Снежана: Срещата с Райс беше кратка, но вълнуваща
Снежана: Срещата с Райс беше кратка, но вълнуваща / снимкa: Sofia Photo Agency

В последните минути от визитата си в София Кондолиза Райс се срещна само с трима от българските медици – Нася, Снежана и Ашраф. Останалите или не бяха поканени, или отказаха да отидат, тъй като срещата с Райс е била изпросена в последния момент от Ашраф.

Как беше срещата с Кондолиза Райс?

За мен беше изключително преживяване. По никакъв начин не бих пропуснала подобна среща, защото за мен това е среща с една изключителан жена, на която се възхищавам. Приеха ни в посолството, ние бяхме малко по-рано там, бяха много любезни. Тя се здрависа с всеки един от нас, изслуша ни, направихме си по една снимка. Кратка беше срещата, но много вълнуваща. За мен е огромна чест, че се срещнах с тази жена.

Високи държавни отличия заради вашето спасяване получиха няколко души освен Кондолиза Райс. Такъв орден получи и Марк Пиерини, бившата съпруга на френския президент Сесилия Саркози, еврoкомисар Валднер. Кой е истинският спасител? Кой има най-големи заслуги за вашето освобождаване?

Всички, които получиха отличия, изиграха своята роля, защото сам човек не може да постигне подобно нещо. Аз винаги съм казвала, че усилията бяха общи между САЩ, България и Европа, също и хората, които участваха в кампанията „Не сте сами”. Техните лица завинаги са се запечатали в моето съзнание. Всеки даде по нещичко и мисля, че това е много ценно.

Защо на срещата с Кондолиза Райс бяхте само ти, Ашраф и Нася?

Мисля, че това всеки лично преценява. Не знам защо другите не бяха. За себе си мога да кажа, че днес имах много важен ангажимент. В последния момент успях да отида там, дори не бях подходящо облечена, но за нищо на света не бих пропуснала подобна възможност.

Чух се с Кристияна и със Здравко. Той каза, че въобще не е бил поканен, Кристияна каза, че не иска да присъства на подобно държавно лицемерие. Смяташ ли, че това е лицемерно отношение спрямо вас?

Поканата е от американското посолство, не виждам никакво лицемерие, дори напротив.

Разбирам, че са ви поканили в 18 часа вчера.

Напълно ги разбирам, защото вероятно това е от съобръжания за сигурност.

Разбирам, че има нещо като общо искане да се срещнете с премиера и президента, с омбудсмана, за да им припомните социалните ангажименти, които поеха към вас точно преди година, когато си дойдохте. Ти участваш ли в това искане?

Аз също искам да се срещна с тях. С премиера още не сме се срещали. Има какво да си кажем, дори с президента. Той обеща, че ще има и друга среща с него, така че има какво да си говорим с тях.

Като казвате социални искания, какво точно държавата не изпълни към вас като обещание, дадено преди година?

Ако трябва да бъда честна, не съм присъствала на нито една среща, на която е имало обещания, така че не мога да кажа как точно стоят нещата и кой какво е обещал. Но мисля, че все пак медицинските осигуровки трябва да бъдат уредени, защото аз в момента ще си ги платя, тъй като имам здравни проблеми. Трябва да го направя.

Година след като се завърна, как се чувстваш?

Щастлива съм, че съм жива, че съм си у дома. И доста разочарована от много неща.

Например?

От отношението към нас. Доста глупости се изговориха по наш адрес. Никой не помисли, не се опита да разбере, че осем години и половина невинен в затвора е нещо много страшно и много жестоко. Дори напоследък чувам за някаква книга, излязла, пишело ужасни неща. Не съм я чела, не смятам и да я прочета. Мисля, че това е жестоко. Дори либийците не са измисляли толкова гнусни неща за нас, колкото българи ги измислят. Най-неприятното е това. А защо, не разбирам.

Интервю