Новият закон за висшето образование ще забрани преподавателите да участват в акредитацията на повече от един университет. Идея, която цели освен свиването на огромния брой ВУЗ-ове в страната, така и спиране на практиката един преподавател да чете лекции в няколко университета. В същото време с промените в закона за академичното развитие се създава възможност и учените от БАН и Стопанската академия мога да участват в акредитацията на висшите училища. Как ще се отразят всички тези промени на качеството на академичното образование и какви са критиките към проектозакона за висшето образование - събеседник по темата в „Денят" на Дарик ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев.
Имате ли забележки по Закона за академичното развитие?
За съжаление в последния момент се върна едно отпаднало преди това изискване. Беше влязло в закона, че учените, които работят в БАН и Селскостопанска академия, ще продължават да бъдат изследователи. В крайна сметка в последния момент беше решено, че те ще бъдат професори и доценти, което за мен е пълно недоразумение. Нещо, което обижда много хора. Все пак във висшите училища работят два пъти повече научни работници, отколкото в системата на БАН. И тук не става въпрос за някакво кокетничене с титлата. Всички знаем колко много хора си прикачиха званието „професор" и се самотитулуват професори и са предмет на обществен присмех. Освен това сега, когато станат професори и доценти, това се сблъсква директно с една от целите на закона. Една от целите на закона беше един преподавател да може да акредитира само едно висше училище. Това беше надеждата, че по този начин ще намалеят броя на висшите училища, когато всъщност преподавателите ще трябва да решат къде да работят. Изведнъж се оказва, че хората от БАН ще могат да акредитират тези висши училища. Т.е. сблъскват се намерения и резултати.
Затова ли се прави според вас това връщане?
Не, не бих казал, че е това. Там има други съображения. Както ми казаха в последния разговор, който имах с г-жа Цачева по този повод, има политически съображения, не бих искал да ги коментирам.
Каква ви е позицията по понижаването в научна длъжност на асистентите? Това може ли да се отрази на авторитета им и заплащането.
Не. Доколкото зная министър Игнатов изрично е казал нееднократно, и това беше разбирането ни в самото начало, че никакви промени в Закона няма да увредят сегашното положение на колегите. Т.е. то няма реално понижение, има повишение нагоре, тъй като остават само две степени - „асистент" и „главен асистент". Малко тези усилия ми напомнят на един стар руски виц за това как Николай ІІ след Революцията в рая посрещал идващите и от белите и от червените и ги разпитвал: „Сега какво става долу, какви промени има?" и те казали: „Ами водката вече не 36 градуса, а 40" и той им отговорил: „Ей, че то струваше ли си цяла революция за това да се прави?!?". Та някои от тези промени ми напомнят за този виц, струваше ли си цяла революция за това да се прави. Но е ценно да кажем това, че контролът върху процедурите е много добре разработен в арбитражна комисия, която ще бъде към Националната агенция за оценка и акредитация. Това с въвеждането на журита, в които ще бъдат включени всички добри специалисти, и тегленето по жребий на рецензенти, това ще бъде избегнато и това е положително.
Това ще бъде новият орган, който ще замести и ВАК. Одобрявате ли тази промяна?
Има един теоретик на политическата пропаганда Лионард Дуоб, който умря на близо 100-годишна възраст. Той формулира няколко основни закона на пропагандата в началото на 50-те години на миналия век. И една от основните техники на пропагандата е да си изградиш плашило и след това да се бориш срещу него. ВАК в известен смисъл беше това. Но ВАК поне в моите спомени, два пъти съм бил член на комисия във ВАК, нямаше случай, когато заради политически причини някой да е бил спрян. Спирани са много некадърници.
Наскоро образователният министър лансира идеята за разделяна на академичното от финансовото управление на университетите?
Това е идеята, на която в момента се подчиняват частните университети у нас. Идеята е изключително мъглява. В проекта на Закона за висшето образование я има като идея да се назначи фигура като „помощник ректор". Като погледнах за какво ще отговаря ректора и за какво ще отговаря помощник-ректора, установих, че „помощник-ректора" ще отговаря за всички решения, свързани с финансите, инвестициите, администрацията. А ректорът ще има едно единствено право - да лежи в затвора! Казвам го на шега, разбира се! Мисълта ми е, че трябва да се смени коренно системата на финансиране, за да може да се тръгне към такъв вариант. При сегашната система, това на практика е невъзможно.
Пред Дарик ректорът на УНСС призна за натиск върху работната група, която пишеше проекта, от страна на преподаватели, които не искат да спре практиката преподаватели да четат лекции в повече от един или два университета? Има ли наистина такъв натиск и съпротива?
Не знам кой и как е упражнявал натиск. На мен трудно може да ми се упражнява натиск, след като аз от 15 години говоря срещу тази практика. Във всичките си публични изявления съм твърдял, че не е морално да режеш клона, върху който седиш. После, тези пътуващи преподаватели не дават качествена подготовка на студентите. Защото образованието не е само една лекция, изнесена от даден преподавател, образованието е атмосферата във висшето училище, възможността за контакт на студентите с преподаватели, възможността на тези преподаватели да подпомогнат техните научни амбиции и т.н. Това не може да стане с преподаватели, които работят на пет основни трудови договори в пет висши училища, каквито имаме. Това е абсурд и безумие! И да ми упражнява натиск!
А какво ще се случи с преподаватели от СУ, които практикуват тази дейност в повече висши училища?
Това е техен избор, кое висше училище искат да акредитират. Ако искат да акредитират Софийския университет, ако искат да акредитират университета в Горно Буново да речем.
А възможно ли е с тази забрана на гастролиращите преподаватели, по-малки университети или техни факултети, да престанат да съществуват?
Не вярвам. Няма да е това причината, но няма да имат достатъчно квалифицирани преподаватели.
Министър Игнатов предложи идеята за вътрешна мобилност в самите университети на базата на определен брой кредите на всеки студент да може от една специалност да се прехвърля в друга?
Това е наше задължение по Болонската система, за съжаление, не го изпълняваме. В новия закон, аз даже похвалих проекта на комисията, казах че беше хубаво написано, че трябва да има разумно съответствие между учебните дисциплини. Досега в много случаи се търсеше 100-процентно съответствие, за да могат да бъдат признати кредитите. Което е невъзможно, няма как да бъде признато. Но едно разумно съответствие може да се търси, някакъв баланс - 60-70% от учебните дисциплини. Винаги съм бил скептик към нашите усилия на всяка цена да преподаваме едно точно определено нещо на младия човек. Той щом е стигнал до това положение, той би трябвало да има възможност в по-голяма степен на избор.
Как ще се отразят тези промени в Закона за висшето образование на студентите?
Има един много сериозен проблем за мен, това е проблемът с акредитацията. Предвидената система - тя е комплексна акредитация, има акредитация на институцията, съответно университета, и акредитация по професионални направления. И там са заложени едни проценти, които след това се сумират и се получава акредитационна оценка десетка примерно. Проблемът е, че на науката се дава 20 на сто от институционалната акредитация. Като се обедини с другата акредитация по професионални направления и стане средно аритметично, се оказва, че това, че имаш качествена наука в университета, е само 10% от акредитацията ти. Което е безумие! Защото ние непрекъснато твърдим, че качествено висше образование се основава на качествена наука. Това е тенденцията в света - това са всички големи европейски и американски университети, към които се стремим да се доближим. Делът на науката при оценката на университетите трябва рязко да се увеличи. За сметка на това пък за системата за управление на качеството са дадени 30 на сто, т.е. при средноаритметично става 15%. Т.е. един път и половина този показател тежи повече при оценката на висшето училище, отколкото науката. Само че система за управление на качеството се изгражда относително лесно във висше училище с 4000 студенти и две професионални направления, но съвсем по различен начин е в университет с 24 000 студенти и 20 професионални направления. Тези несъобразности трябва да се махнат.
Т.е. може да се окаже, че по-малки университети имат същата оценка каквато Софийския университет?
Не, аз не говоря за СУ, а за добри университети. Където е оценката по професионални направления, тя се умножава по броя на студентите, които се обучават в даденото направление. В някои направления ние сме единствените в България, които обучаваме хора по тях, и там се обучават по пет-шест души, защото от толкова има нужда българското общество. Няма примерно нужда от повече специалисти по арменска филология. Това означава, че това автоматично снижава оценката, защото броя на студентите е много малък. Какво търсим - количество или качество?!?
Тази акредитация после има ли отношение към финансирането?
Това е едно от съществените много добри неща в закона. Там е прието, че тези които са акредитирани с оценка между 9 и 10, т.е. най-високата възможна, ще получават 140 на сто от сумата, която държавата отпуска за един студент. Тези, които са с оценка от 8 до 9 - 130% и т.н. надолу. Имах две съществени предложения тук. Първо, най-горната граница да бъде не 140-130, а 150-130%, за да може действително да се разграничат най-добрите висши училища у нас. И второто - в зависимост от акредитацията да направим разграничение между висшите училища. Тези, които имат оценка между 8 и 10, само те да могат да подготвят „доктори". Тези, които имат между 6 и 8, да могат да подготвят и „магистри". Тези, които имат под 6 оценка, да могат да подготвят само „бакалаври". Няма нищо страшно в това крайна сметка и тогава много добре ще се наместят някои неща.
А тези промени по текстовете за акредитацията, заради финансирането ли се правят? Имаше и такива слухове, че някои частни университети искат да получават и държавна субсидия?
Това за момента го няма в закона. Винаги, и като декан на Историческия факултет, и сега като ректор, винаги съм имал едно основно правило - никога не съм се оплаквал, че липсват пари! Пари има. България за своите възможности отпуска за образованието немалко пари. Може да не е толкова, колкото ни се иска, но това е положението - не сме толкова богата държава. Проблемът за мен винаги е бил да се промени философията на парите, които държавата дава за образование. Да се поощрява и да се финансира не образованието въобще, а качественото образование. И сега, с този проект ми се струва, че има възможност да се тръгне до известна степен към поощряването на качественото образование.
Има ли опасност сега, когато със закон се задължи един преподавател да участва в акредитацията и да бъде на щат само в един университет, да има отлив на преподаватели от СУ към други университети, където биха им плащали по-добре?
Лично не виждам подобна заплаха. Парите не винаги са най-важното нещо в живота. Фокус-Мокус, един от героите на Ерих Кестнер в книжките му за малкия мъж, казваше, че парите не са най-важното нещо в живота, но може би са първи по важност от второстепенните неща.
