В последните седмици се заговори, че румънски инвеститори имат интерес към подновяване на производството на презервативи в България. У нас презервативи са се произвеждали в края на 80-те години на миналия век, като тогава капацитетът е бил до 20 млн. броя годишно - за българския пазар, Съветския съюз и Румъния. Каква е историята на българския презерватив и може ли да бъде конкурентен сега, разказва бившият директор на емблематичния Цех 104 в град Бяла Никодим Трифонов.
Как започна производството на презервативи в България?
За производството на презервативи в България започна да се говори 80-те години на миналия век. Идеята произлезе оттам, че в завод "Латекс" се произвеждаха хирургически ръкавици и други латексови изделия и, пътувайки в сродни предприятия в Европа, видяхме, че се произвеждат и презервативи. Говорих с ръководителите и специалистите на завода и решихме да направим опит с първоначални проби за производството на това презервативи.
Какви трудности срещнахте при тези опити?
Стигнахме до няколко сериозни въпроса при тези опити. Първото беше, че това изделие е много тънко - около 4,7 микрона е дебелината на стената на презерватива. А от другите изделия, които произвеждахме, най-близките по тънкост бяха медицинските ръкавици - 0,5 мм. Другият въпрос беше, че за да постигнем тази дебелина, ние трябваше да разредим максимално латекса, без да нарушаваме неговите естествени качества.
Качествени ли бяха българските презервативи?
Първите презервативи, които произведохме, не отговаряха на нито едно от изискванията, но постепенно, проявявайки упоритост, ние все повече се доближавахме до правилната формула. Успяхме да издействаме редица командировки от Министерството на химията на наши специалисти и работници и посетихме доста предприятия, които произвеждаха презервативи - в Англия, Германия, Чехословакия. Дори посетихме и Съветския съюз, но изделието нямаше нищо общо с европейските презервативи.
Имаше ли държавна подкрепа за това производство?
Лично на министъра имахме подкрепата, той беше много деен човек. Държеше на новите разработки.
Какви бяха първите български презервативи?
Първите презервативи бяха с много груби опаковки, разнесохме ги из България по панаири и започнахме да ги произвеждаме. Не отговаряха на много показатели, но не се отказахме, продължихме да трупаме опит и в средата на 80-те години успяхме да постигнем по-качествени изделия. Но тогава като спирачка се явиха опаковките. Те представляваха хартия с алуминиево фолио, но толкова груба, че презервативите се губеха като изделие в опаковката.
Имаше ли пазар за българските презервативи?
Първите презервативи ги продавахме, но пазарът беше пренаситен от изделията на западните фирми, които естествено бяха по-добри. Стигнахме дотам, че намалихме производството и насочихме вниманието към това да внесем оборудване, на каквото работят в западните страни. В Съветския съюз нямаше такива машини. Почнахме да работим за доставка на автоматична линия за производство на презервативи и се спряхме на немска фирма. И така по-късно започнахме това производство на нови машини - вече около 87-ма година беше това. Проблемът вече не беше в качеството на презервативите, защото ние постигнахме нужната дебелина и еластичност, проблемът остана в грубата опаковка. Докато се научат да правят други опаковки, мина доста време. И все пак към 89-та година задоволявахме голяма част от потребностите на България от презервативи.
А изнасяха ли се българските презервативи за други страни?
Пробвахме и навън да ги продаваме, изнасяхме за Съветския съюз и Румъния. Но това беше в годините, когато икономиката започна да дърпа назад - около 90-та година. Може би за зла участ, аз бях и в 7-то Велико Народно събрание, и като се върнах в завода, вече беше започнало изгонването на производствените ръководители. Това беше направено от нехранимайковците на България - най-лошите работници правеха промените в България. И всички промени се правят от тези хора - не от работливите, а от мързеливите в България.
Как се прекрати производството?
Като се върнах, бяха започнали да разграбват завода и в крайна сметка спряхме работа. С много усилия успяхме да съхраним автоматичните линия в Цех 104, защото много други машини бяха извадени и продадени. И така производството го спряха в началото на 90-та година.
Т.е. политически и икономически интереси според Вас са довели до затварянето на цеха?
Икономика с политика не се оправя. Икономиката може да подкрепя политиката, но политиката не трябва да се меси в икономиката, политическите елементи там са вредни. Казвам го от позицията на човек с 64 години трудов стаж.
Има ли шанс да се наложи българският презерватив, ако се поднови производството?
Би могло, но битката с вносните презервативи ще е много голяма.
Точно сега подходящ ли е моментът да се възстанови производството?
Като че ли аз, а и хората, които са работили в цеха, по-скоро сме настроени отрицателно към тази идея.
