Интервю

Законът за дипломатическата служба ще стабилизира професията

5 юли 2007 21:16

Министърът на външните работи Ивайло Калфин за предаването „Денят” на Дарик радио:

Да започнем със силните страни, министър Калфин, на закона за дипломатическата служба. Такова чудо в съвременния български политически живот не се е случвало досега. Вие как преценявате наистина добрите и полезните страни на този закон?

Полезното в този закон е, че урежда въпроси, които са специфични за дипломатическата служба. По този начин стабилизира професията, дава една абсолютна яснота за дипломатическата професия и дава възможност и този, който се заема с нея, да знае как нататък ще продължи в кариерата си. Поставя доста високи изисквания към дипломатическата професия. Знаете всички, че сме много взискателни към това какво правят, особено когато са малко, представителите на България зад граница.

Добре, а погледнете сега самокритично и към слабостите в този закон. Аз лично упрекът, който най-често чух при дебатите, е, че този законопроект капсулира дипломатическата служба.

Не е така. Дебатите в парламента... сигурно всеки търси причини и основания, за да си направи тезата. По принцип в този законопроект няма такива текстове, които да предполагат, че примерно това, което и вчера се каза, и г-жа Михайлова го каза, 20-годишни опитни дипломати, само те да могат да заемат високите постове. Няма такова нещо. Включително дипломати, които са започнали през последните 18 години, биха могли да заемат най-високите постове в Министерството на външните работи. Освен това той е съобразен със Закона за администрацията, в който се предвижда, че може да се придвижва, да се премества един държавен служител от едно ведомство в друго. Така че службата е максимално отворена и в същото време за тези, които се занимават с дипломатическа дейност, за тях, общо взето, се изяснява по какъв начин и по какви критерии получават ранговете.

Говорихте за кариерното израстване. Можете ли да кажете завишават ли се наистина критериите, на които ще трябва да отговарят българските дипломати? По-високи ли стават чисто професионалните изисквания към тях?

Изискванията са доста по-високи и по отношение на формални изисквания за заемане на длъжност, и по отношение на стаж, който се иска, и качества за израстване в дипломатическата кариера, в дипломатическите рангове. Знаете, че там, от Виенската конвенция произтичат тези рангове. Започват от аташе, който е най-ниският, и стигат до посланик. Като придвижването от една в друга степен се основава на много строги изисквания, включително оценка за работата на дипломата. Тук пак отново не, и то умишлено го правим това нещо, не правим безкрайно трудни изискванията за заемана на най-високите длъжности. Общо взето, един млад човек, който започва работа в МВнР, около 44-45 години, което е 15-20 години преди пенсионирането, може да достигне до най-високите дипломатически рангове.

Смятате ли, че ясно са регламентирани стимулите за добрата работа на дипломатите и също толкова ясно са регламентирани санкциите, когато те допускат гафове или когато просто не работят по правилата?

Мисля, че са достатъчно ясно регламентирани стимулите за дипломатите и израстването в кариерата, и включително получаването на съответните дипломатически рангове. Това е най-големият стимул. Санкциите са доста по-завишени в сравнение с тези на другите държавни служители, тъй като и отговорностите на дипломатите са по-завишени. Включително тук има санкции за злепоставяне на държавата, уронване на престижа й. Голяма част от дипломатите работят с класифицирана информация, там има много строги санкции, включително и по други закони, свързани с изнасянето на такава информация.

10 процента остават политическите назначения, нали така, това е цифрата, която е записана в закона?

Това е предложението в закона. Честно да ви кажа, ако това не беше толкова злоупотребявано с тази тема през последните години, сигурно в нормални условия няма нужда да има и такъв процент. Нормални условия, имам предвид нормално дипломати, кариерни, да пътуват зад граница. Разбира се, не трябва да се затваря тази възможност за посланици извън дипломатическата кариера. Всички страни го имат това нещо и ние имаме някои от посланиците, които не са кадрови дипломати, които са действително едни от най-добрите ни посланици. Но пак ще кажа, това би трябвало да бъде по-скоро в рамките на изключения. Така че това, което предлагаме в закона, е не повече от 10 процента да бъдат хора, които никога не са се занимавали с дипломатическа дейност, да могат да стават посланици.

Като познавате, горе-долу колко дипломати български работят зад граница, в бройка това 10-процентно ограничение как се изразява?

Трябва да ви кажа, че от началото на мандата на това правителство са назначени някъде над 45 може би ръководители на мисии. Това са посланици, генерални консули. При тези назначения сме доста под 10 процента непрофесионални назначения. Така че практиката от последните 2 години... на практика се спазва това, което предлагаме и в закона.

Сещам се за още една критика, изразена с гласа на опозицията, към фигурата на постоянния секретар. Чуха се гласове, че тя много ще се припокрива с функциите на заместник-министрите.

Не, няма как да се припокрива с функциите на заместник-министрите. . . като постоянният секретар е една фигура, която я има във всички страни, които имат подобен закон. А това са евро пейските страни, САЩ, страните с традиционна дипломация. Това е човек, който организира професионалната работа на системата. Работата на дипломатическата система е доста сложна и в страната, и във всички мисии извън страната. Така че това лице няма да определя политики, политиката се определя от политическото равнище. И между другото това е един от приносите на този закон, че прави ясно разграничение между политическото и експертното равнище в министерството. Тази фигура не е странна, не е нова в сравнение с другите дипломатически служби и тя по никакъв начин не иззема функциите на зам.-министрите. Ако ме питате за слабости, аз лично предпочитам също практиката, която е в доста други страни - вместо заместник-министри да има държавен секретар или двама държавни секретари. Но очевидно, че при нас имаме друга традиция - на заместник-министри и то на доста заместник-министри. Така че това пък е един от компромисите, който се направи в този законопроект.

Добре, накрая, защо в законопроекта все още е записано, че той влиза в сила 3 години след приемането си?

Това също е една от разпоредбите, с която има известна злоупотреба. В законопроекта пише, че той изцяло ще се приложи, не по-късно от 3 години. Въпросът е свързан действително с по-високите изисквания. Примерно за техническите служители в министерството, включително които работят в счетоводство, домакини, стопанския сектор и т.н., се изисква владеене на най-малко един чужд език. Това се изисква, защото голяма част от тези служители също участват в ротациите, включително шофьори, финансисти, домакини, които пътуват зад граница и за които е задължително да знаят чужд език. Ако не се даде този срок, то в такъв случай би трябвало да има значителни уволнения в министерството, и то главно на технически служители. Точно за да избегнем това, даваме време всеки или да се подготви да научи език, или да намери друго място.

служба стабилизира професията Законът дипломатическата