Тачева: Очакванията от новия ВСС са големи

Министърът на правосъдието Миглена Тачева в предаването "Седмицата" на Дарик радио:

Преди да влезем в злободневните въпроси около Висшия съдебен съвет, защото има много такива, кажете какво ще промени постоянно действащият Висш съдебен съвет?

Много са очакванията от работата на постоянно действащия Висш съдебен съвет, най-малкото това, че всеки ден 22 души, говоря за изборните квоти, ще се занимават с проблемите на съдебната система, а те никак не са малко. Те няма да бъдат вече редови магистрати, които да си гледат делата или да администрират съд или прокуратура, а в ежедневна работа в комисиите ще се предлагат по-стойностни, по-разумни, ако щете, решения, които след това да се приемат на заседания на Висшия съдебен съвет. Ако можем да оприличим работата на новия Висш съдебен съвет, може би по-скоро тя прилича на работата на Народното събрание.

Добре де, а какво не е правил досега Висшият съдебен съвет, за да се запълни толкова много време с постоянни заседания. Защото сега, знаят и нашите слушатели, събираха се за 2-3 часа висшите магистрати от съвета, взимаха решения - кой назначен, кой понижен, кой преместен и това беше. А сега какво ще правят останалите 4 дни и половина в седмицата?

Останалите 4 дни и половина, а може да са и по-малко дни, защото ние още не сме уточнили на какъв период от време ще свикваме заседанията. В закона е казано най-малко един път седмично. Когато утвърдим правилата за работа на Висшия съдебен съвет, правилника, ние на вчерашното заседание избрахме работна група, която да започне подготовката му, тогава вече бихме могли да кажем. Но аз ще дам един най, най, така, на първо, най. . . на пръв поглед пример. До сега членовете на Висшия съдебен съвет си заседаваха като съдии или прокурори, или следователи си работеха, или като адвокати дори някои и в сряда в 10.00 часа идваха на заседание на Висшия съдебен съвет . . .

Между другото.

. . . което продължаваше, да кажем, до 2.00, до 3.00, до 4.00. Това не е толкова важно. В тридневен срок преди това те имаха възможност да се запознават с дневния ред на заседанието. Цялата документация, всички проекти за решения, всички анализи, които трябва да се правят за работата на конкретен съд или на конкретно лице, за да е ясно дали той трябва да бъде понижаван, повишаван, назначаван въобще, се изнасяха в комисиите, но всъщност голямата част от работата се вършеше от администрацията на Висшия съдебен съвет. И това сега проличава в някаква степен тогава, когато се събират хора, които започват вече да четат закона. Законът за съдебната власт е нов, хубав или лош, защото ние вчера констатирахме, че има текстове, които малко трудно могат да бъдат прилагани или тълкувани, или най-малкото остават спорни моменти. Виждаш вече един механизъм, който започва да работи малко по малко на пълни обороти. Още е много рано да се каже, но аз от вчерашното заседание по-скоро съм оптимист за онова, което ще се случва във върховния орган на съдебната власт. Всичко зависи от нас, как ние ще подредим, как ще структурираме, какви комисии ще утвърдим, какви правила ще разработим. Всичко това зависи от всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет и желанието им за работа, а безспорно то към този момент е голямо.

Това със сигурност са важни, но технологични въпроси от гледна точка на слушателите ни. Те разбират, че се прави такъв орган в седмицата, в която новината от съдебната власт е това, че всички по делото на Маргините се оказват болни и свободни например. Не ви карам да коментирате конкретния казус обаче каква връзка можете да видите между тази промяна фундаментална на управлението на съдебната власт и отделни казуси, които изглеждат скандални, неприемливи за цялото общество?

Резултатите ще дойдат може би след известно време. Тогава, когато се конституира и инспекторатът към Висшия съдебен съвет, тогава, когато започнат по-систематични и методични проверки на работата и на прокуратурата, и на следствието, и на върховните съдилища. За пръв път инспекторатът ще има право да проверява работата и на върховните съдилища.

Добре, примерно тежко обвинени в престъпления се оказват болни и свободни в рамките на процеса, който се води срещу тях. Какво ще направи този инспекторат?

Ще направи анализ на делото тогава, когато то приключи, защото такова е правомощието на инспектората към Висшия съдебен съвет. Нямаме инспекторат, който да се произнася по същество на едно конкретно дело. Но ние можем на базата на анализа да кажем дали всъщност до оправдателна присъда или до тези действия се е стигнало заради некомпетентност на дознателя, заради некомпетентност или нещо друго на следовател, прокурор или съдия. Това в едно дело много ясно си личи.

Абе, то може да си личи, обаче нали знаете какво ще ви казват всички тези магистрати, които са работили по делото, че те са със свободна воля и че никой не може да им казва как да стигнат до решенията, които взимат и че това ще бъде намеса, когато почнат да им казват - абе, ти не си съдил правилно. Ще казват месите ни се. И ще почнат едни доста деликатни казуси.

Свободната воля и вътрешната убеденост е привилегия на съда. Няма. . . В един състезателен процес има две страни, а нашият наказателен процес от 1991 година е такъв. Има две страни - прокуратура и адвокатура, държавното обвинение и защитникът, и в този състезателен процес в крайна сметка на базата на събраните доказателства, на доказателствата в кориците на делото, а не в медийните публикации и в битуването на обществото, че някой е престъпник или не е престъпник съдът постановява присъдата си. Колкото по-компетентни, знаещи и можещи дознатели, следователи, прокурори и съдии има системата, толкова по-няма да се учудваме на такива неприятни констатации по работата на големи и шумни дела.

Кога ще започне инспекторатът да работи? Впрочем там пак парламентът ще участва при избора на членове.

Той всъщност само парламентът избира 11-те членове на инспектората с едно квалифицирано мнозинство. Би трябвало по закон до 15 октомври да бъдат внесени предложенията в правната комисия. Законът казва специализираната комисия. Очевидно това е правната комисия към Народното събрание. Този път ще има изслушване на кандидатите в тази комисия. Такова е разпореждането на закона. И след това ще бъдат гласувани в пленарна зала.

Добре, а вие, понеже четох да казвате, че не сте доволна, че изборът на Висшия съдебен съвет е станал без никаква комуникация с вас, никакво обсъждане с министъра на правосъдието, ако вярно съм ви разбрал. Сега ще участвате ли при инспектората?

Не мога да изразявам доволство или недоволство. Просто казах едно мое мнение, че може би министърът на правосъдието трябваше да участва в някакъв формат, в който се обсъждаха кандидатурите. Тогава много ясно можехме да преценим на базата на всички кандидатури, които бяха, кои от колегите имат компетентност в работа с бюджетна съдебна власт, кои примерно биха могли да работят в комисиите, свързани с европейските въпроси, с правната политика на Висшия съдебен съвет. С всички онези ежедневни задължения, които изискват познания, определени познания, от членовете на Висшия съдебен съвет.

Вие слагате един друг акцент за евентуален проблем във Висшия съдебен съвет, не този, за който говорят политиците или възразява опозицията, че нямат представител, така да се каже, в съвета. Вие казвате, че не е сигурно, че съветът ще може добре да работи заради липса например на хора, които разбират от нещо, с което трябва да се ангажира съветът. Например финанси или участие в европейски форуми.

Не, не казвам, че няма такива хора. Вероятно има. Аз голяма част от членовете на Висшия съдебен съвет познавам. С някои от тях се запознах в деня преди гласуването. Всъщност единствените им, единствените представители, които аз видях, бяха тези от квотата предложени от БСП, с които се запознах буквално преди гласуването в Народното събрание. Не става дума нито за политически оценки, нито за политически избор и дали опозицията има представител, защото аз не бих твърдяла, че опозицията няма представител, ако видим бекграунда на някои от членовете на Висшия съдебен съвет. Не е това важното. Важното е, че може би дебатът трябваше да се направи преди пленарна зала, т.е. да имаме възможност да видим кандидатите. Все пак не да ги питаме каква им е визията за развитието на Висшия съдебен съвет, защото те не биха могли да имат такава визия, а по-скоро най-малкото да видим кои са всичките кандидатури и доколко те отговарят на всички изисквания и по конституция, и по Закона за съдебната власт. Няма да влизам в полемиката за това дали трябваше да бъде гласуването анблок, както се проведе, или. . .

А вие какво мислите?

. . .или поименно. Ами най-логично беше гласуването да бъде поименно. Но след това чух коментари на колеги от парламента, които може би се опасяваха с това, че един последващ избор квалифицирано мнозинство не би могъл да се състои. Политиката в крайна сметка е изкуство на компромисите и на възможностите. Трябва да се съобразяваме винаги до това и да стигаме в идеите и мечтите си дотам, докъдето бихме могли да реализираме една идея или едно начинание. Всичко друго остава някак си само в полето на това "аз искам да направя еди-какво си", но всъщност няма с кого да го направиш.

Добре де, как гледате на многобройните коментари, те впрочем продължават да ескалират, за това кой бил разследван от членовете на съвета, кой бил взимал съмнителни решения, кой не е сигурно колко е компетентен.

Вчера или онзи ден главният прокурор се произнесе по този въпрос. Тогава, когато на мен ми зададоха въпроса и той беше. . . всъщност ми се анонсира от ваша колежка, която очевидно е засегната от едно съдебно решение. Когато има образувана проверка от прокуратурата, а главният прокурор вече има възможност да каже, че те я е прекратена заради липса на престъпление, аз смятам, че е крайно време в нашата страна да спрем да казваме - чух, не чух, ами някой ми каза, някъде нещо дочух, някой нещо ми разказа. Когато има доказателства, когато има достатъчно данни за извършване на престъпление, има органи, които ги разследват. И след това, когато влезе обвинителният акт в съда, прокуратурата си приключи работата, съдът ще каже този виновен ли е, не е ли виновен. Очевидно е, че имаше много голяма дискусия около кандидатурата на съдия Наумова. Аз не я познавам отпреди това, запознах се на първото заседание на Висшия съдебен съвет, но от това, което чух от главния прокурор за мен не остава съмнение, че тя не е извършила престъпление. А пък още повече, когато става дума за едно охранително производство, в което правомощията на съда не са толкова по същество, колкото по това да види дали формално определени документи отговарят на изисквания и да постанови в 30-дневен срок решение за вписване, нямаме големи опции. След това другата страна си има законово регламентирани механизми да установи дали това е така или не е така. Говорим в частност - радио "Вива".

Тази седмица даде още една забавна интрига около Висшия съдебен съвет. Старият гласува освобождаването на магистратите от новия от старите им длъжности, но след като вече е бил избран новият, т.е. не го е имало стария. Междувременно след това новият също започва да се освобождава от старите магистратски длъжности, но се пита може ли тези, които са в съвета и не са освободени от старите си магистратски длъжности, да гласуват за собственото си освобождаване, когато законът не позволява те да бъдат членове на съвета, който ще ги освободи. И се влиза в един омагьосан кръг, който може би не е бил измислен още законодателно. Обаче сега се поставя под съмнение цялата легитимност на съвета и със сигурност ще се намерят засегнати от решенията му, които да твърдят - тоя съвет всъщност не е съвет, защото 18 членове са си били съдии, когато са се самоосвободили от съдийски. . . съдии, прокурори и други видове магистрати.

Аз не бих твърдяла, че съветът е нелегитимен. По-скоро участвах, вчера присъствах на този дебат, който се провокира от две разпоредби в Закона за съдебната власт. Вярно е, че една от разпоредбите казва, че новият Висш съдебен съвет се конституира с избирането на две трети от членовете му и очевидно волята на законодателя е била, когато имаме форум от две трети събрани, той да може да започне да работи. Но как започва да работи Висшият съдебен съвет? Той започва да работи със свикването му на заседание от министъра на правосъдието по обявен отрано дневен ред. Защото втората точка казва пък, вторият параграф на текста в Закона за съдебната власт, продължава и казва - старият се счита за действащ до конституирането на новия по реда на този закон. Сега, ние вчера водихме, по-скоро слушах този дебат, защото аз влязох малко по-късно на заседание заради участието ми в парламентарния контрол, но в крайна сметка членовете на съвета взеха единодушно решение, т.е. не единодушно - с 20 на 2 въздържали се, за това не да се прегласува, а да бъдат освободени отново, защото в предишното заседание старият Висш съдебен съвет беше освободил някои само като, даже терминологията беше председател на съда, а вече отдавна имаме административен ръководител, не бяха освободени от съдийски длъжности. Но нека да го кажа малко по, как да кажа, по-ясно за какво става дума. Става дума за това, че до днес един човек е бил съдия. Той е можел да влиза в съдебно заседание, не е можел, а е бил задължен да влиза в съдебно заседание, да произнася актове. От утре този човек няма основание и право да правораздава, а има основание да премине на друга работа в съдебната власт вече като член на постоянно действащ орган, върховният орган на съдебната власт. Това, което всъщност ние коментирахме, е следното. Има друг текст в Закона за съдебната власт, който казва, че от конституирането на Висшия съдебен съвет, а очевидно и от встъпването в длъжност, този човек има несъвместимост с това да изпълнява длъжността съдия, прокурор или следовател, което означава, че от датата на встъпване, защото всички членове подписаха акт за встъпване в длъжност, друг механизъм досега не е измислен, от тази дата те са загубили качеството си на съдия. Първоопределящо е дали те ще подпишат акта за встъпване в длъжност, законът им дава месечен срок те да изберат това от конституирането, т.е. от избора. И оттам насетне като подпишат акта за встъпване в длъжност на тях трябва да им се прекратят формално трудовите правоотношения с Висшия съдебен съвет като орган, който е орган на работодател. Не знам дали. . . много сложно като че ли го обясних, но. . .

Да, въпросът е, че ако са си загубили това качество, дето вие обяснявахте, на магистрат, тогава защо ще трябва да ги освобождавате.

Защото формално трябва да има акт. Просто в Кодекса на труда това е другият проблем е, че ние от години говорим. . .

Е, да де, ама нали с гласуване. Какво ще стане, ако Висшият съдебен съвет беше вчера гласувал, както е имало казуси с един от новите членове при гласуването в стария Висш съдебен съвет. . .

Да, на косъм с 13 гласа, с 13 гласа го освободиха, да.

. . .където едвам събра гласове, за да го освободят. Какво става, ако не го освободят?

Вчера се постави по същия начин. Той е доста голям този въпрос за това доколко от правна гледна точка, когато си подадеш молбата за освобождаване или законът казва оставка, тази оставка трябва да се гласува от Висшия съдебен съвет. Нещо повече, сега законодателят казва не само, че трябва да си я подадеш, ами трябва да си я подадеш шест месеца по-рано и това беше във връзка с конкретен казус, който възникна през последните няколко месеца в съдебната система. Въпросът е, че ние нямаме. . .

За кой казус говорите, за партийната връзка с Антон Станков ли?

Говоря за съдия, който не си беше написал делата и който всъщност, чийто. . . не чийто, а този казус роди след това текста в Закона за съдебната власт, че трябва 6 месеца по-рано да си пуснеш молбата, за да можеш 6 месеца да си ги напишеш. Какво искам да кажа, все пак, за да затворим тази тема. Законът за съдебната власт в някои от текстовете, когато се касае за назначаване, освобождаване препраща към Кодекса на труда. В някои други държави, дори и в Румъния, има текст, който. . . има закон, който урежда статута на съдиите. Може би е време да започнем и такава дискусия, защото съдията не може неговите правоотношения да се подчиняват в някаква степен на Кодекса на труда. Защото Кодексът на труда има конкретни разпоредби, които казват как постъпваш на работа, когато си избран въз основа на избор. Безспорно тук е избор. Безспорно е избор от две различни квоти. В един момент почнахме да се питаме кой е работодателят всъщност, защото Народното събрание избира 11-те члена. Той ли ще бъде работодател на тези членове на Висшия съдебен съвет или общите събрания на съдиите, на прокурорите и следователите. Има неща, които са, но аз смятам, че. . .

Работата е омотана. Големият въпрос обаче е, дали. . .

Не, не е много омотана.

. . .дали има риск тези решения, които ще взима според вас този Висш съдебен съвет и които ще бъдат по някои път много важни. . .

Аз се надявам, всичките да бъдат важни.

. . .да бъдат атакувани като нелегитимни заради целия съвет. До това се свежда целият въпрос.

Не, струва ми се, че няма да такъв риск.

Защото следващото много важно решение ще бъде изборът на председател на Върховния касационен съд, например. Той трябва да събере 17 от 25 гласа. Има ли такъв човек според вас, който да може да ги събере?

В правната ни система безспорно има не само един, може би има и много колеги, които са достойни да бъдат председатели на ВКС.

Ще кажете ли име, което вие мислите, че става за председател?

Не, не бих позволила да. . .

А вие ще предложите ли?

...коментирам имена, дори и тези, които от известно време се номинират или спрягат, или се самономинират в публичното пространство. Не бих си позволила да коментирам имена, не е отворена още процедурата. Имаме, струва ми се, още до 20 или двадесет и някой октомври възможност по закон, дотогава ще трябва да се открие процедурата. В законовия срок това ще бъде направено.

Как да се избере новият съдия на България в Европейския съд по правата на човека? Казусът от седмицата - Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, която избира членовете на съда в Страсбург отказа да хареса един от тримата, които ние предложихме - Маргарит Ганев, Момяна Гунева или Снежана Сапунджиева за съдия, и то с мотива "липса на морални и професионални качества". Впрочем не цялата асамблея, а изобщо те не бяха допуснати до гласуване. Върнаха ни заедно с Азербайджан, Молдова, Сан Марино и Турция.

Аз не знам дали точно тези са мотивите "липса на морални качества" и какво казахте още...

Професионални.

. . .професионални. По-скоро. ..

Поне това пишеше в пресата, вие знаете, вие сте чели.

Да, това, което аз знам е от изказването на г-н Юнал Лютфи, който е председател на нашата делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. А то, неговото изказване, звучеше горе-долу така: заради недобра или недостатъчна езикова подготовка и юридическа компетентност, очевидно юридическа компетентност в областта на човешките права, защото не мога да си представя, че трима представители на правната мисъл са чак. . . че страдат толкова много от юридическа компетентност.

Добре де, просто иска се да знаят френски и английски.

Единият от езиците е задължителен.

Единият от двата езика.

Ако и двата се знаят още по-добре, да.

Е предимство.

Да. И все пак трябва да познаваш. . .

Висше юридическо образование.

. . .Конвенцията за защита правата на човека в детайли и според мен практиката на Европейския съд за правата на човека, която за България не е никак малко, за съжаление.

А има ли изискване и да са практикували съдиите?

Да, да са били съдии.

Ами ние с кой акъл сме предлагали. . . ние от тримата четох, че само г-жа Сапунджиева е била.

Не само съдии, а да са работили в областта на правата на човека. Може да са работили в такава област в неправителствени организации.

А и без да са били съдии може.

Да, да. Въпросът е, че там има две препоръки на Съвета на Европа, които, аз имах няколко пъти вече повод да кажа, които формално са изпълнени. Факт е, че в почти нито една държава няма утвърдени правила, които да казват примерно на 5 октомври, ако е изборът, месец или години по-рано някой може да решава да се кандидатира и той трябва да знае, това сме го коментирали с неправителствените организации, когато стъпих в длъжност министър на правосъдието, че ние трябва да направим такива правила, които да са ясни, прозрачни и публични. Ако аз искам да стана такъв съдия, аз мога да започна да се готвя отсега за следващите 9 години и да знам, че аз трябва да отговарям на първи, втори, трети, пети, десети критерии, че трябва да се явя на едно интервю, на две интервюта, на шест изпита. Всичко онова, което сега, в понеделник, на срещата с обществения съвет ние ще огласим

Кой обществен съвет?

Общественият съвет от правни и неправителствени организации, който инициирах, който има, така. . . Не го афиширам много, затова защото аз не издадох заповед, с която да определя хора, а всъщност оставихме един свободен състав на обществения съвет, когато по конкретни теми да се събират специалисти от правните неправителствени организации, които през годините имат изградена и създадена експертиза по конкретни въпроси. В понеделник съм поканила тези, които. . . членове на правни неправителствени организации. Ще дискутираме по това трябва ли да има. . . по-скоро не трябва ли, а какви правила трябва да разпишем. След това ще отворим процедурата по тези правила, те ще бъдат достатъчно широко оповестени, ще започнем да събираме кандидатури, апропо, вече има две . . .

То няма време, нали до средата на ноември трябва да. . .

Не, мисля, че имаме време, затова защото. . .

Декември да отидат в. . .

На 17 декември е насрочено интервюто в подкомисията.

На новите кандидати?

Да, на новите кандидати. И ние сме се договорили или по-скоро постоянният ни представител Иван Петков ме е информирал, че ако до средата на ноември ние изпратим нашите кандидатури, те спокойно биха могли да се явят на 17 декември и на сесията 21-23 януари беше, ако не се лъжа, следващата година да се гласуват тези кандидатури.

Вие имате ли идея за имена?

Само бих казала, че вече има две кандидатури. Няма да ги коментирам.

Кои са? Кажете ги.

От вчера има . . . имат право колеги също да се самономинират, това е една от препоръките.

Кои са се самономинирали?

Ами, понеже само едната успях да прочета, не искам да коментирам само едната. . .

Кажете едната де, да видим. . .

Добре, едната е на г-н Филип Димитров е едната. И другата получих . . .

Филип Димитров.

Да. Другата е едно. . . по-скоро само заявка с на българо-английски написан текст, може би колегата е искала да разбера, че знае и английски.

А в смисъл двуезичен текст е направила?

Да, така е направен.

Ами, то вече, като ни връщат, че не знаят езици, то дотам ще се стигне.

Не, аз не съм сигурна, че и това, защото ми се струва поне, че колегата Ганев владее перфектно френски. Но сега не бих искала повече да коментирам. . .

Но не е овладял конвенцията. . .

Не искам да коментирам повече, защото в крайна сметка това не е добре за страната ни като цяло. От трима излъчени кандидати ние да не можем да защитим нито един.

А тази, българо-английската не си спомняте. . .

Не си спомням името, да.

Не е популярно име, да.

Не си спомням името, защото беше и по имейл, и беше, така, снощи в по-късни часове.

А Филип Димитров сам е предложил. . .

Има възможност, да, има възможност кандидатите всъщност сами да предлагат кандидатурите си.

Как става като процедура това. . .

Не, това е една от препоръките.

А, то не е ясно.

Сега, нали се събираме точно затова, за да разработим някакви правила, които всъщност да са ясни - ако ти искаш да се кандидатираш, да знаеш, че трябва да отговаряш на пет, шест, сто условия.

Филип Димитров е изявил желание да се кандидатира, казвате вие, за. . .

Да, да. Има изпратени документи от вчера в Министерство на правосъдието. Но другото, което аз искам да коментирам и вчера успях да кажа и по време на парламентарния контрол по повод на въпрос от Екатерина Михайлова и Елиана Масева, е това, че ние може би трябва не само да разработим такива правила, но и да ги облечем в някакъв нормативен акт. Защото аз днес съм министър на правосъдието, имаме разработени парвила с неправителствените организации, след това може да дойде друг министър, който не е задължен да спазва тези правила, когато те не са облечени в някакъв, да кажем, подзаконов нормативен акт.

Всъщност да обясним на слушателите, че този съдия там, в Страсбург, той не е представител на България, да брани България, защото. . . Даже г-жа Ботушарова, четох нейни интервюта отпреди време, тя така се възприема като защитник на България в Европейския съд. Всъщност това си е съдия, той участва в делата, по които България има, да, но. . .

Който защитава човешките права по делата. . .

Но трябва да защитава човешките права, а не българската държава.

А ние не бихме могли да се похвалим с всичките тези дела. Преди два-три дена излезе и в пресата. На последното заседание на Министерски съвет трябваше да внеса предложение за заплащане на една сума от около 80 хиляди евро за 13 дела. Ние в момента започваме анализ на всичките тези дела през годините - от 1993-1994 година мисля, че са първите осъдителни дела срещу България, - за да видим всъщност защо България е осъждана по тези дела. Дали защото. . .

А взели ли са си поука за нещо досега, според вас?

Ами започна работа група, която всъщност да направи анализ на дело по дело от. . .

Това не е направено досега?

Ами, поне не в Министерство на правосъдието. Правено е по линия на неправителствените организации и ние ще ползваме този опит на българските адвокати за правата на човека.

Това е малко смешно, защото, нали, ние разчитаме, като те осъдят на. . . примерно, че си крал, нали целта е да се превъзпиташ, да спреш да крадеш. А искате да кажете, че България я съдят системно за едни и същи неща и нищо не се променя.

Точно тази е идеята - да видим всъщност. . . да очертаем кръга от дела, еднаквост на делата, по които сме осъдени. Ако сме осъдени заради това, че ни е лошо законодателството или нямаме законодателство в определена област, то тогава ние трябва да променим законодателството. Ако ни съдят заради това, че съдиите ни са некомпетентни или прокурорите, или полицаите са набили някого на 14-годишна възраст и той е останал инвалид за цял живот, защото това са дела от 1994 и 95-а, и 96-а, и 97-а година, то тогава очевидно е, че трябва да се предприемат други мерки. Ние не сме далеч и от това да започнем и да отворим дискусията по това дали магистратите в крайна сметка не трябва да започнат да носят отговорност за определени действия. Тогава когато ясно си личи, че става дума за некомпетентност, умисъл, защото при умисъл и сега могат да носят отговорност.

Тоест държавата да си търси. . .

Да, с регресен иск.

. . . като ни осъдят в Страсбург, българската държава да си иска тези пари от този конкретно съдия, прокурор, полицай, който е станал причина да ни осъдят.

Да, така е. Освен това изследваме въпроса в момента и на една от държавите, в които. . . В България има създаден такъв орган и когато, първо, всъщност човекът да поиска тези средства от този орган и когато този орган, български, откаже, тогава да ходи в Страсбург. Така ще намалим делата и по дела, по които очевидно ще ги загубим, няма смисъл държавата да плаща и за възнаграждението на адвокатите, които се явяват и ни осъждат, и за. . . като цяло, и като разходи по самото провеждане на делото, да не говоря за обезщетението на пострадалите.