Тази седмица бяха излъчени кадри с наши военни в Ирак, които обиждат местното население. Как и кого иракчаните виждат в тази война, окупационния корпус – българи, поляци, украинци, британци, повечето европейци…
Отговор на този въпрос потърсихме чрез пряка телефонна връзка от Ирак с Ахмед Алит – той е завършил Софийския университет, сега е журналист в Ирак, политически редактор на списание One World и активист на Иракския национален конгрес. Сигурно знаете, че в България излязоха видеоклипове за това как български войници в Ирак раздават водата си на иракски деца и ги наричат „мангали”, „рошав мангал”, „циганин” и такива неща. Имайки предвид, че е война и войниците не могат да имат издържан речник, не е толкова голям проблем. Вие като иракчанин какво знаете за отношението на окупационните войници към обикновените иракчани, какво сте чувал като журналист? За това нарушение на българите изобщо нямаме никаква информация в масмедиите в Багдад, никой досега не е чул за такъв инцидент. Много неща се пускат в интернет, дали това е истината или не е аз не мога да кажа. Но при тази много сложна ситуация в Ирак, и специално в Багдад, в борбата, която водим срещу терористи и хора, които идват отвън, стават много такива нарушения на правата на човека. Нямате оплаквания по медиите и не сте чули за оплаквания от българи и тяхното лошо поведение. Потвърждавате ли това? Да, абсолютно! Аз следя тези неща всеки ден и по интернет, и по масмедиите и няма никаква такава история за българите. А за войниците от другите нации? Американците по принцип всеки ден имат нарушения на правата на човека. Но това не е политика, а индивидуално поведение на войници, чиито колеги са убити в Багдад или в други градове и искат да отмъщават. Много истории има тук – на убити деца, жени, но с някои хора, няма нищо общо с война. Инцидентни случаи казвате… Разкажете ни за такъв инцидент. В градче близо до Багдад трима американски войници нахлуват в една къща, насилват момиче и убиват цялото семейство заедно с момичето. Това беше много известна история. Такива истории има две–три, последната стана преди няколко месеца. Но поради липсата на информация за културата и традицията на иракчаните стават нарушения. Влизат в домовете, има жени, а за иракчани това е много болно място. Да се влезе без покана в дома, така ли? Да, не може да влизаш без покана. Трябва по някакъв начин да питаш първо, мъжът трябва да излезе, да каже „Заповядайте”, жените да се приберат, защото може да са голи или полуголи. Това е болно място за иракчаните. И смятате, че това много често се случва, защото европейските войници не са свикнали на тези обичаи и за тях е нормално да влязат и да видят жена, която е забрадена, а за вас е обида. Да, това е много обидно в Ирак. Това се случва всеки ден, става една постоянна болка при цивилното население. В момента водим план за сигурността на Багдад и всеки ден има такива ситуации, всеки ден. Но, когато водиш борба срещу терористите, стават такива работи. Нарушения на правата на човека стават, когато водиш борба срещу тези, които изобщо не признават нито закона, нито правата на човека. Ние в България се притесняваме дали няма някой скрит запис, който рано или късно да бъде използван, за това как български войници се отнасят лошо към местното население. Освен това тук три години по-късно стана ясно, че българските войници са стреляли там, нали не са на разходка все пак, а са на война, и са убивали. Въпросът е дали това е война на войници срещу войници или е война на войници срещу цивилно население. Аз се радвам, че нямате като журналист такива данни срещу български медици, а има доста за американски… Няма, няма повече. Но за това има причина. Американците са най-много като брой войници в Ирак, второ идват и англичаните, а българите са най-малко. Има ли сто или двеста българи, за тях изобщо не се чува в масмедиите, нито за добро, нито за лошо. Все едно не присъстваме там. Да, изобщо не се говори за българите нито лошо, нито добро. Понякога има новини през един месец, чуват се някакви неща, но не се касаят да нарушение на правата на иракските граждани. Има ли някакви данни по отношение на взрива в Кербала, база Индия. Някой разследва ли случая, появиха ли се някакви резултати? Това се случи преди две години и половина, тогава някой ни обеща разследване на случая. Знаете ли случая, когато загинаха петима български войници в недобре охраняваната база Индия. Случаят е известен за мен, но за разследването на случая нямам информация или такива неща стават с много специални канали, може би между генерали и офицери. Почти всеки ден има в Багдад и в големите градове на Ирак самоубийствени атентати. Има ли поне един процент разкрит от тези атентати? Някой въобще работи ли по тези случаи? Вече от месец и половина почти има план за сигурността на Багдад. Те стрували много такива групи и техните признания вече до някъде са известни. Тези членове са повечето членове на "Ал Кайда" и бивши хора от режима на Саддам Хюсеин, както и други радикални групи.
