Wikipedia: Ние сме наясно, че не сме видели края на SOPA, PIPA и ACTA

Wikipedia: Ние сме наясно, че не сме видели края на SOPA, PIPA и ACTA
Wikipedia: Ние сме наясно, че не сме видели края на SOPA, PIPA и ACTA / снимка: БГНЕС, архив
Wikipedia: Ние сме наясно, че не сме видели края на SOPA, PIPA и ACTA
50547
Wikipedia: Ние сме наясно, че не сме видели края на SOPA, PIPA и ACTA
  • Wikipedia: Ние сме наясно, че не сме видели края на SOPA, PIPA и ACTA

Миналата седмица стана ясно, че България спира процеса по ратифицирането на международното търговското споразумение против фалшификацията (ACTA), докато Брюксел не вземе решение по този въпрос. Споразумението обаче все пак може да влезе в сила, макар и без нашия подпис и пак, макар и косвено, да ни засегне. Въпросът какво ще се случи, ако ние го отхвърлим, а Брюксел го приеме, също остава неизяснен.

Миналия месец потребителите на Wikipedia направиха протест срещу SOPA и PIPA, след което законите загубиха подкрепата на някои американски политици. Това обаче не е повод за отдих, смята Джей Уолш - директор на комуникациите на онлайн енциклопедията, и подчертава, че това най-вероятно не е краят на SOPA и PIPA. За Дарик говорителят на саморегулиращата се Wikipedia Джей Уолш обясни повече за опасенията си относно ACTA и проектозаконите SOPA и PIPA.

Чувствате ли, че протестът на Wikipedia през януари си постигна целите?

Без съмнение! Най-важният резултат, който търсехме, беше SOPA и PIPA да изчезнат. Това, за момента поне, се е случило.

Смятате ли, че конгресмените и сенаторите все пак ще продължават да се опитват да ги прокарат, макар и променени?

Напълно ни е ясно, че вероятно нищо не е изцяло изчезнало. От законодателна гледна точка все пак е много важно да се намери начин да бъде спряно онлайн пиратството. Въпросът е свързан с търговията и е много сложен. Сигурни сме, че ще има и други опити за приемане на подобни закони. Да, трябва да има закони които да се борят с този проблем, но според нас конкретно SOPA и PIPA имаха много недостатъци и бяха поели един изключително грешен подход. Няма оправдание за начина, по който те целяха да навредят на интернет и да променят коренно начина, по който функционира световната мрежа. Те предприемаха едни огромни и непропорционални мерки само за да решат един конкретен проблем.

Защо според Вас политиците се опитват да въведат тези закони, като така или иначе вече съществува функциониращо законодателство срещу пиратството - конкретно в Америка вече си имате Закон за авторското право в дигиталното хилядолетие (Digital Millennium Copyright Act, или DMCA).

Не искам да спекулирам - ние не сме експерти по въпроса с онлайн пиратството, нито как то да бъде предотвратено. Ние в Wikipedia спазваме този закон DMCA и се сработваме с притежателите на авторски права. Хубавото е, че общността на Wikipedia е една от най-добре запознатите групи потребители в интернет по отношение на авторските права и те активно ги спазват. Нашите потребители се намират във всички краища на земното кълбо и разбират принципите - те знаят как да сваля̀т нещо, което нарушава авторските права или как да го променя̀т до такава степен, че да не ги нарушава. И го правят, защото Wikipedia е свободна творба. Така че DMCA се ползва и е ефективен в Wikipedia много по-рядко ни се случва да получаваме оплакване, позоваващо се на този закон, отколкото получават други сайтове с такъв голям брой потребители. Това е, защото общността с потребители е много активна в това да надзирава съдържанието още преди да се е стигнало до оплакване. За нас наистина е мистерия защо са нужни тези нови, обидни за нас и потенциално опасни за обществото инструменти, предвид че досегашното законодателство функционира.

Мислите ли, че има някаква друга причина да бъдат предлагани тези нови законопроекти и споразумения като SOPA, PIPA и ACTA, а не само борбата с пиратството и фалшификацията?

Политиците и лобитата, които стоят зад тези законопроекти искат да съхранят своите интереси и интелектуална собственост. Те имат много силен глас в американския Конгрес. Такива опасни интернет закони досега не сме имали, а те са много обезпокоителни за една нация, за която свободата на словото и цензурата са много важни теми.

Защо нямаше протест срещу ACTA в Wikipedia, какъвто имаше за SOPA и PIPA?

Това е добър въпрос. За SOPA и PIPA имаше няколко хиляди потребители, които ясно изразиха мнението си във форумите, когато се взимаше решението за 24-часовото закриване на сайта на 18-и януари. Хората, които водиха дискусиите, са запознати и с ACTA. Запознати са със силата на един такъв протест. Разликата е, че протеста против SOPA и PIPA има по-пряка връзка с нас - сървърите ни са в Америка и подлежат най-напред на тукашните закони. Това не значи, че потребителите из целия свят не считат споразумението ACTA за важно, но просто отчитат много по-пряка заплаха от законопроектите SOPA и PIPA, които могат пряко да засегнат функционирането на Wikipedia. Отделни потребители и редактори в Wikipedia биха могли да станат лично отговорни дори за предполагаемо законосъобразни действия. По-важният проблем за потребителите в Wikipedia е, че ако един такъв закон бъде приет в Америка, подобни закони за отрицателно време ще бъдат приети и в други държави. Потребителите в италианската Wikipedia например, закриха своя сайт още през 2011 година, при това за 72 часа, когато подобен закон щеше да се гласува в Италия. Така че общността в Wikipedia следи какво се случва в законодателството. Само защото не реагира пряко, това не означава, че не е в течение с развиващите се събития.

ACTA е подписан от много държави но все още не е бил ратифициран в голяма част от тях. Мислите ли, че все още има шанс протестите да се отразят на това ратифициране, или волята на лобитата е достатъчно силна за да повлияе на политиците?

Това е сложен въпрос. Според мен е рано да се каже със сигурност. Затова потребителите ни засега ще продължават да следят събитията и ще продължават да правят това, което досега толкова сполучливо правят - а именно да редактират съвестно енциклопедията. Не си мислете, че това значи, че не гледат, или че не възнамеряват да предприемат действия в бъдеще.

Сървърите ви са предимно във Флорида. Има ли някакъв политически натиск върху вас от страна на американското правителство?

Не. Голямо предимство на формàта на нашия сайт е, че всичко е открито за ползване - всяка една страница, както и всякакви качени файлове, могат не само да се гледат, ами и да се променят от всеки. Нямаме никакви скрити или скришни материали в Wikipedia. Всъщност това много ни помага със спазването на всички възможни закони. Всеки може да премахне всяка една картинка или звуков файл, качен от друг потребител. Други потребителски сайтове нямат подобно саморегулиране.

Много от протестиращите срещу тези законопроекти обвиняват Вашингтон за това, че се подчинява на големи фирми. Основните поддръжници на законопроектите са именно големи американски корпорации - основно те ще видят полза от тях. Справедливо ли би било да се каже, че се ражда един вид "корпоратокрация" в Америка и в Западния свят?

Важното тук е да се отбележи, че хората, които творят информация в интернет и хората, които организираха големия протест в Wikipedia на 18 януари - всичките те правят тези неща, без да изискват каквото и да било парично възнаграждение. Всъщност самите те са собствениците на авторските права на нещата, които качват в нета! На 18 януари тези хора показаха на света колко силен глас имат. Така че от наша гледна точка не става въпрос за корпоратокрация, нито за война между Холивуд и Силициевата долина. Ние просто видяхме една заплаха. Видяхме нуждата да изпратим едно послание към нашите представители в Конгреса и според мен успяхме. За нас тук в Wikipedia, това е една огромна мощ, която нашата общност държи в ръцете си. Тази мощ, тази сила, е в ръцете на огромно количество хора, не само на потребителите на Wikipedia. Смея да кажа, че хората все по-добре разбират тази сила.

Около 40 държави обсъждат ACTA. Само две от тях обаче не се считат за "Западни държави" (Мексико и Мароко). Защо според Вас това споразумение цели да се въведе само в Запада? Интернет съществува в целия свят...

За съжаление, нямам какво да добавя тук. Мога да припомня, че нашият проект е глобален и не отразява някакъв европейски или западен възглед. Ние имаме редактори във всеки един континент, включително в държави, които не участват в преговорите за ACTA. Тези хора виждат заплахата не само от ACTA, ами и от SOPA/PIPA. Те не възприемат споразумението като регионална заплаха, само за северните държави, ами го възприемат като че ли се случва в собствения им двор. Ние също гледаме така на него.

Със сигурност знаете, че една от компаниите, които подкрепят SOPA и подобни закони, е CBS. Тази компания е собственик на сайта Download.com, откъдето може да се сваля софтуер като BitTorrent и BitComet - а именно с този софтуер се извършва интернет пиратство. Защо според Вас тази голяма компания играе такава двойна игра, при която първо ни дава възможността да извършваме пиратство, после ни нарича престъпници?

Част от отговора лежи в това, че тази компания е една огромна организация. Едно от нещата, които разбрахме по време на парламентарните дебати за SOPA и PIPA, беше, че много от конгресмените и сенаторите не разбират как работи интернет. Интернет е нещо много сложно но значителното тук е, че самият интернет и предлаганите за него закони не засягат само компютърджиите. Те засягат цялото човечество и всички се отнасят много сериозно към тях. В големите компании понякога се случва така, че един отдел не разговаря с друг отдел; или пък комуникират, но не осъзнават колко са сложни някои от въпросите, с които са се захванали, както и къде се спречкват интересите им. Според мен колкото по-голяма става една компания и колкото повече разнообразява своите бизнес сфери, толкова по-трудно може да попречи на отделните си поделения да влизат в конфликт едни с други. Може би това е случаят със CBS. Всъщност, такъв е и случая със самия Конгрес, който обсъжда законите! Те хем искат да приемат тези закони, които потенциално са много опасни, хем искат да защитят правата на гражданите. Така че такива противоречия са повсеместни - проблемът идва когато една организация не си направи труда да се задълбочи и да разбере подробностите на едни сложни въпроси, каквито са тези закони и споразумения.

Ако законите и споразуменията бъдат приети, има ли възможност изпълнителните власти да ги прочетат възможно най-стриктно и да бъде забранено излъчването на някои видове информация дори по телевизията и радиото, да се закрият библиотеки...?

Без никакво съмнение. Точно затова потребителите на Wikipedia предприеха нашия протест, за да бъде чут и техният глас. Може би не всеки един от самите тях е разбрал подробностите на потенциалната заплаха от тези закони, но е разбрал, че има такава и, че е голяма. А и тълкуванията на много неща се препокриват и променят и различните хора гледат на уж общоприети понятия по много различен начин. Например няма хора, които да оспорват, че Google е интернет търсачка. Но според много хора, а и технически сведения от наши проучвания, излиза, че самата Wikipedia също може да бъде считана за вид "търсачка", подобна на Google. Следователно, тези широкообхватни закони могат да засегнат и Wikipedia. Щом излиза, че едно уж толкова ясно понятие може да бъде размито, значи могат да се случат и други непредвидени неща. Споменахте библиотеките, това е нещо традиционно и общоприето, обаче дали няма да излезе, че и те също няма да нарушат някой закон, който да се окаже, че хич не е черно-бял, ами е лошо написан и изцяло "сив". Просто не знаем какво ще се случи следващия път, когато бъде върнат този закон за разглеждане пред Конгреса. Най-просто казано, има възможност човек да бъде обвинен в престъпление дори ако на сайта му няма нищо повече от линк към друг сайт с авторско съдържание. Тогава правителството, а и частни фирми, биха могли да търсят отговорност от потребители за подобни препратки. Всъщност констатирахме, че точно това е една от най-големите заплахи за Wikipedia, тъй като енциклопедията ни разчита именно на милиони линкове, за да бъде достоверна. Как иначе можем да имаме неутрални и балансирани статии, ако не цитираме източници? А понякога тези източници по нужда са "опасни" - тоест, понякога линкът ще е към новинарски сайт, но понякога ще е към Pirate Bay - все пак нали трябва да публикуваме линк към този сайт, дори само да демонстрираме, че той съществува! Така че, щом този закон ще може да засегне една енциклопедия, значи спокойно може да засегне и по-традиционни медии. Може да засегне и хора, на които даже не им е и хрумвало, че подобен закон може да се прилага срещу тях.