно, изречението е, че всяка промяна в правомощията на следователите ще се разглежда като нарушение на ангажимент на Република България, приет преди присъединяването, мисля, че го цитирам почти дословно.

Тоест сега това какво значи?

Следствието в момента съществува. Вие знаете, че...

И Комисията няма нищо против да си съществува?

Да. В НПК има конкретни текстове. Значи, в момента следователите имат конкретни правомощия, изброени в закона, които те следва да прилагат. Оттам нататък значи, текстът е абсолютно ясен. Аз много се радвам, че се придържаме с вас и в момента дословно си четем доклада, което мисля, че е много интересно и за вашите слушатели.

Но хайде да продължим да го четем. Първо четем текста – безмитните магазини на българска територия по външните граници със Сърбия и Турция, както и безмитните бензиностанции на българска територия, продължават да бъдат толерирани и са увеличили значително оборота си през 2007 година. Те са средищна точка на местната организирана престъпност и корупция. Това означава ли, че Европейската комисия иска закриване на безмитните магазини и бензиностанции?

Първо да направя едно уточнение бих искала. Безмитната търговия като такава се регулира от общото законодателство и то на ниво регламент, което означава, че това е пряко приложим акт. Доколкото аз имам спомен, България хармонизира още преди присъединяването своето законодателство в митническата и данъчната сфера, включително и попадащата там безмитна търговия. Сега, по отношение на това, че се обвързва наличието на този вид търговия с възможността тя да бъде свързана с местна корупция, на местно ниво, сега това, което мога да кажа със сигурност е, че това би трябвало да бъде преценка на българските институции и на българското правителство, доколко една такава мярка би била, разбира се, като една от многото мерки. Значи, една от системата мерки, на които ни навежда докладът, че трябва да се предприемат, доколко това като част от системата от мерки, които трябва да се предприемат, е подходящо и резонно. Така че тази преценка...

Тоест подходящо ли е да бъдат закрити?

Тази преценка би следвало да бъде на българските институции.

Защо Европейската комисия настоява за ново законодателство, което както стана ясно и от разговора с министъра на правосъдието, по някой път в България създава повече проблеми, отколкото смисъл, когато започне да се прилага. Например с гражданскопроцесуалния кодекс. Точно тези държави, които имат по 200 години кодекси точно в тази сфера, Франция – Наполеоновият кодекс, Германия – ГБГ от края на 19 век, точно те, които са защитили теорията, че тези закони не трябва да се пишат на всеки 20 години, искат от нас да правим точно това.

Аз не съм убедена, че новият Гражданско-процесуален кодекс е бил изискван от Брюксел. Отново ще се позова на спомените си, но от, още от периода на преговорите, това беше всъщност ангажимент, който българското правителство пое и даже беше поискана експертна помощ, бяха вложени средства по линия на програма ФАР да се доведат чужди експерти, които също така помогнаха много сериозно. Работиха няколко години. Пак казва, по молба на българското правителство в посока на писане на нов гражданскопроцесуален кодекс, така че не бих могла да се съглася, че Комисията е искала.

Тоест искате да кажете, че българите сами си измислиха да напишат такъв кодекс, превърнаха го в критерий за Европейския съюз и сега има проблеми с това, че ще трябва да го прилагат?

Всеки ангажимент, който българските институции са поемали или поемат и в момента към ЕС, разбира се, това е както разбира се и всеки ангажимент, който европейските институции поемат, междувпрочем, към държава- членка или помежду се взима насериозно, се взема на сериозно и съответно се очаква той да бъде спазен.

Когато сам си кажеш, че ще се подобри правосъдието като направиш нов кодекс и те като ти повярват започват да го искат от теб, това искате да кажете?

Вие се изразявате по този начин, аз казвам, че ангажиментите в ЕС се приемат насериозно.

Пари за лудо ли са според ЕС тези 218 милиона евро, които Комисията е описала много детайлно, впрочем в приложение във вашия сайт непреведени на български език, за какво са дадени в България по тези 6 индикативни показатели в областта на правосъдието и противодействието на престъпността.

Благодаря ви за напомнянето, ще имам грижата още в понеделник да качим тези приложения на български език.

Не, понеже нали официален се води българският, да.

Ако те да налични. Благодаря на много за това напомняне. Вижте, както и предприсъединителната помощ, която ЕС отделяше дълги години преди присъединяването, която беше насочена в посока така, че реформите, които са необходими, за да може страната да е подготвена за ЕС. Така и разбира се и средствата, които в момента както е много добре известно по линия на структурните фондове се получават от България. Те са насочени за именно за това да подкрепят реформите и да подкрепят усилията на страната, не само на правителството, но и на нейните граждани, наистина страната да функционира като една успешна страна членка. Много резултати са дали тези средства в годините, много реформи са се случили благодарение на тях. И както се вижда от самия текст, отново се връщам на него на доклада, ЕС е готов да продължи да инвестира средства в дейности, които бъде много точно определено, че има нужда.

Има и друга теза, че Комисията не е била достатъчно критична в този доклад, защото по думите на Бойко Борисов е като учителя, който пише двойка на своите ученици. Това означава, че и той е слаб учител и именно това казва Борисов е основният проблем, а като прибавим, че в случая Комисията е давала и европейски пари наистина някак не върви да каже, ние от толкова години изляхме над 200 милиона евро в тази държава и всичко това беше напразно?

Вижте, Комисията винаги се е старала да прави тези доклади изключително обективно и в крайна сметка от дистанция на времето винаги се оказвало, че те са били изключително обективни. Сега разбира се, всеки най-вече политик може да има своето мнение и коментар по въпроса както и своя прочитна доклада. Но пак казвам, докладът се основава на много видове информация, които са събирани от експерти изпратени в страната, от информация на българското правителство, много сериозна информация от гражданския сектор. Така, че всъщност ние твърдим, че докладът е обективен.

Ще има ли предпазна клауза и, ако може да обясните всъщност каква ще е тази предпазна клауза. През юни когато ще излезе и окончателният доклад, какво точна ще се случи на България. На мен точно като български гражданин какво ще ми се случи като Европейската комисия каже пак, няма достатъчно напредък, нищо ново в България. Впрочем както стана ясно от увода, който направих, от 300 години поне нещата с контрабандистите при нас са сложени по този начин, какво ще се случи?

Предпазната клауза, аз предлагам да не я коментираме сега поради факта, отново го подчертавам, че докладът е междинен. И той е междинен, именно затова се прави междинен доклад, за да може своевременно да бъдат идентифиицирани областите, в които са нужни допълнителни усилия.

Добре, аз ви питам, какво е това нещо, което няма да го коментираме. Какво означава предпазна клауза, какво точно ще се случи?

Тя е записана в договора за присъединяване и ...

Практически какво ще се случи.

Всъщност това е един текст, който казва, че България ще бъде изключена от съдебното сътрудничество в ЕС...

То това ще е по-лошо за ЕС отколкото за България.

... което като текст може би, вие го имате в вашия лаптоп, аз отново ви призовавам да четем текстовете точно, но това пак казвам, това е вариант, който в момента нито междинният доклад обсъжда, нито иска да го обсъжда. Защото това, което каза междинният доклад е, че недостатъците следва да бъдат, приканва се България да бъдат преодолени преди летния доклад.

Добре, но на практика какво се случва, по-малко българи са инвестирали например в европейски държави, отколкото европейци в България. Ако ние се изключим от това сътрудничество, кой ще пострада повече. Българите, които нямат нищо в Европа почти, или европейците, които имат толкова много в България?

Разбирам интереса към прилагането на клаузата. Аз наистина предлагам може би, ако е толкова голям да посветим заедно с други юристи известни, да посветим отделна дискусия на това, а може би да не посветим.

Добре, овладявате вече европейските дипломатически трикове така, че спираме по тази тема. Затова пък се надявам да ми кажете какви глоби се очаква да бъдат наложени на България заради неизпълнени ангажименти, къде е най-големият риск в момента, “Кремиковци” ли?

Разбирам интереса и към този въпрос. Знаете ли, всеки сектор и всяка една директива и регламент могат да бъдат рискови, абсолютно всеки.

Вие как оценявате тук в София, представителството на Европейската комисия риска?

Тогава когато, не се изпълнява европейското законодателство.

Къде най-не го изпълняваме?

Първо когато не се хармонизира. Второ, когато не се прилага. Възможни са процедури за нехармонизация и за неприлагане.

Ние сме царе на хармонизирането, ние всичко хармонизираме, но после не го прилагаме.

Може един сектор, който ни се е струвал безпроблемен така да го кажа, може доста бързо да се обърне в проблемен стига да не се прилагат достатъчно грижи за прилагане на законодателството в него.

Имате предвид конкретен сектор?

Не, нямам предвид конкретен сектор. Може сектор, който изглежда в очите на гражданите на медиите проблемен, при качествена работа в сектора при наистина сериозен капацитет, който бъде изграден наистина да стане сектор, който върви гладко и не се очаква проблем.

Кой е най-проблемния сектор пред България в момента?

Това знаете ли това е много динамичен процес, тъй като Европейската комисия непрекъснато наблюдава нивото на хармонизация и на прилагане.

Да де ясно, днес, най-динамично погледнато статично днес, кой е на-големият проблем.

То се изменя непрекъснато. Не бих искала да посочвам, бих казала, че има трудни сектори за прилагане по принцип.

Кой е труден по принцип?

Каквито са например околната среда, каквито са речем секторите, в които има наистина много както казах и преди технически параметри и изисквания, които трябва да се спазят. И въпреки това, отново подчертавам важно е да се преодоляват. Европейската комисия не налага, другото, което е важно да се знае, европейската комисия не налага глоби сами по себе си. Процесът по неизпълнение на задълженията от една държава е много дълъг и той се състои в два етапа, административен и съдебен. Административният етап всъщност представлява един диалог между Комисията и националните власти. В режим на диалог се изяснява какъв проблемът, кога и как той може да бъде отстранен, дали и как точно националните власти възнамеряват да г отстранят.

Дайте един пример, например с “Кремиковци”. Докога България трябва да отговори на европейските изисквания за този комбинат след, който започват глобите и наказанията?

За “Кремиковци”, на мен не ми е известно да има открита процедура по неизпълнение между впрочем. Така, че там наистина трудно ми е да коментирам.

А кога ще трябва да се изпълни европейското екологично законодателство?

Знаете ли това за ангажименти, които страната е поела в процеса на преговорите и, които са ясно разписани. И това е много добре известно на Министерство на околната среда и видите и на всички други отговорни институции. Но пак казвам, процедурата, искам да се върна на процедурата, защото е важно да се знае, че глобите не идват от днес за утре. Т.е, обикновено се дава на страната достатъчно време, за да обясни проблема си и да обясни как възнамерява да го реши.

Обаче замразяването на европарите се оказа, че дойде от днес до утре в областта на регионалната политика, регионалните фондове. Сега Веселин Георгиев вече не е директор на Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”, защо не пуснат пак парите?

Тук също има нюанс, който искам да изясня. Съжалявам, че връщам назад към понятията, но наистина е много важно да се знае когато говорим за някакви случаи да се знае точно за какво говорим. Замразяване на парите е много важно да се знае, че няма по смисъла на структурните фондове и на финансовите регламенти. Има предупреждения от страна на Европейската комисия конкретно за случая с Фонд “Републиканска пътна инфраструктура”.

Аз не ви разбрах. Всички вести у нас писаха, че сте ни спрели, сте, защото вие сега играете Брюксел, сте ни спрели парите за пътища.

Именно затова казвам, че е много важно да се комуникира, която между впрочем една от моите най-важни задачи. Да се комуникира правилно освен от Европейската комисия и от националните власти правилно това какво се случва.

И какво се случи с парите?

Замразяване на парите пак казвам, по смисъла на регламента за структурните фондове няма. Има предупреждения до изясняване на случая да се въздържат българските власти от сертифициране на разходи и сключване на нови договори.

Т.е, нашите хора са си замразили парите, а не европейците са ни ги замразили?

Това е процедура, която в обикновено в по-старите страни членки доколкото аз имам информация се случва и без да е необходимо да се напомня от Европейската комисия. Това е стандартно и при такива случаи и наложително да се предприеме до изясняване на случая.

Т.е, ако във Франция стане тази работа с подкупи на директори, които разпределят европари, французите сами ще се сетят да не възлагат поръчки с такива пари, това искате да каже.

Това е процедурата.

А понеже ние сме още млади те ни подсещат, че не знаем как се прави.

Това вие го казвате.

Kакъв е пътят за отварянето на 3 и 4 блок на “Козлодуй”, ако няма път кажете направо да не...

Само 3 и 4 ли или и за 1 и 2 ще ме питате следващия въпрос?

Това са най-смелите желания, че ще ги дадем на една западна фирма всичките блокове. Ще се съгласим да построи 7 и 8 блок и ще ги отвори всички?

Първи четвърти блок на АЕЦ “Козлодуй” мисля, че последните години е изговорено много. Както от представители на българските институции така и от служители на Европейската комисия. Наистина аз, на мен ми е трудно да си представя какво още може да се каже по този въпрос. Освен да повторя, че има меморандум, който е подписан от българското правителство през 1999 година още, който се ангажира с това. Даже аз бих отишла по-далеч.

Да, но ангажирането е пак да четем точно фразите, казва се, Европейската комисия иска да затвори пък ние ще видим, така пише там.

Хайде, ако искате другия път да намерим меморандума и да го прочетем точно какво пише. Бих отишла и по-далече, че още 1993-1994 година периода има също така споразумение с Европейската банка, именно, която касае тези. Т. е., оттогава датира започването на ангажиментите, меморандумът от 1999 година, спомняте си, че имаше и партньорска проверка преди подписването на договора и в крайна сметка ние вече имаме подписан договор между 27 страни членки, в което ясно се казва какво трябва да се случи. Разбира се, ако институциите в България смятат, че е възможно този договор да се преподпише и ратифицира отново от 27 държави.

Получи Италия критика за инициирането на “Южен поток”, който поставя цяла Европа под поредна енергийна зависимост от Русия?

Аз не мога да си спомня, която и да било държава да е получавала критики за подобно нещо, не ви разбирам.

Добре, де. Европейската комисия казва, за нас приоритет проект е “Набуко” и основен член, не е ли това теза на Европейската комисия, че приоритетният, по-важният проект за ЕС е “Набуко”. Това бяха изявленията, които поне бяха цитирани в България?

Не, изявленията доколкото аз мога да ги цитирам по памет бяха, че Европа има нужда и ще има нужда от все повече и повече енергия и всеки допълнителен източник на енергия, в това число на газ е добре дошъл за енергийната сигурност на Европа.

Имаше едни документ за енергийната стратегия за Европа и в него най-отгоре пишеше за “Набуко” и не пишеше нищо за “Южен поток”. И като питаха говорителя на комисаря по енергетиката, той каза за нас приоритетен е “Набуко”. И изведнъж една стара членка като Италия отива и подписва с руснаците за “Южен поток”?

Вижте, това процес и в този процес се обсъждат много проекти. Всяка страна членка обсъжда свой проект, ЕС като цяло обсъжда много проекти и тези проекти не са нещо, което се конкурират помежду си, пак повтарям това, което казах преди малко, това са проекти, които идеята е взаимно да се допълват, и именно това каза комисарят по енергетиката Пиебалгс по повод на “Южен поток”.

Т. е., Комисията няма ни6що против “Южен поток” независимо от критиките за зависимост по принцип от руския газ.

Така се оказа.

От кога България няма да има еврокомисар като задейства Лисабонският договор, който впрочем тази седмица беше внесен за ратификация от парламента.

Дали България ще има или няма да има европейски комисар това него пише в Лисабонския договор.

Там системата е такава, че вече няма да има всички по едно и също ...

Там се намалява броя, да, на еврокомисарите и това предстои да бъде, дали ще има или не еврокомисар, това предстои да бъде договаряно от българските правителства съответно в бъдеще.

А, защо ЕС се отказа да чува гласовете на своите народи, защо да няма референдуми, защо само Ирландия ще има референдум. Поне такива са очакванията за Лисабонския договор?

Вижте, начинът на ратификация на Лисабонския договор е изцяло правомощие на страните членки на ЕС. Европейската комисия, която аз представлявам тук, се ангажира по всякакъв начин да подпомага дебатите в страните членки, независимо от това в каква форма те се провежда. И именно това, между впрочем, ще прави представителството в София.

Извинете, да се пошегувам. Със сигурност с Париж представителството на Европейската комисия няма да има никакво желание да подпомага какъвто и да е дебат. Или в Амстердам след това, което се случи с Конституцията на Европа.

Да. Факт е, че комуникирането на Лисабонския договор е ангажимент на страните-членки и на техните институции главно, както беше примерно в нашия случай националните парламенти, които всъщност имат правото и задължението да ратифицират този договор. Така че, това дали и как ще бъдат консултирани гражданите, как ще бъде комуникиран договорът, е почти изцяло правомощие на отделните страни-членки. Отнася се и за България, разбира се.

Сигурно ли е, че на еврото ще пише евро? Затворена ли е тази страница?

Знаете ли, връщам се към началото на разговора ни, че когато, да обясня може би първо, че това беше договорено Европейския съвет, както добре си спомняте, отново това е политика на страните-членки. Пак обръщам внимание, Европейската комисия има много лимитирани правомощия в тази област, да не кажа почти никакви. Така че това е изцяло в областта на правомощия на действие на страните членки. Това беше договорено между страните-членки.

Кое?

За еврото, за изписването на еврото беше договорено на Европейския съвет.

То какво беше договорено? Че ще е евро с “в”?

Да, това, което България настояваше беше прието.

Обаче на сайта на Европейската комисия в някои документи си пише пак “u”.

Вие питате постоянно дали е окончателно. Когато се поемат ангажименти, връщам се към началото на разговора ни, когато се поемат ангажименти в Европейския съюз, обикновено няма практика те да се ревизират. Тоест, когато се договорят държавните ръководители за нещо аз лично нямам повод за притеснение.

Тоест, вие сега ще прегледате внимателно всички документи, които са на български език и ще махнете “u”-то в евро и ще сложите “в”?

Не може да направим това, защото...

Нали това е ангажимент сега. Ние приехме ГПК.

Както българският език стана официален, само да обясня отново каква е техниката, всички документи се превеждат на български език от специална преводаческа служба, която се намира в съвета, в Европейската комисия и в другите институции на Европейската комисия.

И тази служба превежда с “euro”?

Така че, може би да, важно е колегите наистина да го имат предвид и аз съм убедена, че вече го имат предвид.

Все пак Европейският съвет. Царят дава, а преводачите не дават. Може би това трябва да се...

Може би сте гледали някакви по-стари документи.

Да, вероятно. Каква е все пак европейската позиция за независимо Косово? Да бъде ли независимо или да не бъде?

Тук ще трябва да цитирам комисаря Оли Рен с недно негово много скорошно изказване, че това, което той каза, всичко, което той каза е, че Европейският съюз е ангажиран с решаване на статута на Косово във възможно най-кратки срокове и също така е решен да играе водеща роля в прилагането на този статут. Това е, което мога аз да кажа.

Добре. Вече месец сте начело на представителството на Европейската комисия, дано вие помогнете за сбирането между Брюксел и София. впрочем от столетия българите имат проблем в превода. Разказах онази история на Ярослав Хашек, който като пътувал с един немец шварц през България, немецът бил учил български и научил “Аз обичам зеленчук”, като мислел, че това значи “какво правите мили господине”. Мислите ли, че вече започваме фразите, които тук казваме и тези, които ни казват от Европа, да ги разбираме по един и същ начин?

Аз мисля, че от времето на този фейлетон, който вие разказахте е минало много време и надявам се, че...

Констатациите за контрабандистите са същите.

Надявам се, че все повече започваме да говорим на един език.