В списъка от сътрудници на Държавна сигурност фигурират и бившият министър на външните работи Стоян Сталев, който сега оглавява Българската агенция за инвестиции, както и заместник-министърът на вътрешните работи Румен Андреев. Първият е бил под псевдонима Маринов и според документа е бил агент. Румен Андреев пък е бил щатен служител в Първо главно управление на Държавна сигурност.
Ето как двамата коментираха присъствието на имената им в списъка на комисията по досиетата: Господин Сталев, каква беше реакцията ви, когато видяхте, или пък съответно чухте, името си сред бившите сътрудници на Държавна сигурност? Изненадахте ли се всъщност? Стоян Сталев: Не, аз това го знам отдавна и много пъти съм го обсъждал по различни поводи. За жалост не е съвсем пълна информацията, защото аз съм имал един контакт с органи на Държавна сигурност по проявен от тях интерес през 1988 година, но след това не е имало никакво продължение, не е имало никакво сътрудничество или пък съгласие за сътрудничество. Нито съм бил търсен, нито пък е искано от мен някакво по-нататъшно сътрудничество. И практически зад този картон, който се намира в архивите, не стои никаква дейност. А за какъв случай става въпрос? Стоян Сталев: Е, това… най-общ интерес, нали, беше проявен към мен, към моята работа тогава като научен сътрудник в правния институт. Това е. Не знам защо и фигурира този картон. Редно е комисията, разбира се, да обяви тези данни, които има, или по-скоро липса на данни, а не да се подвежда обществеността, защото това е, независимо от това, че се засягат и частни лица, все пак се подвежда и обществеността. И мисля, че те трябва да обявят какво стои зад всички тези... или пък ако липсва като информация зад всички тези данни. Имаше ли все пак принуда от страна на Държавна сигурност да станете част от нейната структура? Стоян Сталев: Не, не, не е имало никаква принуда. И все пак знаеше ли се за това? Стоян Сталев: Знаеше се, разбира се, това се знаеше още от момента, когато се разбра, че има картони, зад които няма никаква информация. Аз оттогава знам, че съществува такъв картон, обаче, разбира се, зад него няма нищо конкретно. Изпитвате ли неудобство, че името ви е в този списък? Стоян Сталев: Е, неудобство трябва да имат тези, които са го поставили в списъка, без да има никакво основание. Господин Андреев, изненадан ли сте, че името ви фигурира в списъка на комисията по досиетата, в който пише, че сте бил щатен служител в Първо главно управление на Държавна сигурност? Румен Андреев: Разбира се, че го очаквах. Решението и разпоредбата на закона е такава, че за пореден път трябваше да бъда обявен, това ми е за трети път, общо взето, което, хайде, цяла България да не е, но половин България го знае от 30 години минимум. Аз съм юрист и един юрист прилага законите такива, каквито са приети от Народното събрание, и такъв, какъвто е законовият ред в държавата. Аз съм бил щатен служител, следовател по държавна сигурност. Следователите по държавна сигурност се назначаваха с два подписа – на главния прокурор и на министъра на вътрешните работи, който присвояваше офицерски звания. Нито е изненада за мен, нито е изненада за близките ми. Аз например основно съм участвал в разследване на диверсии, вредителства, взривявания, самолетни катастрофи. Нима сега ги няма и нима сега някой няма да ги разследва? За мен винаги е било от значение, ако нещо се прави в тази посока, да се говори с конкретни факти - този и този е направил това и това. И тогава вече нещата биха си дошли съвсем на мястото. Зад едно картонче се крият по някой път десетки и стотици съдби и не може с лека ръка да се слага всичко под един общ знаменател. Лично аз нямам от какво да се срамувам от годините, които съм работил.
