На много места, на много места. Тя касае разкапаната организация в резултат на управляването на системата по определен начин, който почиваше на това законът да е по желание, правилникът да бъде в пълно противоречие със закона. Генералите на МВР да си напишат главите от правилника с оглед на собствените си права и място, и статут, а те си противоречат главите в правилника една на друга, включително терминологично. Неумение да се управлява тази система от 50-60 хиляди души с правила, а не с разпореждани лицеви опори и набиване на канче. Селектиране на върховете и на хора, които очевидно нямат интелектуален и професионален капацитет за началници на районни полицейски управления, избрани по шуробаджанашки принцип, по братовчедски, по землячески, по това да са ни лично предани, но не и по това да имат авторитет в системата, професионални познания, компетентност, резултати и т.н. Ангажиране с определени среди от ъндърграунда, прескачане на всякакви граници за професионални отношения между тази система и другата. Липса на визия как да се изгради разследване, защото се оказа, че там тези хора, на които е поверено професионалното ръководство, нямат и идея как да го направят.
Доста разгромяваща критика и картинка на състоянието. Сега, това ли беше най-удачният вариант и е ли осъществим за оставащата една година? Ще успее ли министърът Михаил Миков, вътрешният министър да го осъществи? Значи, казваме ДОТИ и ДОИ остават в МВР, макар и в някаква сравнително самостоятелна агенция, ГДБОП остава в МВР, не се разделя на две, не отива към ДАНС, нищо не се случва с него. Общо взето, какво ще отсее министър Миков да направи за тази една година?
Значи, очевидно проблемите на МВР не могат да бъдат сведени до тези три тирета. Защото, когато службата ви за организирана престъпност има лоши резултати, тотално изтичане на информация, дискредитиране вън от страната преди случая "Иван Иванов", говоря ви преди случая "Иван Иванов", Иван Иванов дойде на финала, от няколко години ГДБОП има много неприятна репутация и това се знае в средите, които работят в сферата на националната сигурност. Не искам нищо лошо да кажа за състава, там има и много читави хора, но те са, общо взето, като някакви блуждаещи в кацата с мед и катран, в която не се знае вече медът и катранът в какви са пропорции. Тогава какво е решението, кадрова чистка ли, г-жо Дончева? Решението е тази служба да се направи наново, без да дублира полицията, като една служба, където по-интелигентни, по-оперативно пригодни, по-находчиви хора ще гонят тежката и организирана престъпност. Очевидно организираната престъпност добре си е свършила работата, пласирайки свързани със себе си хора, включително до върховете на системата. Това трябва да бъде преодоляно, това не става със законови мерки, това става с организационни мерки, с мерки във връзка с подбора на персонала, организацията на работа, на операции и т.н. в МВР. Има хора, които могат да направят това упражнение. . . Сега, престъпниците обаче. . . . . . и няма нужда това да се приема по-драматично от служителите на МВР, отколкото се налага. Същевременно трябва да е ясно, че може да направим идеална служба за борба с организираната престъпност и идеален ДАНС. Но ако няма една много висококвалифицирана полиция, която да свърши маса работи по всяка операция, ние няма да направим нищо. Ще си ги гледаме ония служби като една картинка. ДОТИ и ДОИ, казвам отговорно, но личното си мнение, проблемът е измислен. Там нещата се сведени до това да се спазват правилата. Нужно е да се направи един сериозен мониторинг за месец-два кой иска СРС-та, кой иска вън от закона СРС-та. Защо е допуснато районни прокурори да искат СРС за неща, които законът за СРС не допуска? Има ли система, при която да се контролира унищожаването на онези материали от СРС, които не са послужили за доказателства? Имаме ли финансов механизъм, в който да ограничим използването на СРС-та? И всичкото това нещо изобщо не предполага местенето на ДОТИ и ДОИ където и да било. Какво местене на ДОТИ и ДОИ, за да обясним на някого, дошъл от Пазарджик, за да бъде покрит не знам къде, след като е допуснал серия професионални нарушения в регионалната си дирекция, но явяваш се неизвестно защо, в кавички, близък на някогашното ръководство на министерството, да му обясним, че може да си отиде в Пазарджик пак или в Кюстендил, или в Кърджали, или, ако искат, в Габрово също може. . . Сега, няма ли опасност обаче престъпниците да почнат да се пазарят с ДАНС, а не с ГДБОП? Затова според мен е много важен този текст, който е в закона. . . Как да се пазарят? Ами, те досега се пазариха с ГДБОП за теч на информация, сега могат да почнат с ДАНС да се пазарят. Винаги могат, разбира се, че могат. Сега затова е много важен този текст в закона, който предвижда да има парламентарна комисия за контрол, кога и как да я чакаме, отделна ли, постоянна ли. Друг измислен проблем. Парламентарен контрол върху службите за сигурност трябва да съществува. Тази работа, ако има някакъв проблем, той е какво да включва контролът. Докъде да влезе тази комисия, колко навътре, какво да чете. Докъде да им чете примерно книгите за деловодство. Може ли да им влиза в разработки, само през бюджет ли ще ги контролира, всякакви неща. Това е сложен и тежък въпрос. Ние трябва да седнем да го измислим, защото до този момент няколко години работим по-скоро опипом и в последните 2-3 години, няма какво да се крием, работим в някаква война, напълно необяснима защо, в която се спори може ли подкомисията за контрол върху службите да иска един лист хартия от едно министерство, пък от една служба. Пък може ли да не разреши министър, пък въобще. . . което беше тъпо. Защото предишните два парламента беше извървян един значителен път, който позволяваше на ръководствата на спецслужбите да си контактуват свободно с членовете на Комисията по национална сигурност и по вътрешна сигурност и обществен ред да поставят проблеми, които има. Да се търси законово и подзаконово решаване и сме си били много взаимно полезни едни на други, а не обратното. Но да правим комисия за контрол на ДАНС, комисия за контрол на НРС, комисия за контрол на НСО, съгласете се, ама това ми изглежда малко малоумно. Комисия за контрол на спецслужбите - да, но преди да сме разписали функции и компетенции, които очевидно не могат да бъдат като на всяка друга комисия, занимаваща се регулярно със законодателство, са наложителни. А останалото е въпрос на формула - дали ще ги направи малки, по много ограничен брой представители на парламентарните групи. Обаче, ами този парламент има още 6, 8, 10 месеца живот. Кога ще се прави това? Да я правим тази комисия. Че кога ще се прави обратното. Другото са. . . Сега, осем дела по скандала с МВР месец след затихването му. Малко или много ли са те? Този път бързо ли ги образува прокуратурата? Всъщност оптимист ли сте, че ще свършат и бързо с присъди, особено това срещу неизвестния извършител Румен Петков? Вече е ясно, че следващата седмица главният прокурор най-вероятно ще поиска имунитета му. А сериозни опасения вече, така, витаят из общественото пространство, че той и бившият му главен секретар Валентин Петров може би ще се измъкнат сухи из водата. Измъкването на хора сухи от водата се наблюдава 18 години. Аз не искам да коментирам дела, които текат в момента, или проверки, които текат в момента. Забелязала съм обаче за тези 18 години, че се случва следното нещо. Разбират се някакви важни за държавата фактори, че нещо ще се потули. Потулва се за някакъв период от време. Минава, минава малко време, сменя се властта, обръща се палачинката и започва ровичкане. Извадете старите материали, хайде сега да видим те правилно ли са интерпретирани. Първо, това е. . . ражда една тотална несигурност. Второ, дискредитира институциите. Трето, едни и същи институции винаги са на пангара да бъдат дискредитирани като обслужващи и това най-често е прокуратурата. И така тя е била от времето на Иван Татарчев. Ще ми прости г-н Татарчев, той знае, че вече след като минаха много години от нашето запознанство ние наистина много се уважаваме, но мисля, че без нищо лично, можем да наблюдаваме следното - не може Иван Татарчев да става главен прокурор и първото нещо, което прави, е да смачка аферата "Сапио", а в края на своя мандат последното, което да вади, е аферата "Сапио". Първото, което прави Никола Филчев като главен прокурор. . . Да прекрати аферата "Сапио". . . . да прекрати аферата "Сапио", след което в края на мандата си, като изведнъж си влоши отношенията, да вади аферата "Сапио". Същата работа е с някои. . . Същата работа визирате около Румен Петков. . . . актуални политици. Вижте сега, какво означава за една държава, в която редът и законът нищо не значат, ражда само следното, че някаква персона може да се окаже биеща се с полицаи, късаща им пагоните, хвърляща им ключовете от колата в езерото. След което същото това нещо да се окаже дело за едро хулиганство, след което същото това нещо изведнъж някъде да се замръчка като доказателства, макар че някой си спомня, че някога някъде бил гледан и видео материал. След което същият този човек да бъде качен на върха на системата, за да ги ръководи, не знам с какъв авторитет, не знам с какви познания на системата. Това нещо какво ражда за хората? Че за кокошка няма прошка, а за кон няма закон. Разказването на вицовете, дето попитал конят защо него искат да го изядат, а лъва - не. И той показал закон, наказателен закон, казал: ето бе, закон, за кон, не за лъв. За лъв няма. Тази работа на 18-а година почва да тежи на всички - от министър-председателя до чистачката на Министерския съвет, до баба Гицка от Горно нанадолнище и до дядо Гошо, на когото са му откраднали магарето. Не става така! Има ли, няма ли дела, няма да коментирам. Очевидно хората, към чиито клуб сме се пришили преди година и половина, не желаят образувани дела. Желаят резултати. Нещо повече, желаят представите за добро и лошо, които господстват в цивилизования свят и, мисля, господстваха и у нас. . . Да се възстановят. . . . да бъдат възстановени. И да е ясно, че когато някой е настъпил чертата, той отговаря, че има равенство пред закона, че няма да допускаме. . . Давам ви конкретен пример, пак без да коментирам дела. Стависки прави катастрофа и друг човек прави катастрофа с друг известен радиоводещ. Единият осъден условно, другият - пет години ефективно. Да, съдът има право на лична преценка и аз не мисля, че трябва да бъдем до такава степен сбъркани, да кажем нашият световен шампион по фигурно пързаляне трябва да бъде в затвора, щото виждаш ли така трябва. Не, не, това не е някакъв професионален престъпник и не е най-голямата гордост за България да прати един потенциален олимпийски шампион в затвора и да се гордее с това. Но аршинът, с който се мери, трябва да е еднакъв. Но аршинът трябва да. . . Военна прокуратура, извинете ме. Не може случаят "Чората" да се подмята вече две години и половина, след като е ясно, че този човек, може да е най-голям престъпник, е буквално смлян, буквално смлян без. . . и вътрешните му органи са на пихтия, и че това не може да стане без скачане с обувки по тялото. До него е имало шест полицаи и сега те ми обясняват, че е умрял от инфаркт, че умрял респектиран, че бил голям бандит. Ама този човек, ако нямаше роднина близък на ДПС и на централното им ръководство, смятате ли, че от това щеше да стане случай. Сега същите хора гледам, че издават индулгенции свободно. Може би трябва да им припомним, че преди една година пратиха на съд генерал Кирил Войнов, който може да не е най-съвършения човек, най-големия пример за нацията, но той. . . Защото дал телефон на секретарката си. Дванадесет години е ръководил българската пожарна. За това, че е дал телефони на секретарката си. . . И на шофьора си. . . .шофьора си с лимит 100 лв. Този човек беше разкарван шест месеца и беше разследван и беше даден на съд . . . И оправдан. . . . за да го оправдае. Да разкарваш един такъв човек 10 месеца по съдилищата. . . За такова нещо. . . . за такова нещо, а същевременно да изваждаш индулгенции за теч на информация, за организация в МВР, която очевидно . . . За полицейското насилие, да. . . . очевидно облагодетелства престъпния свят. Ама дали става дума за това, че те били в безобразни отношения. Дали става дума, че били некомпентни. Дали става дума за това, че просто били част от организирана престъпност. За кого има значение това? Като казахте ДПС. Месец след затихването на скандала, можем ли все пак да кажем откъде бе инспириран той. Как се стигна до него? И няма ли да станем свидетели на следващи рундове, имам предвид, че Атанас Атанасов вече обяви, че следващата седмица внася при главния прокурор материали и по разработка "Совите" - там за ДПС и лидерът Доган. Понеже моята партия е във властта, и то, така, база на управляващата коалиция. Смятам, че ако някой ни бутне от властта или ни тресе, или ни вкарва от скандал в скандал, трябва да потърсим причините първо в себе си. Или нещо не правим добре, или не си караме добре москвича, или допускаме така, създаваме си скандалите, след това се сърдим на някои, че ни ги извадил. Ами, да не ги допускаме бе. Кой ни направи скандала с "Републиканската пътна инфраструктура". Кой? Някой от някъде? Ами, вземал го и го извадил. Ами ще извади Атанасов, ако има какво да извади. А освен това, той четири години не може да извади нищо в предишното правителство. Защо? Защото очевидно там е имало едни отношения, които създават доверие на състава и не ги карат да вадят, че има някаква система на контрол и че има някакви цели, поставени пред тия служби, които не стимулират ваденето на компромати. Сега . . . Г-жа Дончева, колко диска има още и кой ги държи? Говори се, че това е само първият, който Атанас Атанасов е извадил. Колко диска има може да каже службата ДОТИ, която е правила копирането. Мога да кажа . . . На служба ДОТИ винаги някой й разпорежда. Кой е разпоредил според вас? Добре, разпорежда, не разпорежда, извадени противозаконно - не обсъждам това. Аз говоря, ако трябва да се ориентира някой, държавното ръководство, колко и за какво. Значи хубаво е да бъде ориентирано. Сега, аз на тяхно място бих дала мило и драго да бъда ориентирана за какво става дума, за да съм подготвена аз и за хубавото, и за лошото. Какви ще бъдат следващите скандали? За каквото дойде - това. Тоест вие смятате все пак, допускате, че ще има следващи рундове? Ами логиката сочи натам.