Кабинетът на Бойко Борисов се изтощава от скандалите с изнесените СРС-та на членове на неговия екип. Това заявява в интервю за Дарик психиатърът и теолог д-р Николай Михайлов, който беше и депутат от ДСБ в 40-тото Народно събрание. Според него политическата умора в ГЕРБ се дължи на това, че управлението функционира върху погреб от тайни, които излизат наяве. По думите на Николай Михайлов правителството е заподозряно от европейските институции, че не успява да опази от контрабандата южните граници на Европейски съюз. Скандалите обаче ще се задълбочават заради идващите избори за президент и местна власт, смята той.
Подслушването и постоянното изнасяне на стенограми от СРС-ра чертаят картина на абсурда в България. Българинът обаче зяпа случващото със способността си да консумира щастие и заради това е щастлив в това, което живее, казва психиатърът:
ГЕРБ вече повече от една календарна година са на власт. Може ли да се постави диагноза на това управление и каква е вашата?
Това управление е популистко по характер, видимо е от фигурата на неговия патрон, от фигурата на министър-председателят. От оловни инстинкти не може да се очаква златно поведение. Ние преди да бъде формиран този кабинет, заем биографията на премиера в пълнота. Тя циркулира и до ден днешен в интернет и може да бъде прочетена. Популистко е защото е волунтаристко, защото е управление на волята, а не на разума. Освен това то е изцяло управление на частния дневен ред. това, което има значение, е собствената фантастика, въображението на Бойко Борисов да остави следа, да се прослави, да бъде в историята, да се докаже. То е изцяло и от самото начало кодиран като един самодоказващ се, самонаправил се човек. Той се ласкае да това. Но през това усилие текат както интересните страни на този персонаж, доколкото това е наистина постижение – да тръгнеш от кофата с помия, както той се изразява, с която е хранил домашните животни, до мястото на максималната отговорност е постижение. Представлява една зашеметяваща кариера. Не случайно казвам зашеметяваща, защото този преход е много рязък. Той не е преход през образование и постепенна систематична промяна на настроението, включително и на характера, а е по-скоро производство на една конюнктура на едно внезапно по силата на тукашната особеност на българския политически пейзаж, кариера, случила се ето така просто. Той произлезе от ръкава на Сакскобургготски и след това след едно шеметно движение през българските медии, които са до голяма степен феминизирани и в този смисъл любопитството към неговия шерифски силует е максимално и трае до ден днешен. Той съумя да еротизира българската публичност, да постави националния разум в режим на своеобразна амортизация, на отказ да се мисли ясно и членоразделно по този въпрос и така успя да стигне там, където иначе, по политически ход и стриктна логика, не би трябвало да стига. Това забелязват и на запад. Има иронични текстове,, има под сурдинка ирония на наш гръб,заради спецификата на първия човек на държавата. Това емблемата, естетиката етиката, интелекта на това управление, видимо от ден първи. Не можеше да се очаква друго при положение, че политическата система е малко или повече руинирана. Това, което знаем от началото на прехода през етапите на максимално усилие и на круширали управления по един или друг начин – всички бяха във фалит. Това разочарова фундаментално голяма част от българските гласоподаватели и те пожелаха да имат за себе си нещо сродно, простонародно, добродушно по начин на говорене, просторечево и в този смисъл Бойко Борисов беше добре дошъл.
А защо подслушването и СРС-тата така настъпателно навлизат в обществения дебат, който водят политиците?
Първо, Бойко Борисов и хора около него, Цветан Цветанов и други, идват на горния етаж на управленската пирамида с шлейф от врагове до момента на тяхното стъпване във власт и врагове, които съумяха да си набавят докато осъществяваха тази власт от година и половина. Така че те са заложници както на собственото си силово минало, така и на начина, по който се държат докато са на власт, а този начин отново е силов. Това, което прави Цветан Цветанов, не е в срок правоохранителна активност, а е някаква сценична дейност със силов характер, която в началото имаше откровено кинематографичен облик. И поставяше на колене маса хора –хвърляше ги на земята, снимани от всякъде, компетентно и художествено завършени. Това заедно и с начина, по който беше третиран бизнеса,твърде недоволен, с изключение на няколко протектирани фирми, както стана отвътре ясно, е готов да се сражава с управлението, не обича ключови негови представители и търси реванш. Освен това, вътре в гарнитурата на Борисов, Танов и други, търсят самозащита през обходни пътища и не случайно има предположения, че тези специални разузнавателни средства и техните разпечатки идват от инсайдери, от хора, които са вътре в кабинета и водят такъв тип самозащитна борба.
В едно свое интервю казвате, че българския свят не е направен за тънкокожите хора, защото тънкокожите стенат тихо и е без значение ако те подслушват дебелокожи. Вероятно сте се запознали и със стенограмите от разговорите на Ваньо Танов, Симеон Дянков и Владислав Горанов. Те от тънкокожите ли са или от дебелокожите?
Тънкокож политик не съм виждал. Ако сте тънкокож по природа и попаднете в политиката ще получите много бърза дерматологична реакция и кожата ви за кратък срок от време ще стане дебела. Само че тези разговори са симетрични на това, което чухме в Горна Оряховица по своето умствено и фактическо безобразие. За какво се говори – за крупна контрабанда, за протектиране на ключови фирми за това управление от политическата власт, специално от Цветан Цветанов, и ни се прояснява, че съществува един политически чадър, опънат над тази практика съвсем откровен. Сега, когато ни предлагат да размишляваме върху това от къде идват тези подслушани разговори, при положение, че сам Танов казва, че те са автентични, те всъщност правят опит да скрият най-важния въпрос – дали южната граница на България е граница на огромна по размери контрабанда каквото европейски проучвания твърдят.
А за самия вас какво говорят тези разговори. Премиерът Борисов първо заяви, че целят да разбият екипа му, а след това вмъкна и репликата, че иска министрите му да се мразят, за да могат да работят по-добре.
Бойко Борисов сам иска министрите му да се мразят, за да ги владее чрез тяхната разделеност. Той е природен, по натура макиавелист.той се е родил с политически дар. Но аз мисля, че това, което се случва, не трябва да ни кара да мислим, че враговете на Борисов спят наистина. Вярно е, че през тези подслушвателни устройства и разпечатките, които сега изтичат, протича атака към управлението, без всякакво съмнение. Тъй че от къде произтича тази атака – дали от лагера на Алексей Петров, което е много възможно, или от някакъв малко или много консолидиран бизнес, или от хора, които са уязвени вътре в управлението по полюса Танов – Цветанов например. Защото там конфликта е очевиден. Там някъде в това полярно напрегнато пространство е разположен и Дянков, който играе ролята на хитроумен, макар и слабосилен персонаж, който има своя по-високо интелектуално надарена тактика на справяне между опасни, но силово ограничени интелектуалното си въобр5ажение хора.
А ще има ли победител от този неспирен скандал?
Аз мисля, че управлението на Борисов се изтощава от тези скандали без всякакво съмнение. Защото става ясно, че управлението функционира върху погреб от тайни, които стават ясни. И тези тайни не са козметични дефекти на един или друг министър, някакви дефекти на аграрния произход на министър-председателя, че да се гломим върху простонародното му и просторечиво поведение в телевизора. Става дума за нещо много по-дълбоко – за това, че това управление е заподозряно отново от Европейския съюз, че не може да отбранява южната граница като европейска граница и неосъществява основни национални приоритети. Както по справяне вътре, така и по интеграция в европейското пространство. Това е опасно за управлението, защото го дискредитира базисно.
Някои смятат, че властта целенасочено инициира псевдокризи, за да се отклони вниманието от по-важното.
Не, не мисля, че това са ефекти на тактики за замитане на следи, защото то жи било безкрайно самонавреждащо да решиш да се самозащитаваш като си нанасяш рани, предизвикващи тежки кръвоизлияния. Аз мисля, че тук имаме наистина битка, имаме остър конфликт. И този конфликт трябва да бъде разбиран в перспективата на вече сравнително близките очертаващи се избори – местни и президентски. Ще бъде много тежка тази борба, защото това управление на партия ГЕРБ и неговия лидер не страда от демократични скрупули. Тези хора нямат демократично образование, те не са образовани демократично, не разбират до край какво това означава, все им е едно. И ако биха били оставени да работят по собствен инстинкт ще се върнем не при Живков, а бихме били запокитени някъде преди Априлския пленум 1956 година, мисля аз без капка съмнение в това, което казвам.
Какъв компромис прави Синята коалиция в ситуация, при която хем критикува, хем не се обявява за открита опозиция. Десните идеи ли са по-силни или интереса все пак е нещо „да капне” от властта?
Поведението, което разгърна Синята коалиция, т.нар. традиционни десни около Бойко Борисов, са изключително неугледни като конюнктурно опортюнистично лавиране от ден първи. Първо Борисов беше обявен за мутра с всички основания, след това през един плавен преход, но за кратко, възгледа беше трансформиран до съюзник, до партия сестра, до нещо неприлично като невестене около тази фигура, на чийто гръб искаха да се покачат, за да оцелеят. А Иван Костов му носи шоколадови бонбони на крак, за да му се хареса. Правеха си комплименти, разчитаха да бъдат през инсталацията ГЕРБ въведени във властта. Не стана. От тук нататък започнаха едно наистина нелепо, конюнктурно, лицемерно, двусмислено поведение на подкрепа и опозиция, защото не желаят да се удавят и защото не желаят да изрискуват гнева на Борисов, който може за много кратко да дискредитира радикално основната фигура на тази синя инсталация. Иван Костов. Той знае много, той би могъл през архивите на ДАНС да говори твърде много, и то опасни неща, и да приключи кариерата му след кариерата му. Аз имам един упрек срещу моя бивш лидер Иван Костов, когото продължавам да уважавам заради неговите качества. Той има огромна енергия, трудоспособност и фокусираност да мисли върху държавнически въпроси. В политическата сфера обаче оценъчната му способност страда извънредно много той има чувството, че в политиката всичко е допустимо, особено в български контекст; крайно късопаметен, много невзискателен.
Дали пък някъде дълбоко на подсъзнателно ниво българинът не желае да бъде подслушван. След като в началото на т.нар. преход подслушването беше мръсна работа, свързана с комунистическите тайни служби, а сега като че ли то е по-скоро символ на власт, силна ръка и дори борба с корумпираните.
Аз мисля, че има протест срещу масовото подслушване. Има и безразличие, свързано с по общата публична амортизация. Хората, както биха се изразили, им е все едно кой ги слуша даже и долавям тук там, че изпитват специално наслаждение на анонимното внимание на институции, които слушат собствените им гласове и чрез това ги валидизират, придават им своеобразно значение на хора, чието мнение е интересно. И да се забавляваш в една страна, която съществува под знака на абсурда само докато се досетиш, че всичко това става благодарение на собствената ти дотация; от тънкия ти джоб, че това е в края на краищата удар върху портфейла на бедното население и един абсурден начин да се борави с публичните финанси и парите на данъкоплатеца. Това са стотици милиони. Защо? Защото Цветан Цветанов от Висшия институт за физкултура, спринтьор по образование, или еди какво си, и г-н Бойко Борисов, тези хора, нечленоразделни, такива каквито са, със собствените си харизми на безалаберни за всегдатая на политическите предавания, такива, които са постоянно пред очите ни, те са решили, че могат всичко в тази страна. И в известен смисъл са прави, защото населението, което зяпа развлекателните предавания по телевизора, е готово да зяпа и тях като развлекателно предаване. И така живота си тече в България по мярата на българската способност да се консумира щастие. Недейте да мислите, че сме само нещастни, аз се опасявам, че ние сме щастливи в това, в което живеем.
