Над половината от вота на французите, дали гласа си за новия президент - социалиста Франсоа Оланд, е всъщност наказателен вот срещу досегашния държавен глава Никола Саркози. Това коментира в интервю за рубриката „МеждУредие"на Дарик кафе Стефан Манов - българин, който живее във Франция и който беше председател на секционна избирателна комисия на вота в неделя.
Според Манов въпреки появилите се още снощи призиви за разследване на Саркози във връзка с финансирането на кампанията му и негови действията в рамките на мандата, не може да се очаква политически реванш и това е работа на правосъдието в утвърдена демокрация като Франция.
Стефан Манов живее в Тулуза повече от 15 години - доктор на химическите науки, завеждащ научен отдел в голяма международна фирма и представител на неправителствената организация „Българо-френски Форум".
Дълга нощ имаше Франция. Едни празнуваха, други вероятно са страдали от загубата на Саркози. Какво сочат последните резултати, макар че още снощи досегашният президент поздрави своя опонент за победата.
Резултатите тази сутрин окончателно при преброяване на практически всички избирателни секции показват 51,67 процента за Франсоа Оланд, тоест победата му е окончателна. Очакват се единствено резултатите от гласуването на французите в чужбина. Голямата неизвестна е как са се разпределили гласовете, подадени на първи тур за крайната десница на Марин льо Пен на първи тур. Социолозите казват, че 51 на сто от тези гласове са отишли за Саркози и 14 процента за Оланд.
Останалите вероятно са се въздържали, както Вие прогнозирахте още в петък преди вота?
Да, въздържали се или гласували с празна бюлетина.
Какъв знак е това, че всеки шести, ако не се лъжа, е пуснал празна бюлетина или не е гласувал на фона на иначе високата избирателна активност?
Избирателната активност е по-висока от първия тур, тя е 81 процента. Традиционно президентските избори преминават при висока избирателна активност. 5,8 на сто са невалидните бюлетини, но трябва да посоча, че това е традиция. На втори тур французите, които не признават нито единия, нито другия кандидат, гласуват с невалидни бюлетини. Аз като председател на секционна избирателна комисия снощи броейки гласовете, попаднах на доста интересни колажи от списания и други послания. Тоест в никакъв случай не е от неграмотност на избирателя, а е начин да изразят своето отношение към класиралите се за втория тур.
Няма как да се отчете вотът на малцинствата във Франция, които обаче също имат тежест при определянето на крайния резултат. По Ваше наблюдение кой от двамата кандидати обра този вот?
Тази сутрин социолозите публикуват и тези дългоочаквани данни кои са групите, които подкрепят единия или другия кандидат. Оланд печели в абсолютно всички възрастови групи с изключение на хората над 60 години, като във възрастовата група 25-34 години той получава 62 на сто. Интересно е да се посочи, че той печели във всички големи френски градове над 100 000 души, включително в Париж, което е премиера за кандидат-президент социалист. Що се отнася до вота на малцинствените групи, той не се следи отделно или поне не се публикуват такива данни. Но моите наблюдения, че тези хора гласуват за социалиста Оланд, което е разбираемо - в последните две седмици Саркози беше изключително краен срещу емигрантите, срещу французите от чужд произход, опитвайки се да привлече гласовете на крайната десница, които единствено можеха да му донесат победата.
От Вашата позиция на човек, който от години живее във Франция, лява вълна ли се задава в европейската политика или по-скоро резултатът от този вот е наказателен срещу фигурата на Саркози?
По социологически проучвания над половината от гласувалите за Оланд, най-напред отхвърлят политиката на Саркози. Оланд през цялата своя президентска кампания беше кандидатът на нормалността, нормалният президент.
Даже казваха, че е скучен кандидат за президент.
Всъщност никой не му даваше шанс преди година и половина, когато той направи заявка да бъде кандидат в президентската надпревара. Той завършва класическото за френските политици висше училище по администрация, след което на 27 години става съветник на Франсоа Митеранв Елисейския дворец. Но през цялата си политическа кариера така и не успява да получи министерски пост. Той никога не е бил министър, въпреки редицата социалистически правителства от 1981 година насам. Той обаче е един добър апаратчик. 11 години - 1997 година до 2008 година е начело на социалистическата партия. В тежки години. Спомняте си, че през 2002 година кандидатът на социалистите Лионел Жюспен беше елиминиран и не беше на втори тур. Тогава кандидатът на крайната десница Жан-Мари льо Пен беше на втори тур срещу Ширак. Франсоа Оланд еволюира именно след като престана да бъде първи секретар. Любопитно е, че след хранителна диета той отслабна, смени очилата, костюма, доби модерен вид.
Всичко това с цел спечелване на вота на избирателите?
Той се опита да придобие тази „президентиалност", както коментаторите наричат това, тъй като на него му липсваше размахът на един държавен глава. Нека припомним, че преди година Доминик Строс-Кан беше лидерът в социалистическия лагер, но скандалът с него от май 2011 година и последвалите редица други скандали отвориха път на Оланд. Той беше избран за кандидат на социалистическата партия след първични избори миналата есен, на които гласуваха над 3 млн. французи. Те бяха отворени за всички желаещи.
Така или иначе това не беше популярно лице. Факт е, че и сега малцина от българите знаят подробности за неговия професионален и дори житейски път. Промяната, която той излъчва и за която дава знак и Франция, зарежда с позитив, но бързо идва и отрезвяването след нея, защото въпреки добрите идеи, които се признават на Оланд, социалистите в Европа, уви и тези във Франция нямат ясна визия за излизане от кризата. Какво в този аспект може да се очаква?
Една от целите на Оланд беше да изясни какви са посланията на френската левица към Европа. Основен стълб в неговата предизборна кампания беше пактът за икономически растеж. Той повтаряше навсякъде и при всеки случай, че пактът за финансова дисциплина е необходим в Европа, но само с него Европа не може да излезе от днешната икономическа криза. Това е посланието, това е вятърът на промяната, ако можем да говорим за такъв, който очакват и другите европейски леви партии, а и Европа. Тази нощ германският външен министър е заявил, че Франция и Германия ще работят заедно за пакт за икономически растеж. Тоест това, което до вчера беше немислимо и невъзможно, днес изглежда по-вероятно от всякога.
Самата Ангела Меркел каза, че ще работи с който и да е следващ френски президент и доколкото наблюдавах, не се включи в нито едно от действията на Саркози в предизборната кампания. Тепърва ще следим това, което ще се случва в разговорите на големия европейски терен. Във вътрешен план обаче снощи на площада, където бе празнувана победата, са се чували призиви за разследване на Саркози. Доколко и как може да се обърне срещу него онова, което той досега държаше в ръцете си - властта?
Скандали около кампанията на Саркози от 2007 година тлеят вече от четири-пет месеца. Става дума за евентуално незаконно финансиране, получено от наследничката на „Лореал" Лилиян Бетанкур - най-богатата жена във Франция и един от най-богатите хора в света.
И около връзките с Кадафи имаше съмнения.
Също така се появи документ преди няколко дни, чиято автентичност е спорна. Френското правосъдие показа по изключителен начин преди няколко месеца, че няма давност за френските президенти, осъждайки Жак Ширак за незаконна финансова помощ за неговата партия по времето, когато той беше кмет на Париж през 80-те години. 20 години след това френското правосъдие успя да осъди Жак Ширак и той бе първият президент на Франция, осъден за подобно престъпление. Не мисля, че в една утвърдена демокрация като Франция можем да говорим за политически реванш или разчистване на сметки. Това действително е работа на правосъдието и Франсоа Оланд в дните преди втория тур посочи ясно: правосъдието ще прецени имало ли е незаконно финансиране на кампанията на Саркози през 2007 година и даже стана дума за кампанията на неговия ментор - Баладюр през 90-те години, когато има съмнения за подкупи от Пакистан.
Тепърва това ще бъде тема, която ще се коментира във Франция. След месец са парламентарните избори във Франция. Вероятно този вот от вчера дава знаци за това, което ще се случи на тези избори. Тепърва ще прогнозираме на база тези резултати от сега какво да чакаме тогава.
Френската конституционна уредба е такава, че президентът е силната фигура, но без мнозинство в парламента той не може да води своите реформи. Парламентарните избори са на 10 и 17 юни. Очакванията са, разбира се, те да дадат необходимото мнозинство на президента. Такава е и логиката на конституционната уредба на Петата република. След месец ще бъде експериментирано на парламентарните избори и електронно гласуване за французите, живеещи в чужбина, ще изберат за първи път и свои депутати.
