Интервю на Кирил Вълчев с бившия външен министър на България и началник на кабинета Симеон Сакскобургготски, а понастоящем преподавател в Нюйоркския университет Стоян Ганев за инициативата за издигане на българските медицински сестри, осъдени на смърт в Либия, за евродепутати.
Първо, да кажем с какво се занимавате в момента? Вие всъщност ще говорите в лично качество, но все пак.
В момента се занимавам с това, с което през последните няколко години се занимавам, откакто се върнах от България. Работя върху някои бизнес проекти, един от които е много голям, в сферата на енергетиката. И също така преподавам в университета. В кой университет? Нюйоркският университет. А свързани ли са тези проекти с България по някакъв начин? Имат известно отношение, защото става дума за инвестиции, които могат да бъдат насочени постепенно и към България. Но в крайна сметка няма да говорим за. . . Добре, да, да, допълнихме само визитката ви, допълнихме визитката ви. Да. Благодаря ви. Вашият коментар, погледът ви от Америка на идеята осъдените в Либия българки да станат евродепутати. Аз бих могъл да говоря в няколко направления, едно от които е защо е необходимо, освен това възможно ли е да бъдат избрани, от юридическа гледна точка. И един друг аспект, с който ще започна обаче, морално-политическият, който е общ, той не се отнася само до случая с нашите медици в Либия, как реагира политическата класа на определени събития. Аз не знам дали волно или неволно, но депутатът Янев тази седмица постави на тест искреността на депутатите, на политиците, на политическите партии. Тъй като, предполагам, че в момента, когато се правеше този тест, почти всички са имали на ревера, или някъде другаде окачена, лентичка "Не сте сами". Но едно е да кажат - вие не сте сами, друго е да се откажат от своите привилегии, друго е да се стеснят и да доставят един може би последен шанс, както много специалисти се изразяват, не в България, а навън, за медицинските сестри. Аз съм отвратен, извинявам се за този израз, но няма каква друга дума да използвам, от това лицемерие. При това то се прехвърля върху г-н Янев за популизъм. И ще завърша този аспект от разговора с това, че в последно време всъщност единственото, което се изтъква, е, че това е популистка идея. Вижте, когато някой има популистка идея, първо, това значи, че тази идея е популярна за хората. И второ, ако тази идея бъде осъществена докрая, тогава аз бих пожелал всички политици да следват тази линия. Например за пенсиите, популистко ли е? Популистко ще кажат е, ако някой прави предложение за повишаване на пенсиите. Но как да не прави, като знаете какво е положението? Но той ще бъде изкаран популист. Така че крайно време е изпадналата в дълбока криза политическа класа в България - и управляващи, и опозиция, да се откажат от използването на изрази като популизъм, защото всъщност това е една истинска демагогия. Г-н Ганев, в студиото имаше голям дебат с настоящи евродепутати от България от почти всички партии. Основната теза на всички беше, че изборът на българките в Либия за евродепутати е безсмислен, защото с нищо не допринася за тяхното освобождаване. Да, даже и да го бях слушал това, няма да е позната тезата, както и вие сигурно ще се съгласите с мене, тъй като подобни неща се говорят навсякъде и от доста време, откакто стана известно възможността за прилагането на тази идея. Но аз бих искал да припомня на тези хора, аз съм убеден, че вие сте запознат с текста, на статията на "Икономист", едно от най-авторитетните, това го казвам за всички слушатели, авторитетно британско списание, то е британско и в САЩ. То нарича положението в момента с две думи - ни повече, ни малко. . . това е една срамна безизходица, срамна безизходица по отношение на нашите медицински работници, които са заплашени и непосредствено от екзекуция, и същото това списание също така нарича "хилав" отговора на Запада, безпомощен, отговора на Запада. Към това спокойно добавете и отговора на българското правителство. За това не искам да говоря, защото много се говорило какво е могло да направи то, защо не го е направило, ако имахме добро разузнаване или взаимодействие между българското разузнаване и българското правителство тогава, тези нещастници отдавна щяха да са вкъщи, но това е друг въпрос. Тоест. . . Г-н Ганев, сам отваряте въпроса за отговора на Запада. Хайде, кажете какъв е отговорът на САЩ. Защо продължава диалогът с Либия? Защо Западна Европа и мощни икономически партньори на либийците продължават да си партнират с тях. Продължават... Защо няма поведение от страна на САЩ и Великобритания например, каквото има към Иран по казуса с 15-те пленени британски войници, което доведе практически до скъсване на всякакви отношение на Великобритания с иранците? Ако очаквате аз да се явя нещо като адвокат на американската позиция, ще бъдете разочарован. Аз съм много критичен към отговора и на САЩ, и на ЕС по отношение на нашия голям проблем. Правят се декларации. Разбрах, че и във вашето предаване един от изказващите е изтъкнал големия принос на европейските институции, в това число Европейският парламент предполагам специално, в това, че се е стигнало до приемане на резолюция. С резолюция този въпрос няма да се реши и тук идваме до един от въпросите, най-важният може би, защо е необходимо българските медици, които са заплашени от непосредствена смърт в Либия, да получат статута на член на ЕП. Необходимо е преди всичко, както и самият "Икономист" се изразява, за да може този скандал, този проблем, от който тече кръв, да катапултира в сърцето на европейските институции. Нека да го кажем с по-прости думи. ЕС е една властна, много силна властна структура, както знаете не по-лошо от мене, и ако част от тези, които представляват институцията, са заплашени от смърт, непосредствено... несъмнено ЕС ще бъде длъжен да предприеме незабавни, непосредствени мерки, в приемане на резолюции, не в говорене с Кадафи, това не върви, нито пък тихата дипломация на Кобургготски и на сега, предполагам, на Станишев и Първанов. Тя не дава никакви резултати и няма да даде, освен ако не се подложат на изнудване, парично. А това, което в момента е необходимо, е властта на ЕС да бъде ангажирана и необходимо е да се стигне до европейски санкции по отношение на Либия. България има същото право, вие сте прав да правите сравнение с Англия само в този смисъл, защото това са различни все пак хипотези, но само в този смисъл, че България трябва да бъде третирана като страна, където съществува проблем в територията на Либия, непосредствено екзекутиране може да настъпи всеки момент в следващите седмици. Аз не знам дали политиците си задават този въпрос. Значи, от една страна, ако те получат статута на членове на парламента, ние, българите, успяваме да пренесем проблема, не просто да го хвърлим някъде, а да го включим в системата на власт, механизма на власт на ЕС, с всичките произтичащи от това последици как ЕС защитава своите депутати. Освен това... Г-н Ганев, нека разширим обаче този анализ. Ако излезем от конкретния казус, докъде могат да стигнат отношенията на Запада с арабския свят, с Близкия изток при такъв начин на комуникации? Ако до 2 години Иран не пусне 15-те войници, трябва ли англичаните да изпратят и тях в парламента? Трябва ли това изнудване, което използват редица източни тирании, отговорът му да бъде запълване на институциите на Запада с пленените хора?Вие можете да бъдете уверен в това, че в най-скоро време британското правителство ще намери разрешение на въпроса. При това британското правителство няма да използва това използване, което ние искаме да имаме, за депутати, тъй като те нямат нужда от това. Те имат голяма военна сила, те имат огромно икономическо влияние и т.н. Но другото нещо, което е необходимо да се знае от нашата общественост, е, че получаването на статута на членове на парламента, на Европейския парламент, за българските медици означава и фактически превръщане в теоретичност на заплахата за екзекуция. Това е и морално-психологически проблем. Някак си трябва да се поставим на тяхното място, за да разберем точно за какво става дума. Има ли или няма смисъл, аз съм убеден, че има много голям политически и морален смисъл и аз не съм единствен, който смята.
Даже нека да припомня, предполагам днес слушателите, читателите са видели мнението на Мишел Тоб, който оглави коалицията за спасяване на българите от смъртното наказание от вчера, а той освен това е и на световната коалиция срещу смъртното наказание, който казва, че това е една много подходяща идея. Че това би довело до промяна на силата, на усилията, които те самите приемат в ЕС. И мнение на много други... А що се касае до правната възможност, този въпрос също е обект на доста коментари и в известен смисъл спекулации. Преди всичко нека да не се бърка т.нар. ценз за уседналост за тези, които ще гласуват, т.нар. активно избирателно право. Това е член 4-ти на закона. Това няма нищо общо със следващия член 5-и, където се въвежда ценз за уседналост и на тези, които са кандидати за членове на Европейския парламент.
Но аз не знам дали вие сте юрист, но всеки юрист, всеки студент по право ще отговори на въпроса, че казусът с българските юристи/?/ не се визира в този закон. Там се визират само случаите, когато чрез свободен избор вие сте избрали да живеете не в България, а на друго място. А свободното придвижване, свободният избор на местожителство именно като основно право, което и българските закони гарантират, и международните, е било накърнено. Те не са го имали. . . . те са били измъчвани в този период. Така че тези неща не се отнасят...
Мисля, че бяхте ясен.
