Соломон Паси: Този доклад е последно предупреждение
Соломон Паси: Този доклад е последно предупреждение / netinfo

Председателят на парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси в предаването „Денят” на Дарик радио:

Г-н Паси, много изводи има в иначе кратките доклади, бих казала. Те не са отегчително дълги. Кой е този, който ви направи най-голямо впечатление?

Генералният извод е, че Брюксел трябва да се слуша. Това е най-генералният извод. А колкото по-дълго се спори с Брюксел, толкоз по-безпредметен става спорът, толкоз по-дълъг и толкоз по-скъп в края на краищата, защото, ако послушаме и в самото начало, ще си спестим много време, много усилия, в края на краищата и много пари, и много нерви.

Добре де, но като прочетохте и двата доклада не смятате ли, че правим известно отстъпление като държавна позиция в сравнение с предишния доклад на Европейската комисия? Говоря и за резултатите с престъпността, и за резултатите с корупцията. Вече пък за блокираните европари там е ясно.

Ами, такива доклади са момента снимка, но като цяло тенденцията за развитие на страната за мене е позитивна. Наистина във всеки един момент има много конкретни трудности, с които трябва да се преборим, но трябва да ви кажа, че през... от 2001 г. насам аз съм виждал 15 или 20 такива доклади. То бяха доклади по отношение на присъединяването, доклади по отношение на членството. Подобни доклади имахме и свързани с кандидатурата ни и членството ни в НАТО. Непрекъснато доклади, доклади, доклади и те наистина имат една основна цел - да констатират кое в момента не е наред. Това са като годишни медицински прегледи. Отиваш, лекарят ти казва - не си добре със зрението, не си добре със слуха, имаш кариес на зъбите и тук вече би било пагубно да почнеш да спориш с лекаря. Напротив, иди си сложи очила, сложи си слухов апарат, оправи си кариеса на зъбите, защото догодина докладът ще е много по-лош, ако тръгнеш да спориш. Това според мене е...

Ето за това да попитам всъщност. Ще стане ли кариесът гранулом? Ще позволи ли българската държава и българското правителство това да се случи?

Ами, този доклад има предупредителен характер. Бих го нарекъл, че този доклад е последно предупреждение. Парите наистина не са спрени, а са замразени, но ако продължаваме така могат и да бъдат спрени. Има много конкретни стъпки, които могат да бъдат направени. Времето позволява те да бъдат направени. Има съвсем конкретни действия, които трябва да бъдат предприети, и няма никаква обективна пречка защо те не се предприемат. Впрочем аз не смятам, че този доклад е магистрален доклад за развитието на България. Той не е като нещо, което очертава нашето кардинално бъдеще за следващите 50 години. Дори имах възможност завчера да участвам на срещата на председатели на комисии по външна политика от страните, членки на ЕС, в Париж. Преди няколко седмици бях поканен в делегацията на министър-председателя Станишев за срещата му с президента Буш. Сега току-що идвам от една голяма среща, която имахме в американското посолство с четири водещи комисии от българския парламент. Наистина тенденциите, стратегическите тенденции са нещо много по-различно от това, което го пише в този конкретен доклад. Но аз не искам да омаловажавам недъзите, които има в момента в управлението. Напротив, смятам, че... не съм дошъл тук, за да хваля правителството. Това искам съвсем ясно да бъде разбрано. Смятам, че и правителството може много конкретни неща да свърши, за да направи работата си по-качествена, и страната ни трябва да се усъвършенства.

Ако няма да хвалим, дайте да критикуваме. Какви са конкретните ви забележки към работата на правителството?

Е, те конкретните забележки са много ясно казани в докладите. Не искам да... Аз не искам нито да хваля, нито да критикувам. Напротив, искам един съвсем обективен прочит на тези доклади да се направи. Сега това, което трябва да се отбележи, е, че имаше различни сценарии по… и трябва да призная, че докладите излязоха в един много по-добър вид, отколкото възможните сценарии, които съществуваха за тях. Тук преди всичко благодарение на много, множество усилия успяхме да премахнем ограниченията, които се предвиждаха в едни варианти върху нашето влизане в шенгенската зона или в еврозоната. Имаше вероятности такива заплахи да ни бъдат отправени. Имаше конкретни неща, които оказаха много положително влияние върху оформянето на доклада. Например спирането на безмитните магазини. Спирането на безмитните магазини, в което НДСВ изигра много ключова роля, беше един от много силните аргументи, че в това правителство има воля и има хора, които имат воля. Значи, в правителството като цяло известно е, че има различни тенденции. Едната тенденция - дайте сега да спорим с Брюксел до дупка. Другата тенденция - дайте да спорим със себе си, дайте да се самоусъвършенстваме ние.

Коя тенденция според вас ще победи? Това е много важен въпрос според мен. Тези, които спорят с Брюксел, или тези, които са склонни да поспорят със себе си?

Тези, които спорят с Брюксел като цяло не са прокопсали. Това мога да го кажа и от личен опит. Знаете, че в продължение на 10 години, от 1990 до 2001 г., и Брюксел, и целият свят ни казваше: махнете тези ракети "СС-23", за да влезете в НАТО. Дойде нашето правителство през 2001 г. и вместо да се втурваме в безсмислени спорове с Брюксел, нарязахме ракетите и влязохме в НАТО, грубо казано. Разбира се, и още много усилия положихме около това, но всичките усилия бяха от този характер. В Брюксел ни казват направете това и ние почваме да спорим. Окей, добре, дайте да го направим това, дето казват хората. Те не ни го казват за наше зло. Ние трябва да си дадем много ясна сметка, че препоръките, които получаваме от Брюксел не са в ущърб на българския народ. Напротив, те искат да направят правителството по-перфектно, а това е от интерес преди всичко за българския народ и за... бих добавил за българските избиратели, а въобще не е толкоз много за белгийските или за френските, или за немските избиратели.

Най-вече обаче като че ли в средите на БСП се поддържа и защитава тезата, че, видите ли, България е изкупителна жертва на процесите в ЕС. Работят ли подобни аргументи за нас, за България, ако щете?

Има някои обективни неща наистина, които не можем да подминем. Един от обективните факти е, че втората година от членството в ЕС обикновено се оказва най-трудна за всяка страна членка, за всяка новоприсъединила се страна. Ние сме в момента във втората година и съвсем нормално е и ние да изпитваме подобни трудности. Обаче въобще не споделям гледната точка, че ние сме изцяло прави и ставаме неволна жертва на някакви други процеси. Напротив, другите процеси си вървят по паралелни канали. Мислим сега всички дружно как да се справим с проблемите, възникнали от референдума в Ирландия, и това е въпрос, с който ще се справим. Впрочем България дава едни много добри идеи на ЕС и аз истински съжалявам, че добрите идеи, които ние даваме, се замъгляват покрай общата картина на такива, бих ги нарекъл, технически доклади.

Ами, кажете на Брюксел да не ги пише тогава.

А, не, аз не мога да кажа. Напротив, те са справедливи и това, за което съжалявам, е, че трябва да се занимаваме с тези доклади вместо с много по-важни неща. Ако наистина, ще го повторя може би за трети или четвърти път във вашето предаване, ако хората, които трябва да слушат Брюксел, слушат Брюксел, ние няма да се занимаваме с тези доклади. Напоследък предложихме няколко много интересни неща, които вече се обсъждат в европейските среди и една от най-големите теми, която за нас като държава е особено важна, това е темата за общата европейска отбрана. България, която дава близо 3 процента от своя вътрешен продукт за отбрана, има истински интерес от това тези пари да бъдат похарчени по най-правилния възможен начин. А изследванията показват, че ако в ЕС възприемем обща европейска отбрана с общо европейско бюджетиране, с обща европейска армия, общи европейски въоръжени сили, ефективността на нашите харчове ще се вдигне със средно около 5 пъти. Така че това е една тема, която я поставих на вниманието на всички мои колеги, председателите на външни комисии, и поставихме и пред френското председателство. И смятам, че това е една истински важна тема, по която България може да има много голям принос именно поради това, че даваме. . . сме едни от първите по военни разходи в страните, членки на ЕС. Веднага искам да добавя, че това предложение не е да създаваме някакво ново отбранително тяло вместо НАТО, а точно обратно, вътре в рамките на НАТО европейските партньори могат много по-добре да си оптимизират военните харчове. Или пък другата важна тема, която разисквахме напоследък, е за редуциране на броя на пътно-транспортните произшествия и възможността това да се случи чрез брюкселска директива. И накрая темата, която стана най-популярна като стандартизация на GSM-ите. Всички ние сме потребители на услугата на мобилните оператори и всички ние сме изпадали в неприятната ситуация в най-неподходящ момент да ни паднат батериите. Е, чисто българската идея да се стандартизират всички зарядни устройства вече стана много популярна в Брюксел и вчера говорих и с френския министър на европейските въпроси. Той каза, че диалогът с Европейската комисия е в пълен ход и човекът каза: ето, от такива неща има нужда Европа. Ние имаме нужда от това европейските граждани да усетят, че е ЕС върши нещо полезно за тях.

Ето сега обаче за съжаление конкретният повод, който ни събира, е друг, делничен, съвсем по-ежедневен. Да завършим с един съвсем политически въпрос. Предстоят в парламента дебати по вота на недоверие, след това гласуване. Аз лично нямам съмнение как ще завърши всичко, но все още ли твърдите, смятате, г-н Паси, че мястото на НДСВ не е в кабинета, не е в управляващата коалиция?

Това едва ли има някакво отношение към вота на недоверие.

Към зарядните няма със сигурност, ако това...

Ако НДСВ реши да излиза от правителството, това не смятам, че трябва да стане чрез вот не недоверие. Напротив, има много други механизми, по които това може да се направи. Остава една година до края на този мандат. Разбира се, моята позиция винаги съм я оповестявал, тя е известна, едва ли мога да добавя нещо ново към нея. Но фактът, че аз съм в малцинство не ме притеснява по никакъв начин, свикнал съм да бъда в малцинство, не смятам, че това да си в малцинство означава, че не си прав. Напротив, смятам, че често пъти именно в малцинство се ражда истината. Впрочем то е казано и в библията, че истината ще се открие пред малцина.

Интервю