Той е забавен, разсмива и осмива. Занимава се с изкуство, обожава театъра и прекарва много време в него, най-вече играейки. По-голямата част от хората го познават като Ей Бо, останалата – като Борислав Вълов. Малцина са онези, които са опознали сериозната част от светоусещането на актьора и инфлуенсър, който често виждаме като „леля ти“.
За тази му по-дълбока страна научаваме от дебютния роман на Борислав Вълов „Защото в твоите очи“, посветен на пътната безопасност.
В държава, в която да пийнеш две малки и да се качиш в колата си, докато си оставил възпитанието на децата си на социалните мрежи, е благодат да има инфлуенсъри като Ей Бо. Веднъж, защото съдържанието му е всичко друго освен просташко, и второ, защото с влиянието, което е създал, той може да обръща мирогледа на млади и стари и да ги тегли в положителна посока.
„Никой не може да спре двамата да планират бъдещето си заедно.... Никой, освен съдбата, скрила лицето си под каската на пиян моторист“ – дори само този цитат е достатъчен, за да посегнеш към „Защото в твоите очи“. Заинтересовани от дълбочината на разсъжденията на актьора, го каним за разговор, за да разберем за книгата, за неговите образи и за философията му за живота.
Преди около година в интервю за DarikNews описваш откъде идва вдъхновението ти за „леля ти“. Промени ли се оттогава лелята от администрацията?
Зависи от ситуацията и от това какво ѝ се налага да преживее. Има всякакви сюжети – и по-нестандартни, и напълно познати. Често те носят послания или стремеж към тях. Винаги има съобщение, което излиза напред, а понякога се намира баланс между добрия пример и този, който ни кара да се замислим и да подобрим нещо в нас или около нас. Лелята често е и мой коректив – помага ми да подредя хрумките си, да осмисля сценариите, през които минавам. Влияе ми като човек, който иска да създава и ме насочва в поведението, в реакциите ми, в начина, по който се намирам в пространството. Смятам, че този образ е градивен и оформя възприятия.
А истинските служители в администрацията според теб подобриха ли начина на обслужване и комуникацията с граждани и клиенти?
Да, вярвам, че има подобрение. Винаги гледам с надежда, че стъпка по стъпка нещата се движат в положителна посока. Когато една тема се обсъжда и е актуална, това действа както на личностно, така и на общо ниво. Все по-често виждам добри примери, а това ме окуражава. Дори ги споделям с конкретни имена, защото вярвам, че тези хора заслужават признание. Те са отдадени, грижовни и се стараят да създават добро отношение. Такова взаимодействие е ключово и наистина работи. Смятам, че трябва да говорим за добрите примери в администрацията, защото те са повече, отколкото обикновено се смята. Все по-често срещам мили, усмихнати и любезни служители, а това променя усещането и оставя добър отпечатък.
И като си говорим за промяна, искам да направим препратката към дебютния ти роман „Защото в твоите очи“, където засягаш един много сериозен проблем – войната по пътищата. Предвид, че ежегодно избиваме децата си с автомобили, моля те, разкажи ми за посланието на книгата.
Надявам се книгата да въздейства, защото това е и нейната функция. Чувствах, че е нужно да я напиша – за да вълнува, да оставя следа и да провокира размисъл. Оставям я да живее и да достига до хората, като същевременно продължавам да я подкрепям по пътя ѝ. Тя е плод на много труд и е една от най-бавните медии, което означава, че има шанс да остане във времето.
Темата, която засяга – войната по пътищата – е едно от най-болезнените явления в обществото ни. От години живеем с трагични инциденти, които променят съдби. Нужен е обратен завой – не можем повече да се примиряваме. Това е болест на обществото, от която трябва да се излекуваме чрез воля, упоритост и конкретни действия. Книгата е моят вик, моят начин да се включа в тази битка.
Аз се надявам един ден като общество да сме толкова напред в темата за пътната безопасност, че да можем да ѝ се надсмеем, да я направим хумористична и забавна някак, а не толкова трагична, каквато е сега.
Трудно е да гледаш с хумор на толкова сериозна тема. За да се превърне в шега, тя трябва да е престанала да боли. А войната по пътищата оставя белези – върху семейства, върху цялото общество. В книгата имам глава „Белези“ именно за това. Такива травми не изчезват – човек живее с тях. За да няма белези, трябва да има превенция. Трябва да променим самия код на проблема, да не допускаме нови трагедии. Всеки ден мисля за тази тема и ми е кауза да не се подминава, да не се забравя. Книгата не е просто сбъдната мечта, а опит да провокирам борба и промяна.
Мислиш ли, че надеждата да обърнем статистиката в положителна посока е в хора като теб, които въздействат с думите и с работата си?
Категорично вярвам, че изкуството има силата да лекува, да възпитава и да променя. То може да оставя послания, да влияе на съдби и да дава надежда. Силата на думите може да води към действия, стига да са ясни и въздействащи. Моето послание е всеки да направи нещо от своята камбанария – да пусне лъч светлина, който заедно с другите може да промени света. Личният принос, съчетан с обща ангажираност, може да доведе до реална промяна.
Според теб инфлуенсърите (колкото и негативна конотация да е добила думата), които дават добър пример, или по-лековатите неща, които нямат смисъл и дълбочина, са по-успешни?
Това е постоянна битка между Ин и Ян. Инфлуенсърството вече е професия, която се разви бързо и нормално среща скептицизъм. Има и добри, и лоши примери. Всеки е свободен да избира какъв инфлуенсър ще бъде. Вярвам, че доброто инфлуенсърство е по-силно и по-устойчиво – то носи престиж, оставя следа и създава доверие. Лошите примери са като фойерверк – краткотрайни. Но всеки пример е урок. Аз избирам отбора на светлината, защото дори тъмното в крайна сметка води към нея.
Радвам се да го чуя, предвид, че съм от поколението забързани родители, оставили до голяма степен възпитанието на децата си на вас инфлуенсърите.
Всяко поколение има своите битки и наследство. Настоящото е много интелигентно, бързо мисли и има свободата да избира, защото светът е по-достъпен отвсякога. Това е и привилегия, и предизвикателство.
Вярвам в потенциала на младите – да променят света, да се борят за каузи и да развиват таланта си. За мен лична кауза е да се боря за доброто, за изкуството, за културата. Вярвам в човечността и съвестта, макар че често тя е под прицел. Житейската битка е всички да стигнем финала заедно – спасени, по-добри, с повече мир и смисъл в живота си. Вярвам, че човечеството преминава през етапи, но посоката ни е към добро. Имаме силата да се справим.
