За намаляване на осигуровките може да се мисли в средата на 2008 г.
За намаляване на осигуровките може да се мисли в средата на 2008 г. / netinfo

Разговор с д-р Хасан Адемов, председател на социалната комисия в Народното събрание в предаването „Денят” по Дарик

Две основни заявки, да кажем актуални с днешна дата, можем да коментираме с вас сега, едното от които е искането на коалиционния ви партньор НДСВ да бъдат намалени осигуровките с нови 3-процентни пункта от средата на следващата година. Виждате ли основание за подобно искане, може ли то да събере в себе си съгласието в тройната коалиция, като помним, че и миналата година имаше едно подобно искане от страна на колегите ви от НДСВ?

По принцип идеята за намаляване на осигурителните вноски от средата на следващата година, знаете, че такава идея беше реализирана през тази година.

Но през октомври.

Не е нова идея. Очевидно е желанието на вносителите и на привържениците на тази идея да подобрят конкурентноспособността на българската икономика. Видяхме обаче, че едно такова намаление на осигурителната вноска, на осигурителната тежест, какъвто е популярният термин в България, води до своите фискални ефекти. Всеки процент намаление, ако става въпрос за годишна база, има ефект около 120 милиона годишно намаление на приходите.

При положение, че през 2003 година дефицитът в НОИ и по-точно фонд "Пенсии" беше около 230 милиона, догодина той ще бъде 1 милиард и 975 милиона и това е притеснението, което всъщност води реализирането на иначе добра мярка за българския бизнес. Очевидно е, че конкурентноспособността на бизнеса не може да минава единствено и само през пенсионния модел, през осигурителната система, защото трябва да се държи сметка и за финансовата стабилност на пенсионната система. Затова вероятно трябва да се търсят решения, които да не водят до увеличаване на дефицита в осигурителната система, а ако може осигурителните вноски да се намалят, това да се направи.

На слушателите им е трудно да си представят този проблем с дефицита в НОИ, но вчера управителят на осигурителния институт Йордан Христосков изрази подобно едно опасение, иначе казано, че голям процент от пенсиите вече ще бъдат изплащани освен от осигуровки и от данъците ни, от данъците на всички работещи. Това горе-долу трябва да си представим. От тезата, която вие споделяте, да разбирам ли, че по-скоро сте резервиран към едно такова ново намаление на осигурителната тежест?

По принцип е рано сега да се говори за такова нещо. Очевидно е, че една икономика, за да може да се развива с изпреварващи темпове, за да може една икономика да води до увеличаване на БВП, до увеличаване на заетостта, до увеличаване на доходите и след това да бъде конкурентноспособна. Намаляването на разходите за труд, каквото всъщност е намаляването на осигурителната тежест, в никакъв случай не трябва да води до прехвърлянето на тази отговорност върху цялото общество, т.е. до ангажиране на данъците още веднъж, след като веднъж се плащат осигурителни вноски. Това е един много важен аргумент, който трябва да се има предвид.

На следващо място, това, което е казал г-н Христосков, е точно така, и то е всъщност притеснението, защото през 1999 година осигурителната система, пенсионното осигуряване беше замислено като реформиране на системата, която да води до самоиздържане на тази система. Т.е. от осигурителни вноски да се осигури целият ресурс, който е за изплащане на пенсии.

С който да се плащат пенсиите, да.

Тогава ставаше въпрос за една значително по-висока, с 9 процента от сега, осигурителна вноска за фонд "Пенсии". При една такава ситуация ние се изправяме пред един много сериозен казус и той е свързан с факта, че вече четиримесечни пенсии, а за тази година НОИ плаща по 390 милиона на месец пенсии, а догодина е очевидно, че тази сума ще нарасне, става въпрос за месечната сума, която НОИ изплаща на българските пенсионери, размерът на четиримесечни плащания за пенсии вече ще бъде за сметка на данъците...

Данъците ни.

А останалата част ще бъде за сметка на осигурителни вноски. И тогава се поставя въпросът какъв е нашият модел - от осигурителни вноски или смесен модел, в който един път плащаме осигурителни вноски, втори път се налага тези, които работят, да доплащат и от данъци. И това е големият проблем, и това е големият казус, който е поставен на публично обсъждане сега, и отговорите на всички тези въпроси трябва да намерят място не само в този бюджет, а и в бъдещия, ако се наложи и промени в Кодекса за социално осигуряване.

Т.е. за вас е рано преди самото гласуване на бюджета. Кога би бил актуален въпросът за размера на осигурителните вноски, едва след Нова година, когато се видят първите...

За бизнеса този въпрос е актуален всеки ден. За тях е по-добре да се намалят осигурителните вноски, ако е възможно - от началото на годината. За осигурителната система обаче намаляването на осигурителните вноски не води до автоматично повишаване на приходите в системата, така както показват разчетите на НОИ, след като миналата година с 6 процента бяха намалени осигурителните вноски, а тази година, в средата на годината, с 3 процента. Това не доведе до автоматично увеличаване на осигурителните вноски, както се предполага и както е по теория. И затова трябва да бъдем изключително внимателни във финансовата стабилност на осигурителната система, от една страна, и, от друга страна, да не подрязваме крилата на бизнеса, ако мога така да се изразя, с задържане на тази висока осигурителна тежест според тях.

Къде виждате мъдрото решение, онова пресичане на интересите и на двете страни - от пенсионната система и бизнеса, и очакванията на хората пък за увеличаване, разбира се, на размера на пенсията?

Ако вие добре си спомняте, от месец октомври беше намалена осигурителната вноска с още 3 процента, като това намаление с 3 процента беше за сметка на фонд "Безработица" 2 процента и за сметка на фонд "Пенсии" с 1 процент. Т.е. и тази година беше внимателно подходено към този въпрос. Аз съм убеден, че когато към средата на годината станат ясни разчетите, тогава може да се мисли. А иначе не е грешно в Закона на държавния бюджет да има такъв текст, който да дава възможност при определени условия да, да се търси едно такова решение. Но пак повтарям, това трябва да стане изключително внимателно, след много сериозен анализ на приходите в НОИ, за да не пострадат, от една страна, работодателите, а от друга страна, да не пострадат пенсионерите в България и всички работещи.

Друг важен въпрос, особено важен за онези хора, които цял живот са се осигурявали на високи доходи - възможно ли е според вас, както предлага и Йордан Христосков, максималната пенсия още от догодина да стане 700 лева, а не да се чака до 2009, както е записано в Осигурителния кодекс? С уговорката, че и тук би трябвало да се правят промени в кодекса.

Да, това, разбира се, изисква законова промяна. Тя не е предложена в проектобюджета на ДОО и в Закона за държавния бюджет. Очевидно е, че ако се премине към такъв тип увеличение на размера на максималните пенсии, тези, които се осигуряват върху 35 процента от максималния осигурителен доход за предходната година, за да стане ясно на вашите слушатели, трябва да припомня, че максималната пенсия за 2007 година е 490 лева и тя представлява 35 процента от максималния осигурителен доход за предходната година, т.е. тези 1400 лева.

И понеже за догодина се предвижда този максимален осигурителен доход да нарасне на 2000 лева, предполага се, че през 2009 година 35 процента от тези 2000 лева, не предполага се, ясно е, че ще бъдат 700 лева и това ще бъде едно значително увеличение на размера на максималната пенсия. Така, пак повтарям, е по предложените в Народното събрание проекти.

Плюсове и минуси на подобно увеличение още от догодина, това е идеята.

Ефектът, разбира се, е фискален, трябва да се намерят допълнително около 60 милиона лева. Това едва ли би могло да стане в логиката на досегашната наша дискусия да се намали осигурителната тежест, защото трябва да се разчита на много сериозно преизпълнение на приходната част в ДОО. Второ, ако не се намерят тези 60 милиона, трудно би могло да се реализира тази мярка следващата година, защото това ще доведе до дефицит на фонд "Пенсии". Въпросът обаче е малко по-различен и справедливостта изисква да се каже, че 2 години подред хората, които се осигуряват върху максималния осигурителен доход, не могат да получат...

Реалните си пенсии, да, адекватно.

...адекватния размер на пенсията и това е една несправедливост, която вече 2 години съществува. И затова може би управителят на НОИ, а и не само той, търсят решение още в рамките на бюджета за следващата година. Аз пак повтарям, могат да се търсят и други проценти. Този процент, 35 процента, беше на практика коефициентът на заместване, т.е. един показател, който представлява съотношението между средния размер на пенсията и средната брутна работна заплата, който към онзи период е бил.

Всъщност средният осигурителен доход към средната работна заплата. Към онзи период преди 2 години това съотношение е било около 35 процента, сега е малко повече. Ако се търсят ефекти в раздвижване на този показател, биха могли да се намерят решенията. Но пак повтарям, проблемът е в намирането на тези 60 милиона близо, които… след разчети на НОИ за необходимите средства.

Съвсем накратко на финала - вие виждате ли нужда те да бъдат потърсени, да бъдат открити и да стане факт това увеличение на максималния размер на пенсията от догодина - 60 милиона лева грубо?

При всички положения, ако се намери решение, дори не и за такъв размер от 700 лева, за по-малък размер, съответно с по-малък процент, би могло да се мисли, че това е едно справедливо отношение към тази категория български пенсионери, които, забележете, са се осигурявали върху максимални доходи.

Т.е. тези пенсионери биха могли във ваше лице и може би в лицето на политическата сила, която представлявате - ДПС, да разчитат на някаква подкрепа при дебатите.

Ние все още не сме коментирали този въпрос, но при всички положения една такава идея много лесно може да намери привърженици, защото в социалната политика е изключително важен елементът социална справедливост. И тъкмо в търсенето на тази справедливост са и разсъжденията в посока на увеличаване на размера на максималната пенсия още от следващата година.