Трябваше да се дообмисли изборът на пенсионери за море, смята Масларова

Интервю с министъра на труда и социалната политика Емилия Масларова в предаването "Седмицата" на Дарик радио

Колко са домовете за стари хора в България и колко души има в тях?

Петдесет и три има. Пет хиляди, малко над 5 хиляди и 300 души са в домовете.

Сега на море отидоха 728 от 14 дома. После се чака да заминат за Пампорово 398.

Сега, от всички домове, не от 14 дома, от 48 дома заминаха. Фактически отказаха домът в Попица и домът във Велинград.

Те отказаха. Защо?

Те отказаха. Ами решиха, че имат добри условия и не биха отишли на море, въпреки че сега Велинград проявяват интерес и се сетиха, че. . .

Като видяха другите.

. . . че могат да отидат. Помолихме директорите на домовете за възрастни хора, заедно с нашите директори на дирекциите "Социално подпомагане" да разговарят с хората в домовете. Сега, аз, като казвам толкова много домове и толкова домуващи, искам да кажа, че една голяма част от нашите домове са домове, в които има и хора, лежащи. Хора, които са. . .

То излиза, че повечето са лежащи, ако е вярно, като ви цитират, че вие сте казали, че всички от тези домове, които могат, могат да отидат.

Значи това кой как ме цитира, най-добре да слушате аз какво ви казвам, а не как ме цитират. Защото на такива неща се наслушах, че чак не знам дали става въпрос за България или някъде другаде. Отидоха толкова, колкото можем по този проект да изпратим, хората. . . Между другото, имаше и хора, които се отказаха - не им се пътуваше, защото стана хладно времето. Така че ние трябва да се съобразяваме и с това. Значи аз мога да кажа, че тази идея е добра, че тази идея ще я продължим, че допуснахме една грешка - че не определихме критериите предварително, начина и не ги обсъдихме по-рано. Въпреки че аз много разчитах, че пенсионерските организации, които имат претенции да са доста вече зрели в развитието на гражданското общество, ще ни бъдат един много коректен партньор.

Това минало време "разчитах" означава, че си давате сметка, че всъщност няма начин да бъдат подбрани пенсионерите - 5 хиляди души от 2 милиона.

Няма начин и няма. . . Първо, значи 5 хиляди души от 2 милиона няма начин как да станат. Но както всички трудещи се, 3 милиона и 400 хиляди, не ходят на почивка, както всички деца не ходят на почивка, както всички хора не пътуват в чужбина, както всички хора не получават по 1000 лева заплата, така и това ще бъде на базата. . . И в базите, които ходят по линия на профилактика, рехабилитация и отдих, ходят толкова, доколкото стигат парите. Следващата година отиват следващите. Така че никой не е казал, че всички пенсионери ще отидат на море, нито сме имали такава. . . и на планина, и на почивка, такава амбиция. Но ми се струва, че вие много точно казахте преди малко в анонса си, че и на Свобода Бъчварова, и на баба Желка трябва да им забравим страницата, да им простим и да им дадем заслуженото. Аз лично съм убедена, че с всичко това, което направихме и продължаваме да го правим, колкото и да е спорно, може би накарахме и много дъщери и синове, внуци и правнуци, които са получили всичко от своите родители и които родители, за които сега едни кресливи политици плачат, че са останали в много тежка ситуация, тези млади хора или тези хора в средна възраст, вие също го подчертахте, също трябва да им звънне камбанката, че имат родители, които са си дали целия живот за тях.

Всъщност това не е ли по-редното - вие да не отговаряте за всички пенсионери, както се опитахте да се нагърбите с министър-председателя.

Значи не, не, значи някак си неща се разводниха.

Вие отговаряте, както пише в конституцията, за старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество.

И точно това направихме.

На тях трябва да се помогне да отидат. Но това за другите е абсурдно. . .

Да, и точно това направихме. Не, ще направим опит, сега, след като приключи. . . Между другото, аз трябва да ви кажа, че от вчера заминаха и другите възрастни хора, които пък отидоха на Пампорово. Там ще има около 330 човека, сега точната бройка ми е много рано още да я кажа, тъй като ще бъдат две смени. Искам да кажа, че всъщност това, което ние можем да направим, е заедно с бизнеса, заедно със собствениците на хотели, т.е. хората в туристическия бизнес, там където има балнеосанаториуми. Защото и този въпрос се поставя - тези хора могат ли да отидат и на балнеосанаториуми. Да, могат. Хайде да видим - значи, към държавата или към НОИ има профилактика, рехабилитация и отдих, за там има пари, които се отпускат. От тези пари една голяма част ползват хора с увреждания, хора, които работят и имат нужда от лечение. Държавата поема част от това лечение. Това са за осигурените хора. А кой е казал, че всички тези възрастни хора, които са не само в старческите домове, не са се осигурявали коректно. Точно те са се осигурявали много по-коректно от много днешни хора, които работят. Така че да търсим схемата от Нова година нататък, живот и здраве, да помислим, да ги включим и тях в тази програма.

Друг упрек към вас беше изборът на хотели. Цените, които обявихте, са наистина много ниски. Но пък веднага се появява в "168 часа": хотелиер от Несебър казал - ами аз де да знаех, аз още по-малко можех да дам.

Ами сигурно.

Ще обявите ли обществена поръчка за догодина, за да е ясно как ще стане?

Разбира се, досега всъщност си има начини, по които става разпределението на тези средства. Ние се обърнахме към. . . аз няколко пъти вече го казвам, не зная защо такава истерия се получи, обърнахме се към собствениците на хотели - има такива сдружения и на Албена, и на Златни пясъци, и на Слънчев бряг, и на Пампорово, и на Боровец, сдружения на частните хотелиери, както и, разбира се, към Държавната агенция по туризма - какво могат да ни предоставят в рамките на много кратък период от време. А целият проект ще струва някъде малко над 400 хиляди лева и в този проект са включени, мисля, че, да не ви излъжа в момента, 12 или 13 хотела. Направете сметка колко ще им струва като разделите това, което ще получат. Някак си много меркантилно, страшно меркантилно. Аз приемам, че хората, които се занимават с бизнес, ги интересуват само парите, само печалбата, но не приемам да забравиш, че ти живееш в едно общество, в което, не дай си боже, ще ти се наложи. . . Когато то, това общество, е социално, там има солидарни системи. Солидарната система значи, че всъщност ти също трябва да дадеш, дори и да не ти се дава, защото може да ти се роди дете увредено и да е нужна операция за хиляди лева, а това дете не е внесло нито лев. Ние ще го оставим да умре ли?!

Добре, да поставим по-общо въпроса. Впрочем рядко чувам в това студио политик да каже "сбърках", така че ви прави чест, че признавате, че първоначално, както я обявихте идеята, хайде. . . . пенсионерите. . .

Да, така е. . . признавам, че. . . Значи, ние я обявихме идеята. . . Не, не сме обявили "дайте на юруш", просто казахме - ще обмислим системата с пенсионерските организации. Не се получи, изядохме си шамарите, но аз съм доволна, че всъщност този въпрос вече стои на общественото внимание. Ние вече мислим, че трябва да изпратим на почивка, и между другото, тъй като в нашия сайт дойде едно писмо от едно дете, което явно някой го е накарал да напише, кога ще отидат сираците на почивка, искам да кажа, че и те бяха, само че не го дадохме, така, не разшумяхме, и слава богу, защото може би и тогава щяхте да ни се карате много. Но над 300 деца от домове за сираци пък от 1 юни до 30 юни също бяха на почивка и също бяха по тази схема изпратени, и бяха много доволни децата. Така че грешки не може да няма. Когато искаш да въведеш нещо ново, когато искаш да накараш обществото да мисли позитивно, едно общество, което в момента е настроено във всяко нещо да търси нещо, което. . . ама не е точно това, да търси някаква далаверка, извинявам се за израза, тогава при всички случаи трябва дори да се разшуми. Но пак искам да кажа, за кой ли път вече, от вашето студио, защото вие сте много слушано и авторитетно предаване, не мога да простя подигравките с възрастните хора. Това не мога да го простя.

На запад пенсионерите пътуват, освен тези, които са изоставени, не могат да се издържат със собственото си имущество, а те не са и чак толкова много на запад. ..

И там има хора под мостове, и там има хора, които мизерстват. . .

Но по принцип пенсионерите пътуват с пенсиите си. Могат да си позволяват круизи.

Там пътуват пенсионерите със съответните фондове. За съжаление тези фондове. . .

Така. Въпросът е. . .

Аз знам какъв ще ви е въпросът - какво правим. . .

Какво ще направи, какво прави в момента българското управление така, че аз с пенсията, която ще получавам, да мога да ходя като немски пенсионер, когато аз се пенсионирам?

Българското управление, не само днешното, а и предишното, и по-предишното, е направило рамката, направило е нормативните възможности, а оттам нататък, за да можете вие да пътувате, трябва да помислите и вие самият. Значи, вие трябва да знаете, че има и доброволни пенсионни фондове, които също за тяхна чест, аз много се зарадвах, че те веднага се обадиха да се включат в тази инициатива за пенсионерите, там също може да се осигурявате допълнително и да имате един допълнителен ресурс, когато вие решите. И тук отиваме на една друга днешна болна тема, която някак си не ни се иска да я коментираме. Но след десет години тези, които днес не искат да я коментират, сигурно ще отидат да се сърдят на някой друг социален министър, защото осигуряването днес е гаранция за това да можете след време да отидете и на круиз.

Каква част от доходите са без осигуровки в частния бизнес? Може ли да се направи оценка колко се плаща на черно?

Това, което аз мога да кажа, е, че благодарение на въвеждането на минималните осигурителни прагове от предишното управление, благодарение на данъчната политика и осигурителната политика, която се направи от сегашното управление, сивата икономика в голяма част излезна на светло. Но има един друг български феномен, че сивата икономика излиза на светло, и тя излезна много голям процент от нея, но не излезнаха на светло сивите доходи. Тоест всички се залепиха за минималните осигурителни прагове и фактически договарянето на браншово равнище, за което държавата не участва, т.е. ние сме само един консултант, един, така, посредник, за да седнат на масата на преговорите синдикати и работодатели, всички отидоха на най-ниските равнища на осигуряване. Вие сами разбирате, че има дейности и професии, в които - да, общо взето, заплащането не е високо, и в същото време ние имаме области и сфери в страната, в които заплащането е сигурно с пъти повече, отколкото вие можете да си представите, но всички. . .

Имате предвид на черно.

Да, значи. . . Не на черно, те на светло плащат. Примерно ако за равнище управленчески кадър примерно в строителството се плаща, минималното започва от 700 лева примерно, реално вие знаете, че там се получава петцифрена цифра, а не се получава четирицифрена.

Петцифрени. . .

Да, защо, и петцифрени, разбира се. Ако вие сте един предприемач, ако там имате висококвалифицирани кадри. Примерно, давам един пример. Може да са четирицифрени цифрите. Казвам строителството, защото то е един от отраслите, който поглъща най-много работници, но всички проверки, които направихме. . . значи, само за два месеца инспекцията по труда направи над 5 хиляди проверки във всички браншове, общо взето, покрихме всички дейности в страната. На сто процента от проверените, 90 процента са на минимални осигурителни прагове. Нали разбирате, че това са . . . това вече е феноменът сиви доходи, а не сива икономика, т.е. те показват, че работят, но част от приходите не влизат в осигурителната система, не влизат в данъчната система. А всички ние казваме - държавата трябва.

Ще падне ли таванът на пенсиите след години, след колко години?

Така, както го е решил законодателят още. . .

Защото този таван. . .

Законодателят го е решил още 2000 г. Дебатите бяха 1999 г. На първи януари максималната пенсия става 700 лв. Аз зная, че ги задържахме доста дълго време. Знаете обаче, че те се определят от максималния осигурителен доход. И много добре знаете, скоро в парламента, тъй като лично министерството, ние, настоявахме таванът да се вдигне още преди две години, но имаше доста сериозен спор.

Там възражението беше, че всъщност най-много пари ще вземе старата комунистическа номенклатура.

Аз не зная какво имате предвид. Ако комунистическата номенклатура. . .

Ами, която е взимала най-големи заплати някога. . .

Не, не, не, значи тук не става въпрос за кой е взимал най-големи заплати. Тук става въпрос кой къде е работил. Ако мислите, че работещите в химическата промишленост, работещите в мините, работещите в енергетиката са комунистическата номенклатура. ..

Имате предвид, че те са взимали колкото и в Политбюро?

Ами, разбира се. Те са хора, които работеха в тежките условия и там се плащаше достатъчно много и, разбира се. . .

А въобще таванът ще падне ли?

Би трябвало да падне. Стига да падне таванът на осигурителния доход, на максималния осигурителен доход. Когато вие слагате минимален осигурителен, минимален долен праг на осигуровките и слагате горен праг на осигуровките, тогава това значи, че вие трябва да имате и някакъв таван на плащанията.

Как е на запад. . .

Различни са. Всъщност в много случаи. . .

Най-много пътуват американците. В Америка има ли таван?

Не. Не, но там има. . .

Там, значи, ако получаваш 1 млн. заплата, ще плащаш процента осигуровка. . .

Ще плащаш, колкото е. . . Разбира се.

. . . върху един млн.?

Разбира се. Но там има и нещо друго, че има един задължителен минимум, който си длъжен да плащаш, и срещу този минимум ти получаваш една минимална пенсия, а оттам нататък ти сам решаваш да се осигуряваш ли допълнително или да не осигуряваш и след това няма да се сърдиш на никого, че не ти стигат парите, защото това ще зависи от твоето отношение към собственото ти бъдеще, така че различни са системите. А в интерес на истината всички страни в ЕС сме затруднени, защото демографските процеси дават един сериозен натиск.

Прогноза за намаление с 400 000 души до 2025 г. на трудоспособното население на България.

Всъщност ние имаме резерви и отиваме към една друга тема, която мисля, че е много, много важна, отколкото тази, която беше обект на 15-20 дена дискутиране. Една тема, по която смея да твърдя без всякакви притеснения, че България е една страна, която има доста сериозен принос в ЕС. Това е въпросът за глобалния европейски пазар, за миграцията и за динамиката.

Ще се върнем на тая тема, ама да минем по стълбовете. За държавното стана ясно. Вие сте за падане на всякакви тавани - както на осигурителните прагове. . .

Не. Аз съм за това, по което има консенсус в обществото, така че да не се дестабилизира пенсионната система. Значи, нека да не се заблуждаваме. . .

Така.

Ако паднат, ние ще дестабилизираме разходопокривния, т.е. първия стълб, солидарния стълб.

Ако падне таванът на пенсиите, без да падне таванът на осигуровките.

Но затова всъщност се прави и се внесе и закон за т.нар. сребърен фонд.

Така. Стигаме до сребърния фонд. В него се предвижда 50 процента от приватизационните приходи и 25 процента от излишъка всяка година да постъпва в този фонд.

Дай боже, да имаме всяка година излишък.

А може би по-разумно е така да се планират разходите в държавата, че да няма излишъци, а всичко да се инвестира добре.

Това казвам, стига да може.

Първи спор - кой да го управлява? Не е ли редно това да бъде: вариант "А" - министърът на труда и социалната политика; вариант "Б" - Националният осигурителен институт. . .

Горкият министър.

. . . вариант "С" - Българската народна банка?

Значи, ние доста дълго време изучавахме опита на различните страни. Трябва да ви кажа, че няма панацея. Съвършено различни са формите, по които е подходено. Съвършено различни са начините на управление и затова аз не бих се ангажирала, тъй като имаше. . .

В нашия случай ще е министърът на финансите, ако депутатите го приемат на второ четене.

Мисля си, че на този етап това е вариантът, който е най-добрият, и аз не виждам никаква драма в това. Още повече, че, без да сме направили закон, това правителство, с този министър на финансите, до момента имаме близо 1 млрд. в тази т.нар. извънбюджетна сметка, която ще отиде веднага в този фонд, т.е. ние това го направихме реално, колкото и някой да ни критикува, че сме забавили. Да бяха се разбързали те преди това, те управляваха, да го бяха направили, щеше да има повече пари. Но как ще се управлява? За мен е важно ефективно да се управлява, без значение кой ще го управлява.

Вторият проблем обаче е как ще бъдат инвестирани средствата. От опозицията, впрочем и от ДПС, коалиционния ви партньор, възразяват срещу идеята 90 процента от активите на фонда да могат да се инвестират в акции. Докато при пенсионните дружества, частните, прагът е 20. Вложенията в банкови депозити и инструменти. . .

Ето това. . .

. . с фиксирана доходност да бъде в рамките от 10 до 30 процента. Идеята на тези възражения е, че това е рисково управление и може да стане така, както е станало с пенсията на баба Желка. Като се почнат едни вложения в акциите, като ги вложат в "Лемън брадърс", ще гръмнат тия пари и няма да ги има.

Ето това е въпросът, който касае първия въпрос - кой ще ги управлява. Значи там ние бяхме поставили изискване да има един управителен съвет и да има един консултативен съвет, който консултативен съвет да има представители, разбира се, и на социалните партньори, но в управителния съвет да има хора, които са топ-финансисти, водещи личности и учени, които при всички случаи да носят и съответната отговорност, когато управляват такива. . . това са дълги пари. Казвам дълги пари, защото напоследък много се заиграва с това, че видите ли сребърния фонд сега ще го раздадем на пенсионерите. Чувам от различни икономисти, че сега може да се даде сребърният фонд назаем, пък после да се върне. Аз смятам, че това са, така, точно това са много рискови операции. Този фонд е, за да гарантира солидарния стълб след 10, 15, 20 години, когато ще имаме някакво напрежение на. . .

Тоест, вие сте за по-консервативно управление от това, което в момента се обсъжда?

Аз съм за управление, което. . .

Да дадеш 90 процента в акции може да ти донесе страшен удар обаче. . .

Може да. . . Разбира се, ама зависи къде ще ги вложиш.

. . . като гръмне най-голямата застрахователна компания.

Затова. . .

Ами, някой можеше ли да предположи, че една от най-големите, четвъртата в света инвестиционна банка, ще гръмне?

Значи, никой нищо не може да предположи, защото ние не сме със способности да предвиждаме с години напред, но аз мисля. . .

Вие затова сте забранили на частните фондове да прекаляват. . .

Но ето затова е и този дебат. Нека да дебатираме в парламента, да дебатираме в комисиите. Смятам, че има достатъчно мъдри български икономисти, финансисти и специалисти в тази област, които да дадат най-точното решение. Това е преценило правителството при обсъждането, това го предлагаме. Ако, разбира се, надделее друга теза, въпросът е все пак да знаем, че това са пари на българските данъкоплатци и над тези пари трябва да се бди безкрайно осторожно.

За да приключим с пенсиите, преди да говорим за миграционните проблеми, какво отговаряте на икономистите, които казват, че текущите пенсии не трябва да се увеличават, защото помпат инфлацията? Тези, които казват, че ето, се получава един затворен кръг. Сега ще се увеличи парното с още 12 процента. Вие веднага ще вдигнете пенсиите. Това ще изкара нови пари на пазара. Търговците ще вдигнат пак цените и всъщност увеличение няма. Пак толкова хляб ще си купиш. . .

Ще им кажа да погледнат сивите доходи. Инфлацията се помпи от необявените доходи, а не от пенсиите. Милите български пенсионери потребят само български стоки. Милите български пенсионери потребяват хляб, кисело мляко, сирене и стимулират развитието на българското производство, а не на експортни стоки, т.е. на стоки, които ни развалят търговското салдо, така че нека да не се заиграваме толкова, бих казала, популистки, че пенсионерите и техните доходи помпат инфлацията.

Впрочем и министърът на финансите тази седмица възразява срещу пък бързия ръст на заплатите.

Ами, значи, бързият ръст на заплатите не става в държавния сектор, той става в частния сектор. Там става, но не излиза на светло това, което расте. Това е проблемът. Погледнете какво е нарастването на заплатите в частния сектор и какво е нарастването на заплатите в сивия сектор. И аз между другото, понеже знам, че има такива журналистически хитринки, искам да ви покажа, и аз ще го покажа и на тези икономисти, за които говорят, ако вярвате на всичко онова, което. . . вижте как растат, ето, за съжаление, не сте телевизия, как растат доходите и как расте производителността на труда. В никакъв случай аз не мога да кажа, че нашите доходи са изпреварили производителността на труда, така че темповете, общо взето, ги следваме, но когато говорим за производител. . .

. . . министърът на финансите. Той точно обратното каза тази седмица. Той каза, че според него ръстът на доходите изпреварва ръста на производителността.

Не. Значи, производителността на труда не зависи само и ние не трябва в крайна сметка да правим конкурентноспособна нашата индустрия, нашата икономика само поддържайки ниски заплати, т.е. за сметка на цената на труда. Искам да питам какво е инвестирано в нови технологии. Това също е елемент от производителността на труда. Искам да питам какво е инвестирано в усъвършенстване на производството и организацията на труда. Не всичко е работна заплата, така че много моля - не само за сметка на цената на труда, защото ние по тази логика ще останем без хора в България, защото нашите добри специалисти, хората с образователен ценз, хората, за които държавата е платила образованието, отиват да работят с инвестициите в техния интелект отиват да работят в други държави, защото там заплатите са десеторно по-високи, и това трябва да помислим.

И осигуровките върху тях са десеторно. . .

Естествено, така че нека да бъдем. . .

Но шансът ти, ако работиш в чужбина да идеш на море със собствената си пенсия е 10 пъти по-висок.

Не мога да кажа дали всички ходят на море. И стига с това море вече, престанете. Ще ходят възрастните хора. . .

Не, нали говорим. . .

. . . не само. . . Значи. . .

Ние сегашните млади да можем. . . .

Сегашните млади ще трябва и ние да помогнем на нашите родители да отидат на почивка, а не да разчитаме държавата да свърши и нашия синовен дълг.

Какво става с българската миграционна стратегия? Впрочем тема от седмицата е приемането от вътрешните министри на ЕС на пакт за ограничаване на нелегалната емиграция и насърчаване на притока на квалифицирани емигранти в ЕС. България има другия проблем - че тя трябва да насърчи връщането на собствените си квалифицирани хора от чужбина.

Това, което мога да кажа, е актуално, защото само преди часове, ако мога да. . . броени часове в Братислава приключи такава конференция на министрите на труда по въпроса за липсата на работна ръка и всъщност квалифицирана работна ръка. И мога да кажа не без задоволство, че, така, там бяхме цитирани многократно, включително и от комисаря по заетостта и социалните въпроси г-н Владимир Шпидла, че имаме изключително добри постижения.

Кой, България?

България, да, в тази насока. Вече миграционната стратегия на България вече е приета от Министерски съвет. Приет е планът за реализиране на миграционната стратегия. От десет дена е създаден и вече имаше заседание, предстои следващо, Национален съвет по миграция и интеграция, на който съвет имам удоволствието като министър на труда да съм председател. В него влизат Министерството на вътрешните работи, Министерство на външните работи, Министерство на икономиката само на равнище заместник-министри. Всички тези министерства, които са свързани с тези процеси на образованието, както, разбира се, и социалните партньори. Какво мога да кажа. Значи, ние в миграционната стратегия имаме три насоки, което е най-важно за нас. Затова неслучайно аз преди малко ви казах, че имаме ресурс. Около 530 000 - 540 000 българи в момента се трудят в страни - членки на ЕС. Това са хора между 23 и 25 години и 40 години, т.е. това е едно много сериозно сиво вещество на България.

Но техните деца се раждат там.

Някои са отишли с децата си, някои деца се раждат там. Тези хора, над 70 процента от тях, са със средно, средно-специално и висше образование. И над 70 процента, пак от тях, работят работа, която е далеч под тяхната квалификация. Това коментирахме вчера в Братислава, че фактически ние ги деквалифицираме. Квалифицираният български потенциал, който работи в ЕС на базата на отворения пазар, достъпа до пазара, всъщност се деквалифицира, попадайки там. И това е един от много сериозните въпроси. Затова ние говорихме за нашия ресурс. Значи, ние имаме няколко ресурса, връщам се. Първо, това са хората, които в момента са тук, в България. Това са безработни. Това са обезкуражени. И всъщност там ние по различни програми правим всичко възможно, и вие виждате, че нямаше никаква драма, като спряхме социалните помощи, ограничихме ги. Няма никаква драма, когато даваме работни места или курсове за квалификация, т.е. тези хора ги връщаме. Другият ресурс са именно нашите сънародници зад граница. И там ние направихме много сериозни анкети между работодателите - тук, българските, и на нашите сънародници в страните, в които имаме най-много български граждани. Предстои около 15 ноември първата, така, бих казала, изнесена наша трудова борса, която ще бъде в Мадрид. Там ще седнат на една маса българските работодатели и българите, които работят във. . .

Те ще седнат ли със заплатите. . . испанските заплати?

Това сме дали. Дали сме на българските работодатели какви са изискванията, какъв е квалификационният ценз, какъв е образователният ценз, какво работят...

Колко пари получават.

. . какво получават, как живеят. Защото те може да получават, но цитират и своите проблеми, които имат, защото една заплата в Испания не се равнява на стандарта на живот в България. Защото тук те имат собствено жилище, там плащат наем и т.н., да не влизам в подробности. Така че това е също една сериозна стъпка.

Тоест на 15 ноември ще направите практически опит да върнете българи в България?

Започваме, да. Следващата стъпка е Атина. След това отиваме във Великобритания и Ирландия. След това в Германия и ще направим. . .

Това за колко време?

Това в рамките на до. . . някъде до май месец трябва да направим всички. . .

Там, където има най-големи български диаспори.

Там, където има най-големи диаспори. Другата стъпка е всъщност, по която вече много сериозно работят и другите министерства, това е обръщането ни към трети страни на базата именно на тази договореност, която има на министрите на вътрешните работи в ЕС. Но, кои са нашите приоритети, за България. За България са приоритети страни, с които ЕС работи много динамично, защото те също използват тези страни за квалифицирани кадри. Там синята карта, по която се работи сега, директивата, е за квалифицирани кадри. Втората ни насока, е страни, с които България има исторически, традиционно икономически връзки. Това са Украйна, това е Молдова, това е Армения, това е Македония, Сърбия. Това са страни. . . И, разбира се, на трето място, което не е на последно място, страни, в които има хора, които имат български произход и биха желали да дойдат. Значи, ние готвим тази пък наша зелена карта.

На практика как ще изглеждат нещата?

На практика имаме вече, как да кажа, партньорство за мобилност. С Молдова вече сме на път да го финализираме. С Украйна - спогодба за социална заетост регламентирана, която не нарушава европейските стандарти. Такава сме изпратили и в Армения. Такава сме изпратили и в Македония, имаме съгласието да подпишем.

Въпросът е, ще променяте ли процедурите тук, в България, по които могат да се наемат на практика чужденци на работа, защото те. . .

Разбира се. Ние ще се съобразим. . .

. . . изглеждат донякъде тромави. Първо, трябва да търсиш задължително българин. Да го търсих упорито, да докажеш, че не можеш да намериш българин за една позиция и тогава да вземеш от чужбина. Това със сигурност демотивира работодателите.

Нашите работодатели вече знаят какви са пътищата.

След това има ограничение за 10 процента само. . .

При нас. . . Значи, не, не, не, тези неща постепенно, така. . .

. . . да бъдат чужденци от работещите

. . . се олекотяват, ако мога да кажа. При нас процедурите са сведени до 15 дни. Но преди нас. . .

Тоест обявяваш. . . процедурата е - обявяваш едно работно място. . .

Не, но преди това те минават през Министерство на вътрешни работи, през Министерство на външните работи. Това са изискванията на ЕС. Там също колегите много динамично работят в тази насока. Но аз искам да ви кажа примерно, един виетнамски работник, един работник от Виетнам, реално струва на българския работодател с таксите, с това, което той трябва да му заплати на виетнамската агенция по труда, която е държавна, която за миграция има съответни изисквания, не струва по-малко от 800 лева.

Сега въпросът е, ако ги даде на българин тези 800 лева, той ще работи ли като виетнамец? И отговорът, който дава една статия във вестник "Сега" тази седмица, не знам дали я видяхте. . .

Аз това искам да кажа. Видях я.

. . . че всъщност не могат да ги намерят българите за тези пари да работят.

Значи, има нещо, което. . .

А и виетнамците казвали, ние работим, те не знаели какво е това почивен ден.

Така няма да стане, защото, първо, ние подписваме споразумение, в това споразумение, което се подписва, те трябва да спазват нашия кодекс на труда и трябва да им дават точно толкова почивни дни, колкото трябва, точно толкова работни часове, точно толкова отпуска.

То ясно е това. Но те и с осигуровките трябва, както пише в кодекса.

Ако някой си мисли, че ще заобикаля закона, нали разбирате, че започва мониторинг на условията на труд и в България, като страна - членка на ЕС. Даже в момента нашата конференция приключва, международна също, за инспектирането на труда. Тук са и представителите на Международната асоциация по инспекции на труда. Така че всички тези неща не са толкова, как да ви кажа, не са толкова безотговорни, които можем да ги поставим. Аз за миграцията искам да кажа нещо, с което да цитирам бившия вицеканцлер на Германия г-н Мюнтеферинг, който казваше за многото гастарбайтери, казва - ние поканихме да дойдат работници, а те дойдоха хора. Нали разбирате, че когато идват представители от трети страни, ние не задоволяваме само и единствено потребностите на българския работодател. Българският работодател и всички трябва да си правим сметка, че тези хора ги включваме вече в нашите социални системи. А тези социални системи вече са малко по-встрани само и единство от колко панталони ще ушиеш или колко плочки ще наредиш днес в един строителен обект. Нали разбирате, че когато идват такива граждани да работят в страната много важно е да имаш предвид и този допълнителен ангажимент, който е на всяка страна приемаща. Ние фактически от страна донор в момента се превръщаме в страна, която има нужда от работна ръка. Затова акцентът, ще наблегнем на вътрешния ресурс и на българските граждани, които са в страните - членки на ЕС.

А има ли съвпадения между квалификациите? Понеже работодатели твърдят например в туризма, че тук трябват бармани, сервитьори, камериерки.

Да ги квалифицират, г-н Вълчев. Защо не се включват?!

А вие казвате, че нашите са висшисти или поне със средно образование по Испания. . .

Не, не, не е така.

. . . макар, че и там работят като бармани и сервитьори.

И там, за да бъдеш барман, няма да бъдеш без образование естествено, защото трябва да можеш да смяташ, да можеш. . .

Да смяташ.

И не само това, просто трябва да бъдеш грамотен човек, да можеш да комуникираш с гостите в хотела. Искам да кажа нещо, което ми се струва, че пак се опитваме да го подминаваме. Образованието, квалификацията, преквалификацията, не е ангажимент на държавата само и единствено. Ето това обсъждахме вчера и в Братислава - как обвързваме потребността с образование и квалификация. Ето и тук трябва да имаме някаква визия поне за. . . хайде да не е за 10 години напред, но поне за 3-4 години да знаем какво иска милият работодател. Какво ще му трябва? В каква насока? Много е динамична икономическата ситуация в целия свят и много бързо се променят изискванията към кадрите, но поне в каква насока. Дали ще бъдат специалисти в туризма, дали ще бъдат в химията, дали ще бъдат в енергетиката или в селското стопанство. Ние поне трябва да го знаем и заедно с работодателите и синдикатите да поемем ангажимент. Да, насочваме програми за образование и обучение, допълнително професионалното образование, което в крайна сметка вие знаете, че там е много сериозен проблемът. Но да го направим заедно, за да можем кадрите, които подготвяме и в които инвестираме, да помогнат тук, в България, а не да подготвим, така да речем, бизнес секретарки, а всъщност да нямаме бизнес. Съвсем образно, в никакъв случай не искам да кажа нищо. . .

Значи на 15 ноември ще стане ясен първият опит. . .

Да.

. . . дали някой българин ще се върне от Испания да работи в България?

Знаете ли, ние направихме такива и ромски трудови борси, и се оказа, че много хора започнаха работа. Ще бъдем щастливи 20 души, 50 човека да се върнат. Това са първите лястовички. Това са първите трудни стъпки, но ние трябва да ги направим. И аз не виждам нищо страшно в това.

Ако не се върнат, няма да им кой да пълни фондовете за пенсиите. . .

Така е.

. . .след години, няма да се раждат деца. . .

И всички трябва да помислим кое прави инфлацията - дали ако повишаваме пенсиите. ..

И след години може да се окаже, че няма да може и баба Желка да иде на почивка.

Да. Дали ако повишаваме пенсиите, или погледнем с две очи към работните заплати. И не всичко да бъде, разбира се, без да дестабилизираме държавата и икономиката, но не може всичко да бъде за сметка на цената на труда. Това трябва да си даваме сметка, защото ще останем без ресурси на пазара на труда.