От ДСБ подкрепиха бюджета за 2010 г., като прехвърлиха отговорността за слабостите му на предишното управление. В „Денят" на Дарик Веселин Методиев обаче изрази притеснения за недобре изработена приходна част на бюджета. Ето какво още каза той:
От една страна, виждаме амбицията на г-н Дянков да запуши дупките на Станишев. И от тази гледна точка предвиждането на приходи за 2010 г. сравнено с 2009 г., поне на мен... аз съм един от хората, също, които мислят, че има едно завишаване. Бюджетът е вот на доверие. Всички, които гласуват за едно правителство, фактически през бюджета си дават доверието отново. Така, че тези 162-ма човека според мен, които са подкрепили правителството, нормално е да подкрепят и бюджета. Но актуализация на бюджет вече е сложен въпрос, защото той обикновено, и българската история в тези 20 години може да го докаже, е повод за политическо напрежение. А виждаме, че едно от решенията на задачата, което правителството прогнозира, като политическо решение, е да извърши актуализация следващата година. Някои казват "защото ще има повече приходи". Дай боже, да е вярно, но не мисля, че ще е така.
Те прогнозират 1 процент дефицит в консолидираната програма.
И ако той се увеличи, вече актуализацията става неизбежна. Хайде, в сегашната му рамка, да не сбъркам, защото 470 милиона ли беше минусът, някъде там е на края, на салдото, този минус в зависимост от приходите може да стане по-голям и тогава актуализацията да стане неизбежна.
Актуализация назад обаче.
Актуализация назад, разбира се. Вижте, когато управлявате криза, не може да чакате актуализация напред. Аз съм, така, фен на тези оптимисти, които го казват, но не мога да го повярвам все още. Няма такива сигнали. Сега, да кажа веднага, има сигнали от фонда. Има сигнали от комисията. Има сигнали от Световната банка, които са позитивни, и тези сигнали са сигнали все още.
Да, обаче министър Дянков каза, че не иска да води политика на контролирани дефицити, защото такова нещо няма. Всъщност той прави точно това.
Не, доколкото аз разбирам, той казва така: Аз ще покажа, че България има сила и ще го покажа пред външния свят, ще го покаже пред Брюксел, като една страна - член на ЕС, че има сила да се справим в условията на криза при сравнително балансиране на приходите и разходите. Това казва той фактически. В разумната политика на разходи, аз съм му стопроцентов поддръжник. Мисля, че той ще успее. Но в разумната политика на приходи той е сам, в смисъл там не е само държавата, нали, там е някакъв обективен стопански процес.
На мен малко ги изглежда пред Европа ще докажем, че имаме балансиран бюджет, т.е. ще ходим в скъпи ресторанти, ама вкъщи ще си ядем хляб и мляко?
Аз съм от тези хора, които смятат, че българското общество, когато има доверие, е доказало, че може да търпи несгодата. В момента доверието към това правителство е много голямо. Хората чуват и виждат за какво става дума. Освен това го усещат по джоба си. Не е нужно да им го кажете вие или ние. В смисъл това е тяхното всекидневие. Влизането в магазина, хранителния и излизането с количката и плащането на касата е предостатъчно нещо, за да се разбере за какво става дума. И в такъв момент може би най-силният фактор за решаване на проблемите, е доверието. Затова мисля, че г-н Дянков от тази гледна точка е прав, когато говори и с езика на това, че ти си член на ЕС като страна и трябва и пред външния свят да показваш уменията си. Защото, вътре в страната, доверието е много високо.