Учителите в България да имат еднакви начални заплати, без значение дали работят в малки училища или там, където има много ученици. За това ще настояват от синдикат „Образование" към КТ „Подкрепа". В интервю за Дарик председателят на синдиката Юлиян Петров обясни, че в момента има почти двойна разлика в началните възнаграждения на преподавателите в зависимост от това дали работят в малко или голямо училище, в малко или голямо населено място. Юлиян Петров смята, че за да има по-голяма справедливост, началната заплата трябва да е еднаква, а допълнителните плащания различни, какъвто бил принципът и в други страни.
Синдикатът настоява за образование в бюджета за догодина да бъдат отделени 6 процента от БВП. Учителите оценяват последното увеличение на заплатите им през пролетта на тази година средно с около 8 на сто, но ще следят заложените пари за сектора през 2014 г., предупреди синдикалистът.
Вървят ли и как вървят разговорите с образователното министерство за начините на финансиране и този важен за преподавателите въпрос за учителските заплати.
На този етап можем да коментираме за нашите очаквания какво може и трябва да се случи в отрасъла, а може би на по-късен етап ще видим какви са фактите. Започвам от това, за което нашият синдикат настояваше и предлагаше на новото правителство на България за това, че за да стане приоритет образованието ,трябва да имаме различни проценти от БВП. Нека да припомня, че на този етап ние се на едно от най-ниските места в класациите по отношение на средствата за образование. Може би само Гърция може да ни завиди, защото те заради големите кризи паднаха под нас и там се отделя 1,5 на сто от БВП, а България е с 3,5 на сто. Но всички други, ако ще и Македония, са над нас като финансиране на образованието.
Но тук идва друга цифра, която е важна - размерът на макрорамката на бюджета. Т.е. зависи колко е голям и самият бюджет, което влияе на процента за образование. Тази година очакваме, че ще има повече пари за образование. Синдикатът Образование предлага няколко месеца да мислим за 6 на сто от БВП за образование, за да може да се гарантират всички положителни политики, които бяха заложени и в проектозакона, и със сигурност ще бъдат заложени и в новия проект.
Първите индикации ни харесаха и аз ще поздравя проф. Клисарова, която за първи път се осмели да каже, че ще иска повече пари за образование или поне 4 на сто ще иска и това са първите предварителни информации, че ще има около 4 на сто от БВП за образование.
Но те според нас категорично не стигат. Ние настояваме за шест на сто или поне да се знае, ако това правителство е на власт още четири години, кога този дял ще стане 6%. Защото ние се наслушахме на извинения в минало време - че някой друг бил виновен. Но ние сега гледаме напред и настояваме за различно образование, което няма как да стане без финансиране. И казвайки, че макрорамката на бюджета тази година е малко по-ниска от миналата година, т.е. това са прогнозите за събираемостта на данъците през следващата година, това означава, че парите няма да са много повече и означава, че ще бъдат увеличени единните разходни стандарти на по-малките общини и училища, примерно от пета да седма категория. Нека да припомня, че има категоризация на общините във връзка с няколко компонента и училища, които са в по-малки общини получават по-висок единен разходен стандарт. Но това като цяло няма да реши много от проблемите и нека да насоча нещата и към по-големите общини. Те няма да получат по тази схема увеличаване на стандарта, което не ни устройва и ние не сме съгласни с тези предварителни информации, които засега са неофициални.
И сме поискали извънреден отраслов съвет и се надяваме, че той много бързо ще се случи, за да знаем какво по-конкретно можем да очакваме от това финансиране. Защото много от политиките минават през различно финансиране и ще си останат само като препоръки било в проектозакон, закон или някоя друга наредба, ако нямат адекватно финансиране. И веднага мога да кажа като целодневното обучение, като преминаването на една смяна във всички училища и като много други политики, като едно нова визия на учебните заведения с кабинети, физкултурни салони там, където ги няма, а на много места ги няма.
Без пари това няма как да се случи, а не само парите са важни, а и начинът, по който се разпределят средствата за училищата. И тук съм сигурна, че поне като анонс подкрепяте намерението на образователния министър делегираните бюджети на детските градини и училищата да се изчисляват по един нов начин, като практически само броят ученици да не фигурира като критерий, а да бъде въведен онзи коефициент за отдалеченост на учебното заведение, деца със специални потребности.
Безкрайно се радвам, че просветното министерство се вслуша в нашите предложения, защото те са наши и можете да погледнете през последните няколко месеца и години, че сме ги правили. Това го искахме през миналата година, надявам се, че през тази година все пак ще узреят експертите на министерството и ще вкарат един формулообразуващ фактор като брой паралелки, а не само брой ученици в едно училище, отдалеченост и всички други специфики, които много пъти посочваме. Защото българските училища са много различни, но с делегираните бюджети се получиха едни огромни, несправедливи разлики и в крайна сметка държавата стана мащеха към някои от тези учебни заведения. Затова ни се иска да има повече и се радвам, но наистина компонентите да бъдат достатъчно, за да се получи изравняване на шансовете и държавата и общините да не забравят за някои училища, защото те са български, а не са някаква математическа сметка на финансов министър.
И се създадоха така наречените мегашкола - по 1000-2000 ученици.
Този процес продължава, ние алармирахме и предложихме няколко дори нестандартни мерки, тоест да се финансират до определена бройка, да се намали финансирането над 1000 или над 15000 ученици, което пък ще даде възможност други училища, които имат възможност, да съберат повече ученици и те да не се закриват. А като цяло закриването на училища е един от най-лошите моменти през последните 10-13 години за българската държава.
Колко училища са закрити?
Близо 2000 учебни заведения са закрити през последните 13 години, естествено, с намаляване до определена степен на броя на децата, но с една според нас много грешна национална политика в тази посока, която няма аналог и не можем да се сравним по този показател с никоя друга европейска страна. Може би с някои от африканските, но те пък не са ги и построили. Да не забравяме и закритите детски градини, които малко по-рано започнаха да се закриват и сега виждаме какъв огромен проблем е недостигът им. По-същия начин ще се случат нещата... Но те и са се случили. Ако сега решим да приведем нашето образование в европейски стандарти и премахнем двусменният режим на организация, то пак няма да има учебни заведения. Просто няма как да се случи. Това е било липса на политика през последните 10-15 години и сме стигнали до този много труден момент, който трябва да преодоляваме сега, защото няма накъде. Целодневното си върви и колкото и да има директори, които си позволяват да искат от родителите последните да не искат целодневно, за да могат да направят пет паралелки повече, този номер няма да минава още много години. Трябва да приведем образованието в една схема, а не да се третира като търговско предприятие. В никакъв случай не е в интерес и на здравословните особености на децата да започват или да излизат от къщи в 6.00 или 7.00 часа и да се връщат в 19.00 или 20.00 часа, а има безброй такива примери с училища дори в големи общини и градове. Да не говорим за средищните училища, където имаме огромни проблеми в някои общини с неуредици с липсата на възможности за комуникация, лошата инфраструктура, която пречи на децата да стигат навреме на училище и това, че е било закрито училището с лека ръка заради 200 000 лева, които е получила общината за това. Нещата вече много трудно могат да се оправят, защото много трудно се открива учебно заведение. Мога да дам примери за ремонти или нови сгради на училища, но нови училища са като тема табу за нас.
Ако учителите гледат с надежда, докато не се види проектът на бюджет 2014 в НС и минал поне на първо четене, ако за догодина има все пак някаква надежда за увеличаване на заплащането, в рамките на тази година получиха ли вече някои от учителите в по-малките училища някакво увеличение на заплатите?
Имаше едни девет милиона, които и сега си ги има и доколкото знам тази седмица ще се решава те под каква форма да бъдат разпределени и ще отидат в училищата в по-малките общини. Което е чудесно, че ще получат възможност тези колеги, които работят там. Категорично искам да кажа, че парите като 4 на сто от БВП няма да стигнат, но много от финансовите процеси в училищата могат да се поразместят и да станат по-справедливи. И веднага давам пример - ние като синдикат предлагаме и това ще го договаряме и в следващия национален колективен трудов договор да се помисли за еднакви заплати на всички учители като начални заплати, защото в момента те се различават безкрайно. И примерно ако един учител в детска градина получава 500 лева като начална заплата, а това е заплатата и на младите учители, които почти ги няма, имаме училища, където разликата става почти двойна за учители.
Как двойна?
Ами може да стигне до път и половина и малко повече като начална заплата като възможност на училището. Ако училището работи с 1500 или 2000 ученика, тогава има възможност да се генерират по-високи заплати, което е чудесно, но трябва да има равен шанс и мярка в това. Нека да има различни допълнителни...
Поне като старт казвате?
Има държави, където заплатите са еднакви - в Полша, в Македония. В Македония заплатите на учителите и в най-малкото село и в най-големия град са еднакви, а допълнителните плащания са различни. Това е нещо, което би трябвало да бъде като вариант за решение при нас.
Директорите пък във връзка с броя на учениците съвсем дори вече регламентирано, ако един директор работи в по-малко училище, започва с 690 лева заплата, а ако е в по-голямо училище - над 1500 ученика, неговата заплата може да бъде почти двойна или около 1200 лева. Което е абсолютна дискриминация и неравнопоставеност между директорите, според нас направено и с цел вкарване на делегираните бюджети. И този механизъм за заплатите на директорите ние миналата година категорично не го приехме и се надяваме, че тази година вече той ще бъде осъвременен или отменен и те ще станат част от основния документ, който регламентира заплатите на работещите в системата.
А идеята е това да го искате за догодина или...
Идеята е да го искаме за новата финансова година.
Да има равна начална заплата.
Точно така и да има вече различни допълнителни плащания. Но заплатата според нас, за да бъде най-справедливо и да се третира и учителят като държавен служител, не да влезе в закона за държавния служител, но да има такъв статут. Защото навсякъде в Европа е така. Трябва да се помисли за еднаква грижа и към учителя в най-малкото училище, защото той работи много сърцато, но поради това, че работи с по-малък брой ученици, едва-едва покриват началната или най-ниската възможна за категорията учител. Но те пак си работят и дават всичко от себе си.
Тези 9 млн., които се очаква да бъдат разпределени, те ще повишат заплатите на онези преподаватели, които не успяха...
Не успяха да увеличат работните заплати през март тази година.
Когато колко получиха останалите им колеги като средно увеличение?
Около 8,5 процента. За детските градини беше малко по-малко, а за работещите в училищата малко по-високо, но горе-долу това беше процентът, който не беше лош, дългоочакван и изстрадан. Но по-скоро той показа една загриженост на държавата към учителите, потвърди авторитета на учителите - че дори и в криза се намериха пари за увеличение на заплати, но това не е достатъчно. И съвсем отговорно казвам, че ако видим, че нямаме основания за увеличение за заплатите с бюджета през следващата година, ние ще започнем да коментираме варианти на протести съвсем категорично.
Това кога?
Като видим финансовата рамка и парите, заделени за образование.
А какви са очакванията ви за ръст догодина?
Не мога да кажа каква събираемост ще имат данъците, но ние очакваме все пак първо да има друг размер на парите за образование от БВП. И пак казвам, предлагаме 6 на сто. Ако са пет на сто, ще имаме възможност и за увеличение на заплати, но и за много други неща. Защото ние, когато стачкувахме през 2007 г., да, водещи бяха заплатите, но като цяло искахме повече пари за образование. Те се получиха по-късно. Тогава имаше един растеж, над средната заплата бяхме стигнали. Сега предлагаме шест на сто за догодина - нека това бъде достатъчно ясно като послание. Господин премиерът знае това послание, надявам се да не го забравя.
