През 2006 г. в комисията „Кушлев" са получавали 25 процента допълнително възнаграждение над заплатите си за работа с класифицирана информация. Това отчита в доклада си Сметната палата, която публикува резултатите от финансовия одит на бюджета на Комисията за установяване и отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност – по-известна като комисията „Кушлев".
В интервю за Дарик Румяна Георгиева, член на Сметната палата и ръководител на отделението, което извърши одита на комисията, коментира, че контролната институция не е срещу високите заплати на тази комисия, но те трябва да бъдат регламентирани със законова промяна. Защото се получавали парадокси председателят на комисията до получава два пъти и половина повече от онова, което му е отпуснал премиера, без допълнителните пари. Това, което отново констатирахме, е наистина един законодателен проблем, който трябва да бъде решен единствено съгласно сега действащия закон – заплатата на председателя на комисията се определя с назначаването му от министър-председателя. Останалите членове се избират от НС и в закона не е записано кой определя техните заплати. Това е проблем, който е довел до допускане на някои неточности и нередности при формиране на работната заплата, защото председателят на комисията е назначен с определена заплата от министър-председателя, която е различна от това, което самата комисия си е определила. Именно там ние видяхме нередностите. Освен това над тази основна заплата са определени допълнителни възнаграждения с 2 % за продължителна работа. Това е въпрос, който също законодателно трябва да бъде решен. 2 % получават в съдебната система, но това е въпрос, който е решен със закон. Освен това се получава допълнително за класифицирана информация още 25 % - това също е нещо, което ние считаме, че не е правилно от позиция, че не могат всички да получават такова възнаграждение. Имайте предвид че все пак колегите в комисията по сигурност на информацията не получават такова допълнително възнаграждение. Няма и законово изискване, между другото. Точно така. Съгласно наредбата за допълнителните възнаграждения това не фигурира в нея. Освен това когато по задължение ти трябва да се занимаваш с такава информация, не може да се приеме, че получаваш по-високо възнаграждение за класифицирана информация. Да не говорим, че там съответно получават такова възнаграждение шофьори, счетоводители и т.н. Обикновено това става, ако се приеме, че наистина трябва някой да работи с такава информация, трябва да има заповед на председателя на комисията и да се аргументира защо се получава така. През този период ли е засечена тази над 7000 лева заплата на председателя, или е за предходния? Проблемът е в това, че от комисията председателят не стъпва на заплатата, която му е определена от министър-председателя и която се определя с Постановление 168 на Министерския съвет. Тя е много повече, тя е два пъти и половина повече от това, определено от министър-председателя и с постановлението. И когато се наслагат всички останали проценти като допълнително възнаграждение, се получава едно доста голямо възнаграждение. Сумите за класифицираната информация за допълнителното възнаграждение, което е свързано с личната квалификация, трябва да бъдат в абсолютна сума - не могат да бъдат в процент, защото едно е да получаваш 1000 лева при 45 % или 450 допълнително, друго е, ако ти постоянно си променяш заплатата, примерно ако стане 2000 лева, вече са 900 лева. Тези неща трябва като пороци да бъдат отстранени при формиране на работните заплати. Ние не казваме „Няма да получавате заплати”. Трябва колегите наистина колегите от комисията да получават заплати, които отговарят на техните задължения, но те трябва да бъдат регламентирани. Следващият проблем, който отчетохме, са повечето средства, които се получават над утвърдените съгласно бюджета. Затова нашият доклад с тези констатации е изпратен на финансовата инспекция. Сериозен проблем, който считаме, че е допуснала комисията, е провеждането на обществените поръчки, за което са уведомени министърът на финансите и агенцията, която трябва също да извърши проверка и да констатира пропуските по Закона за обществените поръчки. В частта за обществените поръчки - пропуснати процедури или неспазен изобщо закон? Изобщо неспазвани процедури, след като са купени първоначално пет коли от страна на комисията, след това останалите 20 коли са купени без обществена поръчка. Като са се позовали на това, че не е необходимо да се проведе обществена поръчка, защото са се поръчвали допълнително към първата поръчка още 20. Необходимо е било наново да бъде проведена обществена поръчка.
