847 дипломи за висше образование, завършено в чужбина, са признати миналата година от Националния център за информация и документация - органът, който се занимава с тази административна услуга в България. Това съобщи в интервю за Дарик главният секретар на центъра Вержиния Цанкова. Тя призна, че след случая с Калина Илиева има засилен интерес от работодатели, които търсят информация при тях за автентичността на дипломите на своите служители.
Цанкова напомни, че признаването на чуждите дипломи за висше образование се е прехвърлило като услуга от Министерството на образованието в НАЦИД и изцяло се извършва от центъра от април 2009 г. След случаят „Калина Илиева" контролът е на няколко нива, в това число и задължителна проверка в регистрите на съответното висше училище в чужбина.
„Спокойно мога да кажа, че всеки документ, който е получил удостоверение след 2009 г. е минал тази процедура по автентичност и със сигурност е истински", подчерта главният секретар на НАЦИД. В публичен регистър на сайта на центъра всеки има достъп да информация за признатите у нас чужди дипломи. Центърът е отказал признаване на 181 дипломи по различни причини за последните три години.
Може ли да се каже, че нарасна броят на хората, които се обръщат към Вашия център, тъкмо с притеснения, че лица, които кандидатстват, постъпват или работят при тях, се съмняват в истинността на техните дипломи за висше образование.
В интерес на истината все повече работодатели, особени работодатели, които са собственици на чужди компании в България и работят на територията на страната, искат техните служители да преминават процедура на признаване през нас. Така че в последно време се засили този интерес на признаване на дипломите от чужбина.
Този случай с Калина Илиева, през вас това мина като финална фаза този документ или просто при вас се съхраняваше копие от тази легализирана диплома?
Административната услуга като такава се прехвърля от Министерството на образованието в НАЦИД и изцяло се извършва в НАЦИД от ноември 2009 година. И поради тази причина всъщност целият архив, свързан с признаването на дипломите от чужбина, дори преди 2000 година, целият архив бе приет от НАЦИД. Навремето по наредбата е имало комисия за признаване, сега има съвет по академично признаване. Комисията по признаване се е събирала първоначално в Министерството на образованието, след което тук, в НАЦИД и са се разглеждали съответните документи. След този случай контролът е на няколко нива, в това число и задължителна проверка в регистрите на съответното висше училище. Бих могла спокойно да кажа, че наистина всеки документ, който е получил удостоверение от тази дата, е минал тази процедура по автентичност и със сигурност е истински. По отношение на неистинските документи, съответно ние сме сезирали прокуратурата за тях. Всеки работодател сам за себе си преценява дали да приеме едно лице на работа или да не го приеме, тоест дали му е нужно признаване на дипломата за висше образование или не му е нужно такова признаване.
В НАЦИД се извършва процедура по признаване за целите на достъп до пазара на труда основно в държавната администрация. Тази процедура все пак не е толкова лесна, тя включва няколко етапа и тези етапи са установяване статута на висшето училище, установяване автентичността на дипломата, след което се извършва същинското оценяване на съответствието на предметите, които е взело едно лице по една специалност, с държавните изисквания така, както би учило в България. Поради тази причина всъщност процедурата по признаването е сложен етап, който изисква експертно мнение.
Колко време горе-долу отнема?
От 2009 година ние направихме така, че многократно да улесним процедурата по признаване. Първоначално се събираха много документи, примерно ако искате да се признае една диплома за магистър. Преди това искахме диплома за средно образование, след което предходната образователно-квалификационна степен „бакалавър" и няколко още други документа. Сега, с промените, които направихме в наредбата, изискваме единствено и само дипломата, която ще се признава и академичната справка към тази диплома. Освен това процедурата я облекчихме от гледна точка на това, че създадохме електронна услуга, тоест лицата могат по електронен път да си подават документите, ние да го обработваме и да се издава съответно електронно удостоверение. Препоръчителният срок по Лисабонската стратегия е четири месеца. Ние имаме съвет по академично признаване. Всеки месец се събира този съвет с цел признаване на дипломите на всяко лице, което си е подало документи при нас. Бих казала, че в рамките на един месец минава процедурата по признаване.
За миналата година например какъв е броят признати дипломи?
От подадени 920 заявления, 847 са признатите дипломи. Разликата до 920 е поради няколко причини - или защото не са представени всички необходими документи и ние ги изчакваме да си допредставят документите, или са представили документ, който не е диплома за висше образование. Това е например сертификат за професионална квалификация. Много от колежите издават сертификат за професионална квалификация, а не диплома за висше образование бакалавър или магистър. Или някои от дипломите са неистински. Миналата година имаме мисля, че към седем случая на представени неистински дипломи. Всяко лице има безплатен публичен достъп на нашата страница и може да се видят всички издадени и признати дипломи за висше образование след 2009 година.
Откъде са най-добрите фалшификатори?
В целия свят е имало фалшиви дипломи и ще продължава да има за голямо съжаление. Има, както знаете, и фабрики за дипломи. Много са от бившите съветски републики, от различни страни са, могат да извадят диплома, която да бъде като оригинална от което висше училище по света искате.
Явно бизнесът върви.
Определено и за съжаление все още има хора, които да се лъжат и да плащат за такива дипломи.
От началото на тази година фалшификати има ли или не сте попадали на нещо умело?
Засега проверяваме една диплома, която всъщност все още не е ясно дали ще бъде истинска или неистинска.
Не е на човек във висшите етажи на властта.
Не, не, говорим за чуждестранно лице, което иска да работи в България с чужда диплома, така че съвсем обикновен гражданин.
По отношение на броя на българските деца, които искат техните дипломи да се признават навън, те като брой годишно....
Статистика може да предостави министерството на образованието, защото пък дипломите за средно образование минават процедура на легализация през министерството на образованието и съответно Министерството на външните работи. В тази връзка бих искала да спомена, новата ни дейност на НАЦИД е издаване на удостоверения за придобита професионална квалификация на територията на България, която да служи за достъп за регулирана професия на територията на друга държава. В ЕС включително и в трети страни. Пример ще дам - професията учител. В България професията учител е нерегулирана професия. Навсякъде във всички останали европейски страни тя е регулирана професия. За да облекчим гражданите, които са придобили своята професионална квалификация учител, например по физическо възпитание или по изобразително изкуство, и те са решили да работят в чужбина, ние сме единственият орган, който издаваме удостоверенията за чужбина. С това удостоверение лицето отива и получава много по-бърз достъп до пазара на труда като учител. Когато, разбира се, е преценил, че иска да работи като учител в чужбина. Имаме спечелен втори проект по ОП „Административен капацитет" по тази нова дейност всъщност правим нова информационна система, нов модул, изцяло електронна услуга, за да облекчим гражданите напълно, не е необходимо да идват до НАЦИД. Веднага по електронен път можем да направим тази услуга да се издаде това удостоверение и също ще направим съответните публични регистри, за да е ясно всичките лица, които са преминали процедура на признаване през нас или на издаване на такова удостоверение да са ясни и в публичното пространство.
