Не е нужно парламентът да дава допълнителни правомощия на служебното правителство - в свое решение от 1992 г. Конституционният съд е разписал ясно правомощията на служебния кабинет и той не трябва да взима дългосрочни решения, обвързващи държавата. Това коментира в интервю за Дарик юристът от левицата проф. Любен Корнезов.
Той се надява след предсрочните избори през май да не се стигне до патова ситуация, която да не позволи да бъде съставено правителство. „Дано да не стане, но и следващият парламент може да бъде блокиран. Никоя парламентарна група няма да има мнозинство най-вероятно. Ще трябва пак разпускане, пак служебни правителства, пак блокаж на цялата държава", обясни той.
Не Конституцията е виновна за монополите, бедността и безработицата, подчерта той и призна, че се е просълзил, когато е видял да горят основния закон без да са го чели. Той предупреди, че въвеждането на изцяло мажоритарен избор на народни представители би било изключително опасно в България, защото това ще доведе до цели парламентарни групи, купени от олигарси или от монополи.
За намерението си да се оттегли от политиката и да не бъде част от листите на левицата за следващия парламент проф. Любен Корнезов уточни, че е взел решението си отдавна и няма нищо общо с днешните протест. „Всичко има начало и край - човек трябва да прецени кога да се оттегли с достойнство", допълни той.
Какво ви кара сега да вземете решението и да сложите точка на политиката?
Всичко има начало и край освен Вселената. И човек трябва да си направи преценка кога да се оттегли и да се оттегли с достойнство. Аз съм взел това решение много отдавна и не е свързано с днешните събития.
Точно това щях да ви попитам. Дали са ви повлияли протестите?
Не. Въобще не са повлияли. Не са повлияли да изменят решението, тъй като много хора ми се обаждаха да си променя решението. Това го знае и председателят на моята партия. Аз съм го казал преди 6-7 месеца, че аз повече няма да участвам в парламента и да заемам други държавни постове. Както знаете, спрягаха ми името и за други неща. Решавам да се оттегля. Мисля, че това е правилно. Не знам дали съм си изпълнил дълга. Каквото съм могъл, съм направил и може би много неща не съм направил. Не знам дали ще ми повярват хората, поне лошо не съм направил. Такава ми е душата, не мога да мразя.
Това е хубава равносметка. След толкова време в парламента, мнозина биха се изкушили, биха станали с професия „депутат".
Не трябва да става. Чувам „политик" и то при български условия. Какво е това политик? Трябва да си имаш професия - дали си лекар, дали си юрист, дали си икономист.
И с тази експертиза да влезеш.
Да, и да бъдеш полезен на парламента като колективен орган. А не да стоиш там и когато кажат и когато те дават камеритe и тъщата те гледа, веднага да скачаш на трибуната. Аз го казвам точно така, както е.
Да, но за вас казват, че сте „човекът конституция", човекът, който винаги е бранел законодателната рамка, доброто качествено нормотворчесто, ако го кажем, с уважение към това дело. И ето би зейнала дупка дори в практиката, в опита на Народното събрание. Трябва да има кой да спира юредическите недоносчета, против които вие винаги сте роптал.
За съжаление, много станаха. Вие ме връщате назад във Великото народно събрание, което прие тази Конституция. Аз бях ръководител на групата от 5-6 човека, която пишеше тази Конституция. Тя колективно не може да се пише. Помните тези времена на гладни стачки, бурни времена.
Тези, които напуснаха, палатков лагер и така нататък.
Да, да. И затова може би за мен тази Конституция не е членове и алинеи, тя е част от мен. Всяка буква е преживяна през мозъка, сърцето ми, за да намерим най-доброто решение за България при българските условия, без да имаме опита. Това е първата Конституция, писана в България.
Да, но сега крясъците на улицата.
И когато гледам как горят тази Конституция и то от едно момче, което не я е чело. Когато чувам какви ли не крясъци на улицата за конституционни промени, нови конституции, си казвам: тези хора разбират ли накъде вървим. И най-големият аргумент за България да стане член на Европейския съюз беше Конституция, която е призната за една от най-демократичните. Друг е въпросът, че ние не я изпълняваме практически.
Точно това щях да ви питам.
Конституцията не е виновна, че има монополи и те скубят хората. Конституцията не е виновна, че имаме толкова безработица, с хората, които безхлебни се прибират нощно време и не могат да нахранят децата си. Може би съм крайно пристрастен. Вие знаете, че няма нищо съвършено, сътворено от човека.
Сам сте си признавал грешките неведнъж.
Да разбира се. Можем, имаме няколко промени, аз съм ги правил неведнъж във връзка с членството ни в ЕС от 2007 година. Там трябваше да се съгласуват международните договори и закони на ЕС, мястото на съда в Люксембург. Да не се задълбочавам чак толкова много в детайли. Така че можем да седнем и да разговаряме, но не с крясъци и викове. Конституцията е висш юридически пилотаж. Тя представлява една юридическа рамка, в която можеш да имаш различни решения. Както виждате, имахме и по-ляво правителство, и по-дясно правителство, и центриско правителство, две служебни правителства все в рамките на тази Конституция. Конституцията не пречи на правителството и на политическите сили да провеждат своята визия в това, което искат да направят. Но трябва майсторлък за цялата работа. Майсторлък, а не полицейски ботуши да тъпчат моята конституция.
Като видяхте обаче как я горят, подозирам, че не веднъж сте се замислял, колко българи като процент са чели Основния закон.
Като видях да я горят, очите ми се насълзиха Даже не обвинявам тези момчета там. Те не знаят какво правят. Скоро излезе едно изследване, не съм го измислил аз. Вие сте го видели и затова вероятно ме питате.
Не съм го видяла, но за това тъкмо ви питам.
Социологическо изследване: около 7% са чели българската конституция. Аз знам депутати в парламента, които въобще не са отваряли, не да са я чели.
То това всъщност е по-жалкото.
Разбира се. То сега всеки гражданин да вземе да чете конституцията. Плюс това има конституционна наука. Хиляди писани страници. То не е само да прочетеш. Иначе книжката е малка, 169 текста. Но зад всеки текст, зад всяка дума, зад всяка алинея има много теория и практика, вариации. Затова не е само до четенето й. Но аз се питам как е възможно, ставаш депутат, гласуваш уж някакви закони, които трябва да са съобразени с конституцията, разбирате ли. Това е сложна материя. Не са я отваряли. Не искам да нападам този парламент, защото аз съм част от него, макар и опозиция. И аз нося неуспеха на този парламент, ниския му рейтинг. Значи и аз не съм си свършил достатъчно добре работата. Но вие знаете, че аз водя делата, имам и други, разбира се, колеги депутати. Не едно и не две, около 40 дела вече сме завели в Конституционния съд за този само период, на последния парламент.
Над 130 текста.
Да, 130 теста са обявени за противоконституционни Парламентът си отиде, не знам какво ще направи Конституционният съд. Той пък нали беше блокиран заради назначенията.
Изчерпали се този политически модел или по-скоро вие се изморихте да браните правото и законодателните норми в Народното събрание?
Дано не съм се изморил. Не знам.
Като говорим за това ви решение.
От мое гледище поне, по-демократично управление от парламентарната република няма. Само че нашата парламентарна република е обърната с хастара нагоре, ако мога да употребя този неакадемичен израз. Всъщност правителството, което си заминава, а и предните, не искам да правя големи обобщения, иска да стои над парламента, да не се съобразява с нето и го тъпче. Депутатите или поне една част от тях са абсолютно безгласни букви. Те са проекция на изпълнителната власт и затова има дефицит и на демокрация, и на уважение на гражданите към парламента, и на уважение към законите, включително и към Конституцията.
Към това добавяме лошата практика от последните години за открит лобизъм.
Точно така. То лобизмът идва на базата на това, че депутати, министри и други хора, които имат реалната власт, не изпълняват ангажиментите си с достойнство. И тук чувам всичко да мине на мажоритарен избор, едно от исканията.
Да, едно от исканията на улицата.
Аз съм избиран мажоритарно. Във Великото народно събрание аз бях избран мажоритарно, разбира се, в едно по-друго време. И знам и хубавото, и лошото. И отровата на мажоритарния избор. Но при българските условия това е изключително опасно, защото монополи ли ще са, олигарси ли, ще си купят депутати.
На килограм.
Точно така. Ще има групи, не лобисти. Защото да те изберат, пак трябват средства, кампания, някой да стои зад гърба ти. Не може така да отидеш и хоп, да станеш депутат.
Сметка, която след това трябва да бъде платена.
Това е много опасно и затова цяла континентална Европа, не говоря за Англия, е на пропорционалната система. Няма лошо. Тук е майсторлъкът на партиите , на ръководствата на партиите да предложат най-добрите си кандидати. Хора, които са авторитетни, честни, а не омаскарени. Нали разбирате? Кой пречи на партията хикс да състави една листа в Ямбол, София, Видин от хора, които да не са омаскарени, а с име, доказали се, не политици дрън-дрън.
Неомаскарените като че ли бягат от политиката в последните година и се въртим в затворен кръг.
В затворен, омагьосан кръг. Има една опасност, извинявайте, че леко се отклонявам. Дано да не стане, но хайде, отиваме на предсрочни избори, но и следващият парламент може да бъде блокиран. Никоя парламентарна група няма да има мнозинство най-вероятно.
Трудно ще бъде съставено правителство.
Не може да бъде съставено правителство. Ще трябва пак разпускане, пак служебно правителство, пак блокаж на цялата държава, нови избори.
Опасявате ли се, че ще влезем в тази верига?
Дай боже, да не влезем. Никой не го желае това, но нещата вървят натам. Ако последните изследвания са за 23 процента за ГЕРБ, горе-долу толкова и на БСП и още една-две партии и блокажът е пълен. Освен това всички партии заявяват, че няма да правят коалиции с други.
Онези петдесет дни преговори за тройната коалиция, ще ни се видят песен, казвате?
Онези преговори се водиха в моя кабинет, така че знам как се раждаше тази трудна, трудна коалиция. Първият път не успя, ако си спомняте.
С един глас стана премиер Сергей Станишев, с един остана без правителство.
Да, и мен ме разпнаха, защото аз заклех, той пък не можа да състави правителство, тоест министрите с наш мандат, след това НДСВ отказа мандата, но по тактически съображения. Аз съм републиканец, даже якубинец и това го знае и Симеон, нашият бивш цар и премиер. Но мога и тук да го кажа, пред вас. Той е класа.
Не използвахме обаче капацитета му сякаш. Бързо от „Осанна" го разпънахме.
Ние българите всички сме „Разпни го на кръста, пък след това нека да възкръсва". Тогава беше моментът дали ще станем членове на Европейския съюз. Къде без правителство? Ако не можехме да съставим тройна коалиция, трябваше спиралата да тръгне, блокаж на цялата държава и още нямаше да бъдем членове на ЕС. Като мислехме, че ЕС едва ли не ще бъде манна небесна за България, което се оказа, че не е точно така. И трябваше да се направи правителство, друг изход нямаше. И тогава се стигна с големи мъки, тези 50 дни преговори, разговори, съотношение 3-5-8, което не е най-удачното, но нямаше как.
Нямаше как, казвате.
Нямаше как.
Да, но Царят жертва НДСВ. Всъщност те загубиха най-много от цялата работа в името на това....
Да, макар че НДСВ, вие знаете, че когато и те бяха управляващи, аз бях и заместник-председател на парламента. Те имаха много класни хора, много класни юристи, едни от най-добрите - Герджиков, Анелия Мингова, да не споменавам всички. И икономисти, класни хора, хора с достойнство и самочувствие, на тях не можеш да им кажеш „Абе, ти ще гласуваш или няма да гласуваш" или „Ти ще поддържаш или няма да поддържаш". Разбирате ли, личности! Хора, които са писали книги, дават друго самочувствие. Сага една маса безформена в това Народно събрание, говоря....
Като общо.
Като общо. Не искам да обвинявам никого. Аз съм също част от тази вина. Дано в следващия парламент влязат партиите и хората да изберат действително личности. Защото властта заслепява. Много бързо се услажда. То не е от днес.
Сам казахте, че не Конституцията ни е крива за това, в което живеем и от което не сме доволни днес като българи. И за законите сме коментирали подобна теза.
Да, разбира се.
Но като гледате протестите, мислите ли, че улицата изобщо има сили да твори законите у нас?
Това е невъзможно. Под улицата имате предвид хората, които излизат и протестират.
Исканията.
На една голяма част от тези хора, предполагам и вие и всички им симпатизираме, защото гладът ги изкара основно. Е, в конкретния случай токът, но в края на краищата номотията. И след това исканията се превърнаха в политически. Много от хората на това дередже е нормално да протестират. Друг е въпросът защо ги докараха тези хора до това дередже. Имало е и революции и те са започвали винаги от улицата. Знаете Френската революция, събориха Бастилията и какво направиха? Започнаха да се избиват помежду си на гилотината. Така ли е?
Така е.
И дойде Наполеон и така нататък, и така нататък. Вижте руснаците - те също са революционери. Пак започнаха от улицата: февруарската, Октомврийската революция, дойде Ленин, поведе ги напреди и... Промени цялата история. Така че с цялото ми уважение към хората от улицата не е възможно улицата да управлява. Това го няма в света, няма го в човешката история. Хората трябва да излъчат най-доброто и да го изпратят - било то в парламента, било то като кмет, било като общински съветник. Виждате, кметовете се избират и мажоритарно, нали така?
Да.
Сега една вълна. Преди една година ги избрахме, викахме ура, сега му викаме „Разпни го!".
Въпросът е обаче има ли фигура, има ли нещо, около което българинът може да се обедини.
Обезверени сме вероятно мнозина. Казвам го с тъга. Аз поне не виждам личност сега - с всичките ми уважения към днешния ни президент, разбира се - която да бъде обединител - може да не го обичам, но му вярвам; може да не споделям неговите възгледи, ама го ценя като специалист.
Това го няма.
Може би има, ама къде да ги намерим? Ето виждате и интелигенцията и то най-класната толкова години се поотегли. Видимо е така. Аз не го казвам като упрек. И излязоха с мускулите, гърдите и парите напред.
Защо толкова политици поред и изобщо управляващи допуснаха да се изроди някак родният демократизъм до там, че чувството за безнаказаност в момента е водещо, липсата на справедливост?
Много точно го казахте - липса на справедливост в обществото. Кое му е справедливо на това общество? Не съм за носталгията, да се връщаме преди 1989 година, това е отминал период. Но в едно общество, а България е една шепа, останахме 6-7 млн. души за съжаление, бяхме 9 млн. вижте как сме разслоени - от много богати с ланци, вили по моретата, по Боровец, по не знам къде, къщи дворци си направиха. А от друга страна, виждате хора, които ровят по кофите. Голямо икономическо разслоение. Освен това политическите партии започнаха под една или друга форма да разделят пък и тези хора помежду им. Разделихме се на протестанти, християни, мюсюлмани и какви ли не още. Това пък е духовното. Българският народ е разделен.
Дори и протестите не ни обединиха. Протестиращите се разделят.
Протестите започнаха да се разкапват на групи и групички и всеки гледа да поведе, да участва. Не вървим добре. Друг е въпросът, че така се е случило в историята ни, че ние, българите нямаме традициите на една Франция или на една Германия, макар Германия да има положително, и отрицателно, или една Англия. Знаете ли, Чърчил е казал, че по-хубаво от демокрацията няма, нали така? Чърдил е ходил при Сталин, при Рузвелт, обикалял е, но първата му работа, като слезе от самолета, е да отиде в Карата на представителите, в парламента, да даде отчет какво е правил, да се посъветва. А нашите вижте нашите тук с месеци... Това е неуважение, то също разделя. Всичко разделя. Мъже от жени разделя. Викаме „Няма брак, против брака". Хубаво, че го спряха този нов семеен кодекс, дето аха, пък то фактическо съжителство, пък всеки може да си живее... Който иска, нека си живее така, ама не може юридически ние да правим... Ами, какво стана с децата? Сурогатно майчинство. Хайде сега кое е майката, кое е бащата? Ето, това е липсата на справедливост - разкапвай едно общество колкото можеш повече и то става все по-слабо и по-слабо и държавата все по-слаба и по-слаба. И държавата все по загива и загива.
Кауза ни липсва, казвате, обща посока, обща цел?
Вяра в бъдещето, ако щеш. Тя може да е химера, ама да я има.
Има ли нещо, което да ви накара да размислите, да се окажете с още един мандат в Народното събрание?
Решил съм категорично, казах го. Това не е емоционално решение, не е от днес за утре. Но мога да споделя пред вас, че ми направи впечатление, че същият ден, когато направих това изявление, след това ми се обадиха няколко депутати, един бивш депутат от Синята коалиция и нито един от БСП и ме молиха да не се оттегля, да оттегля отказа си.
Да останете.
Да. Макар че те са ми най-големите противници като опоненти, може би не намерих и точната дума. Но уважението си е уважение. Аз като слушам какво става. Те като се карат, няма аргументи. Като излезеш на трибуната или в комисии, или, ако щете писания, особено ние юристите, трябва да изтъкнеш аргументи „за" своето становище, против становището на опонента си, а не до го нападаш лично, не да го обиждаш лично. Това е обида на самата институция, да оставим на себе си.
Утре ще чуем според анонсите от президентството служебното правителство и кой ще бъде служебен премиер. Исканията на улицата варират от справедливи до популистки и утопични. Ще надделее ли според вас разумът и ще успеят ли тези хора да не бъдат яхнати партийно и отново да се разочароват пък всички?
Не е въпросът за един ден и аз прочетох, че може би утре, вторник, 12-ти март президентът ще обяви служебния кабинет, но той многократно го подчерта, че на 13-ти ще го направи. С назначаване на служебния кабинет, той е длъжен да разпусне парламента и да насрочи избори. Това са два указа. С първия назначава служебния премиер, министрите, структурата. С втория указ разпуска 41-вото Народно събрание и насрочва избори за 12-ти май примерно, както го обяви. Това трябва да стане едновременно. Има решение номер 20 на Конституционния съд от 1992 година, когато аз бях конституционен съдия. Просто да прочетат там какво сме писали, защото решенията на КС са задължителни. Дано, вижте досега сме имали два служебни кабинета - на Ренета Инджова и Стефан Софиянски. Те макар и да са с десни възгледи, трябва да ги окачествим като успешни - в тежък момент идваше служебният кабинет, закърпваха положението, потушаваха се, ако щете, инфлационни и други процеси. И двата кабинета бяха много успешни. И дано третият... Но зависи какви личности са.
А трябва ли парламентът да им даде нещо извънредно като правомощие?
Не. В това решение номер 20 КС изрично посочва какви са правомощията. Разбира се, по-ограничени, защото няма парламент. Този служебен кабинет и да иска да направи нещо, не може да променя закони, защото няма парламент. Трябва да действа въз основа на настоящата законова рамка. Не може и не трябва да сключва договори с перспектива с години да обвързва държавата. Краткосрочни решения. То е въпрос до авторитета на личностите в този служебен кабинет, който в никакъв случай не трябва да бъде с политически нюанс. Това ще бъде груба грешка, ако има такава. Но първата и основна задача на един служебен кабинет е да организира честни избори.
Дано. Дано се справят.
Дано, аз желая успех на служебния кабинет, без да знам кои са. Даже ако има някаква нужда от мен за съвет нещо, готов съм на всеки да помогна с моите знания, с моя опит.
Кога е последният ден на този парламент?
Утре има извънредно заседание от 13.00 часа. Точките от дневния ред са някакви ратификации, нещо несъществено за мен и ако това, което говореше президентът досега, трябва на 13-ти вече парламентът да го няма.
