Либия наруши мълчанието, което спазваше повече от година по въпроса защо д-р Здравко Георгиев, който бе обявен за невинен по обвинението в умишленото заразяване с вируса на СПИН на повече от 400 либийски деца, не може да напусне джамахирията и да се завърне у дома. От външното ни министерство съобщиха днес, че Либия отказва на д-р Георгиев да се прибере в България, тъй като главната прокуратура обжалва по касационен път решението на съда, с което той бе оправдан по обвинението за внос на валута.
Интервю с д-р Здравко Георгиев в предаването „Денят” на Дарик радио Кажете - как приемате това обяснение и това решение на либийските власти. Е, както преди малко и ти каза, когато се търси и се иска да се намери мотив, той винаги се намира. Нито съм изненадан, нито някой от хората, които се занимават тук, които са тук, както и момичетата, така и жена ми, която се обади следобед изненадана, нищо ново няма в това и нищо сензационно. Просто отново показват за кой ли път либийците, че могат да правят всичко, каквото си поискат. И ето, и този път го направиха, но най-после официално. Досега беше неофициално, в продължение на две години и осем месеца беше пълно мълчание - въпреки многобройните ноти, които бяха подавани от посолството. Но може би най-накрая хората са се почувствали неудобно да мълчат, защото пък ние тук във външно... Е, ама, разбира се. ... питаме, питаме, питаме. Ами, да. Да. Най-накрая получихме отговор. Да, да. Да, накрая получихме отговор. Знам, че въпросът е много, един такъв, но мъчно ли ви е за вкъщи и за близките? Е, ама, разбира се. И не само на мен. След 8-годишно отсъствие, 8 години тормоз и на мен, и на момичетата, и на съпругата ми, на всички ни е мъчно за дома. Това е най-естественото нещо. Имайте предвид, че не сме... не съм виждал снаха си, не съм виждал внук си, не съм виждал родителите си в продължение вече на близо 9 години. А това същото важи и за останалите момичета. Щяхте ли да се приберете, ако либийските власти бяха решили друго, ако бяха ви разрешили да напуснете страната? На този въпрос, особено ти знаеш много добре, говорили сме толкова много, нали, и, така, еднозначно не мога да отговоря. Ако беше се случило, тогава щях да мисля. Не се е случило, не разсъждаваш сега върху това. Не се е случило, не разсъждавам и не желая да разсъждавам. Някакви новини от затвора? От затвора новини... единствено днес се чухме със съпругата ми за 2-3 минутки и това беше всичко. Какво казва Кристияна Вълчева? Ами, какво казва, същото, нито е изненада, тя нито за секунда не... никаква изненада не е било и за нея. Това е, което ми каза. Как всички те обаче, как сестрите преживяват срещите си - по задължение вече, със своите мъчители? Разстройва ли ги много това? Ама, разбира се, че ги разстройва. Как няма да ги разстройва. Да се връщат непрекъснато в онези кошмарни години, непрекъснато да преживяват отново и отново това. Те просто, за да се съхранят, малко или много гледат, както и аз, да не се връщаме към тези жестоки първи месеци и година в затвора. Инквизициите, които преживяха. Единият от техните адвокати, Хари Харалампиев, заяви преди седмица пред "Дарик", че те ще бъдат признати за виновни по това дело, дело на либийските офицери, просто защото няма друг изход, просто защото ако бъдат оправдани, това означава върховният съд да получи много сериозни аргументи в полза на отмяна на смъртните присъди. Ами, да, абсолютно прав е, разбира се, че е прав. Той си е адвокат и знае много добре. И аз така смятам. А вие видяхте какво стана преди време и с делото срещу... делото, в което те бяха оправдани напълно, така че какво? Някой учудва ли се от това. Аз лично не. Добре, но как сестрите приемат това? Колкото и предизвестено да изглежда едно дело, един случай, един казус, ужасно е да чуеш, че краят е ясен. Ама какво да приемат? Те са осъдени два пъти на смърт. Осем години, вече девета лежат в затвора. То в един момент, как да го нарека, ти пада пердето ... какво да приемат. Тя още една присъда в повече или в по-малко, аз така разсъждавам, а пък това, че ни искат 5 милиона, 10 милиона, ако искат и сто милиона и 300 хиляди милиона, да искат колкото си искат. То вече откровено да ви кажа на всички... ми писна. Писна ми от говорене, писна ми да слушам, писна ми от всичко. Ако срещнеш из улиците на Триполи някой от двамата либийски офицери - Джума Мишери или Абдулмаджид Шол... Да, да. ... какво ще им кажеш? Да ги срещна на улицата и да им кажа нещо? Не знам, не знам. Много ми е трудно сега да кажа как ще реагирам. Не, дай боже, да се въздържа. В противен случай ще ме обвинят в малтретиране, но не искам да ги срещам тук. Искам да ги срещна на друго място. Къде? Друг път ще ти кажа. Говори ли се нещо за това кога върховният съд ще започне да гледа СПИН-делото? Всички чакаме тази дата? Не, не... си беше обявил, че някъде... беше обявил, че някъде... края на май. Края на май върховният съд ще започне да гледа по същество делото? Да, да, но дали ще стане това и какво ще стане, нали знаете, всякакви прогнози са абсолютно излишни.
