Негово превъзходителство посланикът на Руската федерация в България Анатолий Потапов в специално интервю за "Седмицата" на Дарик.
Как Русия отбеляза 130-ата годишнина от Освобождението на България? Има ли големи тържества?
Не би било правилно да се каже, че в Русия тези тържества са прекалено големи. Ние не искаме да подчертаваме ролята си на наша територия и затова не ги отбелязваме прекалено.
Смятам, че в размерите, в които Русия провежда мероприятията си, те отразяват в достатъчна степен значението на празника на руска територия. Бих подчертал нашия Съюз на приятелите на България, които проявиха голяма активност в провеждането на такива мероприятия. Знам как е било по-рано и по същата традиция ще има полагане на венци и цветя пред паметника на героите на Плевен в плевенската битка. Ще има редица научни конференции и кръгли маси. Днес в Москва ще се състои тържествената вечер по случай 130-годишнината. Доколкото знам, то е ориентирано повече към младите хора, но и ветерани ще вземат участие тази вечер.
А в България как участвате в тържествата? Аз смятам, че в България, а така и трябва да бъде, когато наближава 3 март, активността нараства с всеки ден. Откровено казано, и аз самият не знам в кое мероприятие да взема участие. Те са толкова много. Имам молби от кметовете, от областните управители на градовете, които искат да изпратим представители на посолството. Ние нямаме физическата възможност да отидем навсякъде. Активността е така голяма в много градове. Имам десетки покани лично за мен и за служителите в посолството - и от Плевен, и от Бургас, и от Варна, и от София. Вчера участвах на една конференция под патронажа на Института по история към Българската академия на науките и на Форума "България - Русия". Те са организаторите. Аз направих изказване на откриването на тази конференция и видях колко много световноизвестни учени от Русия дойдоха специално за нея. Като говорим за история, 130 години са много време, за да бъде оценено едно събитие. В България през тези 130 години едни са казвали, че Русия е освободила българите даром, други казват, че го е направила всъщност заради себе си. Даже има и по-крайни думи - че този който ни освободи, после ще зависим ние от него. Как руските историци оценяват това, което е направила Русия? Нашата оценка за собствената ни роля в тези събития никога не се е променяла. Русия изгуби в Руско-турската война през 1877 и 1878 година около 100 хиляди души. Вчера академици посочиха друга цифра, че убитите, ранените и по-късно загиналите от раните си са били повече от 200 хиляди души руснаци. Затова за Русия най-важното беше освобождението на България. Освен да види на Балканите нова голяма славянска държава, Русия не е имала никакви други мисли. Това наистина е било освободителна война, в хода на която Русия не е получила нищо друго освен независимостта на България и собствени огромни загуби, никакви дивиденти. Когато са подготвили Санстефанския договор, са се предполагали съвсем други граници. След Берлинската конференция, доколкото знам, България е загубила едва ли не 50 процента от своята територия. Какво е спечелила Русия от това? Русия е била предадена от своите съмишленици. С англичаните тогава не сме могли да намерим по никакъв начин общ език. Германците отначало са подкрепяли освободителната война, но по време на Берлинския конгрес те ни поставиха в неизгодна ситуация. Какво мога да кажа? Каква имперска война? Нищо такова не е имало. Чиста освободителна война е водила Русия тогава с много големи загуби за Русия. Да се опитаме да начертаем картата на Балканите така, както си ги представя Русия 130 години по-късно. Санстефанските Балкани продължават ли да бъдат желание на Русия? Големи, мощни славянски държави? Или нещата много са се променили. Наистина смятам, че желанието ни е Балканите да бъдат мирни и спокойни, свободно развиващи се, стабилни, и мисля, че все повече това твърдение, че Балканите са барутното буре на Европа, остава назад. Ако работим в тази посока, така и ще стане. Днес всички народи, които живеят на Балканите, имат основание да се развиват самостоятелно. Икономически да растат, така както се говори в Западна Европа. Обяснете руската позиция за Косово. Защо преди 130 години Русия защити един народ да има собствена държава - българите, а сега не подкрепяте друг народ, който иска да има собствена държава в Косово. Що се отнася до Косово, ние сме изказвали нашата гледна точка нееднократно. В основата на позицията на Русия за Косово е залегнало изключителното спазване на принципите на международното право, а не някакви користни интереси. Напоследък Западът, западните страни често обвиняват Русия в намерения да използва косовския прецедент, за да признаят независимостта на непризнатите територии на бившия Съветски съюз, преди всичко говорим за Абхазия и Южна Осетия. Наистина смятаме, че ситуацията в Косово може да стане прецедент, който ще повдигне сложни проблеми в повече от 200 региона по света. Някои мислят, че ние подразбираме нещо, което не казваме, че на нас уж ни е изгодно да има такъв прецедент. Още веднъж повтаряме, че разбираме, че в Русия живеят повече то 160 народности. Има и такива райони, като Чечения например, които биха могли да кажат "ето, Косово получи независимост с помощта на признанието на европейските държави. Нека и ние да направим същото. Нека да помолим и нас да ни признаят". Но както е вписано в международното право, ние трябва да се договаряме на масата на преговорите дали да получи самостоятелност или не тази територия, дали тя да остане в тези граници, да отчитаме интересите на всички страни. И затова ние казваме, че не може да играем по интересите на сепаратистите, защото никой не може да гарантира, че този процес няма да стане верижен на много места по света. Затова ние се придържаме точно към своето мнение и го изказваме. И двете страни трябва да бъдат отчетени в този процес. В конкретни случай става дума за косоварите и сърбите. Ако трета страна решава за тях, това не е правилно. Това означава, че руската позиция е, че от двата принципа в международното право на държавния суверенитет и ненарушимост на границите, от една страна, и от друга страна, свободата на народите и правото на самоопределение Русия подкрепя първия принцип - за държавния суверенитет и ненарушимостта на границите? Наистина в международното право тези два принципа си противоречат. Доколкото ми е известно, принципът за самоопределение на нациите е бил издигнат още от президента на Съединените щати Уилсън през 1918 г., това е станало след Първата световна война, когато е започнал процес на разграничаване на различни народности вътре в Австро-унгарската империя. И тогава американският президент е настоял правото за самоопределение да бъде представено, да бъде дадено след разрешение от представителен международен орган, а не от групата на най-силните държави. Що се отнася до нашата позиция, ние се изказваме за общоприетите норми на международното право. Те са изразени в Хелзинкския заключителен акт от 1975 г. за ненакърнимостта на следвоенните граници в Европа. Да поговорим за икономиката и икономическите връзки между България и Русия. Преди да ви задам конкретните въпроси обаче, бихте ли отговорили на онези, които казват, че Русия използва икономиката там, където не успява с политиката? Аз мисля, че е изгодно някому да се представят нещата по такъв начин. Ще ви дам един пример. В самото начало при започването на проекта Бургас – Александруполис на един етап Иван Костов е взимал участие в одобряването му и когато той беше на власт, той се съгласяваше с реализирането на този проект. А днес, доколкото ми е известно, той се изказва срещу него. Бих могъл да му задам въпроса защо неговото мнение се е променило, като преди е бил за, а сега против проекта? Кога стартира Бургас - Александруполис строителството? Преди всичко това ще зависи от тези стопански структури, субекти и организации, които реализират това, което беше подписано в международното споразумение. Доколкото аз прогнозирам, бихме могли днес да стигнем по-далеч. Днес, ако не бяха някои структури, които говореха за това дали е нужен проектът, че нарушава екологията, дали няма да изплашим туристите, които тук идват на почивка - всичко това забавя.Ние предоставихме възможност на всички желаещи, на медии, не кметове, на екологични организации да отидат в Русия и да видят новия терминал и да видят всичко със собствените си очи. Повече от 70 души са пътували със самолета. Добре, че вие организирахте такава кампания, а ние се съгласихме и казахме, че ще приемем във всички възможни количества тези хора. Разгледали са терминала и се убедили в надеждността на неговата работа, със собствените си очи се убедиха как се развива микрорайонът от гледна точка на екологията. Когато са дошли в България, някои от тях, аз разговарях, бяха силно впечатлени до каква степен са стигнали съвременните технологии.
Но след едно такова пътуване никой не е разказал своите впечатления, никой не е казал, че този проект не може да плаши, защото много свръхдържави работят на принципа на такива нови модерни технологии и не трябва да се страхува никой от тях. Доколкото знам, никъде не е имало такива изказвания след пътуването по отношение на нашия проект. Смятам, че няма да може да се проведе сполучливо референдум, защото днес икономиката толкова бързо се развива, че ако не се намерят алтернативни варианти на тези енергоресурси, все едно трябва да използваме газ и нефт. Ще мине време, ще намерим други ресурси, но засега можем да говорим много нужен ли е или не Бургас - Александруполис и Набуко. И единият, и другият са необходими. Главният въпрос е да достигне нефт и газ до тези тръби.
Има ли газ за Южен поток? Защото редица експерти твърдят, че всъщност Русия не е готова да осигури достатъчно газ за новия газопровод към Европа. Ако нямахме достатъчно газ, нямаше да започнем този проект. Нали виждате, че като решихме въпроса за Южен поток с България, веднага тръгна процесът със Сърбия. Вчера подписахме в Москва с Унгария. И аз казвах на вашето ръководство - ние имаме много молби да пуснем този тръбопровод през територията на Сърбия, Унгария и други държави, но в България все се отлагаше, отлагаше с мотива да защитава своите интереси. Но аз мога да кажа, че днес Русия действа по всички свои проекти не само в защита на своите интереси, а и в интерес на държавите, с които работим. Но защо Русия настоя на България, която, както казвате, отлага, отлага, отлага... Ние смятаме, че ни свързват добри дружески връзки, говорихме с много специалисти, които смятат, че този проект е необходим на България. Но се намираха и такива политици, които смятаха, че това е ненужен проект, и политизираха този въпрос. Недостатъчно силно беше разпространено тук мнението на вашите икономисти. И когато нашите икономисти показваха всички данни, че този проект е полезен и за България, и за Русия, и предлагаха да се прецени за кого това е по-важно и по-изгодно, и когато тези разчети бяха представени на вашите специалисти, се оказа, че те не са ги знаели. Затова и беше взето това решение. Ние за нищо не настоявахме и вашите разбраха, че имат икономическа изгода, а ние доказвахме именно икономическата изгода от проекта. И вашите експерти разбраха, иначе можеше да стане като с Бургас - Александруполис. Ако още веднъж България се откаже, както каза господин Путин, няма да се връщаме повече към този въпрос. Мнозина няма да ви повярват, Ваше превъзходителство, че заради дружбата сте настоявали на България. Има ли дружба в бизнеса? Ние още веднъж казваме, че преди всичко има корист в бизнеса, но има и честен, и открит бизнес. Различни хора се занимават с бизнес, но ние смятаме, че честният, открит бизнес се прави от порядъчни хора. И не трябва да се смесва нормалният бизнес с това, че навсякъде трябва да се търси някаква корист. Същата е и историята с Руско-турската война. Русия нищо не е получила от тази война, а всички говорят, че това е била имперска война. А кой би могъл да обясни какво е получила Русия от това? И като казваме, че тръбата минава през територията на България, България ще получи работни места, транзитни такси, ще има газ през цялото време. Какво лошо може да има в това, в какво лошо може да се упрекне Русия? Италианците чакат газ. Да, можем да заобиколим България, можем да го направим и това ще направи проекта по-скъп, така както сега го правим със Северния поток. Защо отношенията ни с Полша се развиват по такъв начин в последно време? Не заради проблема с месото, с техните тяхната територия, а ние го пуснахме по дъното на Балтийско море. Този проект за нас е по-скъп, отколкото ако го пуснем по земята, но не искаме да бъдем зависими нито от Беларус, нито от Полша. България казва, че ще зависите от Русия, но всъщност Русия заяви страни, през които минават нашите тръбопроводи. Нищо не можем да направим. Не можем да воюваме с Украйна, ако те всеки ден ни крадат газ или не го плащат. Добре че има техника, която отчита какво е стигнало до границата на Русия, че изпълнихме всички наши задължения и какво минава след нашата граница. И като минава през Украйна, не винаги стига до Австрия и до Италия или до други страни в същия обем. Техниката показва къде остават количества. АЕЦ "Белене" - ще участва ли Русия във финансирането на проекта? Има ли интерес от България към парите, които предложи руският президент? АЕЦ "Белене е един мощен проект, силен проект, добре е, че имаме възможност да покажем не само на България, а и на други държави, че атомната енергетика остава водеща. И днес по това направление работят много активно и Франция, и Русия. През целия период, откакто са започнали първите атомни централи да работят, освен "Чернобил" не е имало други такива ситуации. И смятаме, че тук, както и във всички други ситуации, човешкият фактор играе много важна роля. Разбира се, и тогава по време на "Чернобил" този фактор си е казал думата. Както знаем от разказите на специалисти, най-новите централи имат тройна, четворна защита, каквато не е имало в "Чернобил". Тогава не е имало такива защити. Само един пример мога да ви дам, който е много показателен, а той е, когато танкерите превозват нефт, колко от него се излива и замърсява водите, и никой не обръща внимание колко е увредена екологията от катастрофи с танкери, които превозват нефт, и всички мълчат. Да, казват, че е лошо, но го приемат като действителност. А какви загуби носят от гледна точка на екологията, това не е известно. Не са пресметнати тези загуби, а за атомните централи непрекъснато говорят. Знае се, че едно от условията за членство в евросъюза на вашата страна беше закриването на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй" и знаете какви проблеми възникнаха в страната ви. По-рано излишната електроенергия беше изнасяна за балканските страни. От това България естествено получаваше приходи, а сега и в страната ви понякога има недостиг. Дано кампанията, която започна за повторното откриване на трети и четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй", има успех. В българските медии много се пишеше за това, че трети и четвърти блок могат да продължат да работят, но Евросъюзът каза, че това няма да стане, въпреки че много от специалистите считат, че тези блокове могат да работят поне още 10 до 15 години и нищо няма да се случи. Те можеха да работят до откриването на АЕЦ "Белене" и нямаше да има никакви проблеми за тези страни, за които България е изнасяла електроенергия. Аз питах за финансирането. Русия ли ще финансира проекта или западни банки? Националната електрическа компания засега още не е определила стратегически инвеститор на проекта и ние смятаме, че това трябва да стане възможно най-бързо. Има интерес от страна на руските банки, които искат да се включат в схемата на финансирането, и към участие във финализирането на този проект. Засега топката се намира в българското поле и това, разбира се, ни безпокои, защото досега България не е решила проблема с финансирането, и затова всякакво забавяне на АЕЦ "Белене" ще доведе до сериозни финансови санкции, които ще плаща нашата компания "Атомстройекспорт" и затова интерес от наша страна има. Защо българските стоки на руските пазари не успяват да компенсират поне наполовина това, което Русия внася в България под формата на енергоносител? Този дисбаланс съществува и ние не можем да го избегнем, но знам, че по време на Съветския съюз България е изнасяла селскостопанска продукция за 15 милиарда долара. Сега е около 400 милиона, но все пак в сравнение с миналата година българският износ за Русия се е увеличил два пъти. Когато дойдох тук преди три години, беше 150 милиона, след това 200, а сега 400 милиона. Днес има възможност и за увеличаване на този търговски потенциал. Доколкото знам, в България не всичко върви добре в това отношение. Както виждам, в страната ви овощните градини са празни. По-рано цели влакове са се товарели с ябълки за Русия, а сега... в един влак са до 30 вагона, а във всеки вагон - 15 до 30 тона ябълки. А домати в тези количества? В България, доколкото знам, в момента ям турски и гръцки домати, това е парадоксално, при положение че страната ви е осигурявала както за себе си, така е изнасяла за Съветския съюз тези количества. Ние сме готови да поемем тази продукция и с удоволствие ще я купим, защото тя ни е позната и я обичаме, но тези количества не ни се дават. Да завършим пак с политиката. Какво отговаря Русия на критиките на Европейския съюз. Впрочем критики, които се чуват и в България, че вие провеждате изборите по недемократичен начин. Това е уместен въпрос и в навечерието на президентските избори. Ние вероятно разбираме демокрацията по различен начин. Когато започнат да ни учат как това да се прави, ние казваме, че знаем как се прави това нещо. Има много примери, когато има крайна цел, а пътищата са различни. Да, заради това, че днес строим демократично общество, може би не всичко ни се получава, но когато започнат непрекъснато да ни учат други страни, това за нас не е приемливо. Не приемаме с нас да говорят от позицията на силата и примерите са много. Когато в някои други страни пристигат по 15 до 20 международни наблюдатели и казват, че това е достатъчно, а на нас ни налагат няколкостотин и казват, че това не е достатъчно и искат да изпратят повече и повече, казваме, че няма такъв международен документ, в който да е регламентирано в коя страна колко души трябва да се изпратят. А когато искате три месеца преди изборите да внасяте своите корективи в нашите избори, с това ние не сме съгласни. При нас се гласува нормално, никой не влияе на хората как да гласуват, всеки си избира сам. Какво е обяснението, че няма остра конкуренция за президентския пост в Русия? Че за разлика от западните демокрации изходът е предопределен? Това се говори на Запад. Има и други кандидати, като мине гласуването, ще видим. Аз прогнозирам победа на първи тур, с повече от 70 процента за г-н Медведев. Това обаче не се случва в САЩ, във Франция. Защо в Русия победителят е толкова силен винаги? Вие ми повтаряте непрекъснато САЩ, Франция. Не искаме да се равняваме по тях. Разбирате ли? Ако искате, вземете ги за пример, но на нас това не ни е необходимо. На нас ни харесва, когато в Русия има ред и яснота. Доколкото знам някои от кандидатите, които също участват в президентската кампания, повтарят същото, което е казал нашият президент. Много още трябва да направим, за да живее нашият народ по-добре. Тук имаме проблеми. При такива възможности, които има Русия, ние имаме цялата Менделеева таблица, имаме големи запаси от газ, нефт, а и много гори. Но въпреки това нашият народ не живее достатъчно добре. Затова ние казваме, че всичко трябва да се направи така, че нашият народ да живее по-добре. Ние искаме следващият президент да работи в същата посока. Защо така негативно се отнасям към другите примери от Щатите и Франция? Защото, донякъде те не говорят искрено. Когато по времето на Елцин Русия е била разделена, у нас демокрацията беше анархия и всеки си правеше каквото си иска, тогава Елцин каза "вземете толкова власт, колкото искате да вземете". И в регионите започна работа с различни средства и методи и стигнахме до такова положение, че във властта са влезли хора, които изобщо не бива да бъдат допускани до такова ниво. Целият ни народ пред очите ни обедняваше. Нищо не работеше. Нито един от отраслите не е бил наред. Това ставаше едновременно с изчезването на Съветския съюз и доста технологически процеси са били свързани. Така че цялата верига е минавала през различни републики, в различни операции на един и същ процес различни сегмети са били дадени на различни републики и това е рухнало тогава. Борис Николаевич не можеше да направи нищо за стабилизирането на държавата и началото на икономически растеж. Тогава обаче западните страни ни одобряваха, Западът ги устройваше това. Те смятаха, че това са демократични условия, когато при нас имаше невероятна безработица и обедняване на хората. Тогава оценките за демокрацията в Русия бяха високи. Когато днес нашият президент започна да събира всичко и да изгражда единна система на ръководство, може би прекалено много вертикални направления на властта в момента има, но аз ви уверявам, че ние ще минем и към хоризонталните пластове на властта. Но за да усетим демокрацията в пълнота, трябва да подготвим съзнанието на всеки човек в страната ни. С този разговор оставам с впечатление, че 130 години след Руско-турската война като че ли по-големият опонент от мюсюлманския свят сега се оказва католическият Запад. Променен ли е за Русия опонентът? Изменило се е това, че тези страни, които споменах, не ги устройва, че Русия се вдига на крака като икономическа сила. Може би затова не се говори открито. Германия е много силна икономически държава и ние с нея сътрудничим и изграждаме нашите двустранни отношения в икономиката. Ако говорим за икономическите ни отношения със САЩ, тук не можем особено да се похвалим. Да, имаме общи точки в борбата с международния тероризъм, който е опасен за всички. Тук със САЩ се разбираме много добре и действаме заедно, но когато САЩ ни казват, че ние не спазваме човешките права и че у нас нещо не е демократично, не сме съгласни с тях. Ние съзнаваме какво при нас става добре, какво се получава добре и какво не, не е нужно да ни учат. Кои са следващите държавни посещения, за които работите? Дайте първо да видим, както вие казахте, кой ще стане президент. След това ще видим кадровите промени в нашата страна. Сега можем само да предполагаме и да гадаем какво ще стане. Нито един ръководител не идва без покана. Затова вашето ръководство сега, вероятно не знае още до кого да изпрати покана. Ако изпратят покана, след като е ясно какво става в нашата страна след изборите, нашите политици, нашите ръководители ще дойдат. Вие сте в края на мандата си в България? Вероятно в Русия оценяват изключително високо това, което направихте - газопровод, петролопровод, атомна централа, все със сериозно руско участие? При това разместване на кадрите, за което говорите в Русия, каква ще бъде вашата кариера? Ще поживеем ще видим. Аз вече съм на възраст, която не ми дава възможност да изграждам мащабни планове. Ако бях на 45, щях да ви кажа, че в действителност ще съм в основите на нашата държава. Че ще работя за благото на нашата страна. Но аз съм на 66 години, а при нас границата на държавната служба е 65. Цял живот бях в държавната служба. Не мога да разчитам на нещо сериозно заради законовата граница. Но това, че няма да бъде пенсионер, това е сигурно. Спортувам, в добра форма съм. Слава богу, и главата ми работи добре. Паметта ми е в добро състояние, нищо не забравям. Аз ще намеря своето място в нашето общество, но сега е рано да говоря.
