- Интервю на Марта Младенова с ръководителя на икономическия институт на БАН проф. Митко Димитров
- Интервю на Марта Младенова с ръководителя на икономическия институт на БАН проф. Митко Димитров
Плоският данък трябва да се запази у нас дългосрочно, въпреки странния развой на мнението на финансовия министър Симеон Дянков, който преди четири години заклейми "феодалните старци" и идеята за връщане на подоходното облагане. Това заяви в интервю за Дарик ръководителят на икономическия институт на БАН проф. Митко Димитров. Той самият категорично вярва, че и в бъдеще пропорционалното облагане трябва да остане у нас, защото така тежестта пада еднакво върху всеки спрямо доходите му и се избягват популистки изказвания като "вземаме от богатите, за да дадем на бедните". Ето защо проф. Димитров подкрепя облагането на лихвите по депозитите, печалбите от хазартните игри и от фондовата борса, но пък призовава за по-мъдро разпределение на разходите в бюджета. Според проф. Димитров от години се дават пари за силовите министерства и администрацията, но пък се пренебрегват образованието, науката и здравеопазването. Ученият е категоричен, че страната ни не трябва да разчита единствено на вътрешното потребление, за да закрепи бюджета за догодина. Ето какво още каза проф. Димитров пред Дарик:
Аз не приемам, когато някой каже: българите свиват потреблението си и дават парите си в банките, това е лошо. От друга страна, пък се повишава възможността на банките да дават кредити. Ако банковата система работи нормално, там събрани, дребните спестявания биха могли да се насочат точно пък за стимулиране и даване на кредити на предприятията, за да работят по-добре. А това пък ще бъде директно подпомагане на икономиката, на българския бизнес. Ако това не става, значи пък във функционирането на банковата система има някакви проблеми. Тоест не можем да кажем само ето това нещо, ако стане, е полезно, другото е вредно. Трябва да видим докрай как ще се реализират в една или друга посока промените. Затова не ми се иска да залагаме само на един фактор, само на вътрешното потребление. Когато износът растеше, тогава смятахме, че износът ще бъде този двигател на икономиката. Видяхме, че това стана до известен момент, тоест докато се възстанови старото положение и след това износът започна да забавя темповете си.
Верен или погрешен ход е това да се обложат лихвите по депозитите на хората и наистина ли има резон в твърдението на правителството, че това ще стимулира хората да вкарват повече пари в живата икономика, тоест да харчат повече?
Не виждам защо стана толкова голям проблем облагането на лихвите по депозити. За мен е нормално, когато искаме да бъдем справедливи и да облагаме всички доходи, да облагаме и този доход. Сега, дали това ще се превърне... Струва ми се, че е малко схоластично, когато една група казват, че това ще унищожи икономиката, а друга група казват, че това ще създаде стимули. Това ще даде допълнителни приходи на бюджета. Някои казват 120 млн., зависи колко ще бъдат реално парите, които ще влязат в бюджета, но практически това е нещото, което е сигурно. Оттам нататък, дали ще накара хората да ограничат размера на влоговете си и да започнат да пазаруват повече, аз не бих казал, че непременно това ще се случи. Нито пък обратното - че това ще накара хората да си изтеглят влоговете, пък да ги крият в дюшеци и буркани - това също не ми изглежда вероятно. Тоест това не е толкова голям фактор, който може в такава значителна степен да повлияе.
Да разбирам ли, че от тази гледна точка подкрепяте и евентуалното облагане на печалбите от хазартни игри за хората, както и доходите от инвестиции на фондовата борса?
Защо не?
Трябваше ли правителството да помисли за увеличаване на пенсиите от 1 януари и в малко по-голям размер точно с оглед на повишаване на потреблението и разбира се социалната функция - хората да живеят една идея по-добре.
На хората винаги им се иска да имат повече доходи, винаги това, което получават, не е достатъчно, така четова е нормалното, но мисля, че на пенсионната система не й е това проблемът.
Ние имаме проблем с пенсионната система и решаването му не е свързано с това дали с 5 процента или с 6 процента, дали два месеца по-рано или по-късно. Това са сериозни проблеми, които са свързани с преструктурирането, със събирането на вноските, с тези облекчения за хората като държавните служители, тоест не се взема от тях вноската, а се плаща от бюджета, със събираемостта, с това, че има много хора, които използват пропуски в системата и така се включват в нея, в ранното пенсиониране. Така че има много проблеми, тази система се нуждае от по-голяма дисциплина, преструктуриране и усъвършенстване на работата й.
Като президент Георги Първанов се допитваше до икономистите в БАН и чуваше тяхното мнение. Държавният глава Росен Плевнелиев прави ли го?
Мисля, че той също има икономически екип и се допитва до науката. При нас даже не е и проблемът в това да се допитват. Когато правим изследванията си, то е с цел да се даде по-широка база за обсъждане, да могат да се чуят различни мнения, да се потърсят, възможно ли е уеднаквяване на тези мнения, защото специално за икономиката ние съзнаваме, че нещата не стоят както да кажем в природните науки - да се намери единствената истина, най-доброто, единствено възможното решение. Защото в икономиката резултатът в крайна сметка минава през действието на хората, преди това през съзнанието, през техните интереси.
Израсна ли финансовият министър от заклеймяването на феодалните старци до техните идеи. Той сам призна, че след време ще бъде добре да върнем подоходното облагане.
Не знам, това е наистина много интересно развитие. Може би пък тогава аз ще бъда единственият, който ще защитава пропорционалния данък. На мен ми се струва, че този данък е полезен. Аз и тогава така смятах.
Тоест вие продължавате да подкрепяте тезата, че в България още дълго време трябва да има плосък данък.
Аз мисля, че това е един добър и справедлив данък. Понякога, като кажем плосък данък, създава някаква илюзия. Всъщност правилното е да се казва пропорционален данък. Какво по-справедливо от това всички да бъдат облагани пропорционално на доходите си? Човекът с по-големи доходи ще плаща повече. Ще се избегнат възможностите правителството да изпада в едни популистки нагласи, обръщайки се към по-бедните и казвайки „Гласувайте за мен, аз ще обложа богатите с повече данъци".
Министър Дянков именно с този аргумент каза колко е добре да се облагат лихвите по депозитите, защото според него само богатите имат депозити.
Всички имат депозити. И пропорционално, аз затова казвам, че не е толкова голям проблем, просто по-богатите ще платят повече - пропорционално на доходите си.
Трябва ли в бюджета да има малко по-дългосрочни приоритети, да се осигурят повече пари за образование, формално има такива, но именно говорим за наука, иновации. Подкрепят ли се наистина науката и иновацииите?
В политиката на правителството би трябвало да има такива дългосрочни приоритети, иначе в самия бюджет той е с 3-годишна перспектива най-много. Вие виждате, че основно за една година нещата се определят, но винаги има една 3-годишна перспектива. Но правителството, което прави бюджета, би трябвало да мисли дългосрочно и точно там е проблемът - че правителствата са избрани за четири години и техният хоризонт е това, 4-годзишен, като наближат избори евентуално за още четири години, а пък нещата в икономиката и изобщо в живота се променят за по-дълго време.
Ваш колега от института по роботика употреби термина „магистрали на духа", „магистрали на познанието", има ли такива магистрали, оставени от това правителство?
Да се надяваме, в края на краищата като направим преценка за четирите години, че нещо ще бъде направено в тази насока. Наистина финансирането на науката е една от слабите страни в поведението на това правителство. В този бюджет също се вижда. Понякога нас ни обвиняват или пък ни подозират, че говорим за себе си. Всъщност тук става въпрос, че цялата наука и изследванията в България са подценени, драстично подценени през последните две-три години. Ние имахме процент от БВП като бюджетната субсидия за науката - 0,4-0,5 на сто. И тогава това беше най-ниското. А сега това спадна до двойно намаление.
