Бившият конституционен съдия и бивш председател на ВАС Владислав Славов в интервю за Дарик относно казуса с избраната за член на Конституционния съд Венета Марковска и сигнала срещу нея за корупция и конфликт на интереси, считан от мнозинството, което я подкрепи в залата, за анонимен:
Сигналът не ми се коментира, ако започнем от там, защото реално всичко стана постфактум. Имаше една процедура, която беше публична от много време. В тази процедура бяха обявени кандидатурите, в тази процедура всеки участваше по начина, по който изискваха правилата на Народното събрание, както ги бяха приели, и към момента на провеждането на избора имаше едно споменаване на сигнал, който беше анонимен и никой не обсъждаше. Аз, като един съдия с изтекъл мандат от Конституционния съд, мога да Ви кажа, че преценката за избор имаме решение на Конституционния съд и то е точно по подобен случай - това е решение №11 от 1994 г. на Конституционния съд във връзка с назначението на един конституционен съдия от президента на републиката и тогава най-систематизирано и извлечено като сентенция от решението, съдът е казал, че преценката за избор, включително и за притежаването на високи нравствени качества принадлежи единствено на органа, упълномощен да я прави, т.е. органът, който има право да избира. Народното събрание е единственият орган от неговата квота, когато избира съдия за Конституционния съд, да прецени дали са налице тези изисквания на Конституцията - високи, професионални и нравствени качества. Между другото тук е много интересно да отбележа, че това нещо в Конституцията се съдържа само за две длъжности, които избира Народното събрание и това са членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента и за конституционните съдии. Там има и това изискване за високи нравствени качества. Реално, към момента на избора не е имало никакви данни за каквото и да е в посока на това, че Венета Марковска не е имала необходимите нравствени качества, за да бъде избрана.
Обаче Брюксел заплаши с нов мониторингов доклад в областта „Правосъдие и вътрешен ред".
На мен ми е много интересно да коментирам това, защото след избора на членовете на Висшия съдебен съвет имаше много интересно мълчание, включително и от медиите. Не искам да Ви засегна, но мога да Ви кажа, че имаше основание за коментар по две съществени причини. Първата, в два доклада от един и същ месец - юли 2011 г. и 2012 г. и особено от доклада от 2011 г. по отношение на Висшия съдебен съвет имаше много сериозна критика. Даже 2011 г. беше толкова сериозна критиката, че като я чете човек си мисли, че ние нямаме Висш съдебен съвет и трябва да го правим отново, а ние същата година му чествахме 20 години от създаването. Тогава Съюзът на юристите в България, като една от най-големите правни и неправителствени организации, реши да не изчаква, както обикновено става и да обсъждаме някое предложение на държавните органи, а да направим обратното. Организирахме една кръгла маса точно по проблемите, които поставя Брюксел във връзка с този доклад от юли 2011 г. и специално по отношение на статута и конституционния статут на Висшия съдебен съвет. Направихме много сериозни предложения, които бяха систематизирани и предложени на всички органи за обсъждане и преобладаващото количество предложения опираха до искания в посока на изменение Конституцията и сериозни промени във Висшия съдебен съвет по няколко направления. Нищо не се случи, защото, както винаги, времето не ни стигна. Накрая се минаха някои бързи промени на Закона за съдебната власт чисто козметично, които дори малко бяха засегнати от едно вето на президента и нещата стигнаха до избор. Парламентът се постара да направи нещо различно този път с една процедура и едни правила, в които се предвиждаха неща, които до този момент не бяха правени. Точно прозрачност нямаше. Какво се получи реално и при двата избора? Нямаше правила за номинация. Освен азбучните изисквания на закона, които са твърде схематични от гледна точка на високи професионални и нравствени качества и 15 години стаж, други критерии при номинацията, специално за парламентарната квота, нямаше. Бяха номинирани кандидати, както при избора на конституционни съдии, така и при избора на членове на Висшия съдебен съвет, по преценка на отделни депутати, които имаха право да предлагат. Какво се получи по-натам реално? Едно изслушване, което беше една сериозна публичност и което беше адмирирано от много хора, включително и аз се изказах много положително в тази посока, защото не се беше случвало до този момент, без да изключвам момента на номинацията, който беше много важен, защото вече изслушваш хора, които някой по някакъв начин е избрал без критерии. Реално, след един дълъг маратон, в единия случай почти цял ден, а в другия случай няколко часа, трябваше да мине известно време преди избора, в което време да излезе един доклад на Комисията по правни въпроси, който реално да ориентира депутатите как да гласуват. Защото на това изслушване присъстваха само членове на Правната комисия и евентуално някой друг, ако е желал, защото изслушването беше отворено, даже се предаваше и по телевизията, и повечето от депутатите трябваше да получат някаква оценка, на базата на която да направят своето мнение. Вярно е, че те имаха достъп до документацията, която беше на електронен принцип публична, но колко и как са се запознали с този огромен материал, който е повече от 12 часа, определено се съмнявам. Накрая се получи едно гласуване без никакво обсъждане и без никаква оценка, което е доста смущаващо. Затова, ако трябва честно да кажа, без да се притеснявам от това, което някои хора не смеят да го изговорят, наистина има основание Брюксел да направи една сериозна проверка на тези два избора, за които ние считахме, че правим нещо и отговаряме на изискванията, които са отбелязани в докладите по наблюдение.
Изборът на конституционните съдии от квотата на парламента също мина без дискусия.
Едно и също е. Аз ще Ви прочета нещо от правилата, за да разберете какво изискват правилата, приети от Народното събрание. Докладът, който Комисията трябва да изготви след изслушването на кандидатите, трябва да съдържа първо, второ, трето и четвърто, което е най-важно и него ще Ви го прочета. Оценка за квалификация, опит и професионални качества и на специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност. Такова нещо във Висшия съдебен съвет нямаше, а трябваше от 17 човека да се избират 11. По отношение на избора за конституционни съдии също нямаше. Имаше един телеграфен доклад, съжалявам, че така го наричам, но той беше точно този, който беше най-важен като елемент от изслушването и като фактор, който да повлияе, не беше на лице. Сега вече тръгнаха приказките: „имаше предварителна квота и всичко стана в рамките на квотата". И понеже аз с колеги много пъти съм разговарял и сега не се притеснявам да Ви го кажа, според мен, имаше един устен поверителен доклад, който някои или почти всички депутати го получиха в деня преди гласуването. Затова никой не се обърка и знаеха как да гласуват.
Устният поверителен доклад от същата сграда на Народното събрание ли е дошъл или от друга сграда?
Това е едно мое свободно предположение, защото много хора гледаха избора и не им беше ясно, след като нищо не се казва за това изслушване и никой по никакъв начин не оцени тези кандидати, как тези 240 депутати толкова единодушно избраха примерно единайсет за Висшия съдебен съвет или двама за Конституционния съд.
Смятате ли че, за да се тушира напрежението, което се образува около избора на г-жа Марковка или по-скоро след избора й за конституционен съдия, е редно да има и проверка на инспектората към Висшия съдебен съвет за това доколко са нарушени правилата на професионалната етика?
Няма връзка между двете неща. Те са органи с различни компетенции. Преценката за тези нравствени качества, за които в момента най-много се дискутира, е проблем, който Народното събрание само трябва да реши, преди да проведе избора. Те никога не са били задължени да направят избора на тази дата и ако са имали някакви съмнения, са могли да го направят и по друго време. Но това, което трябва да се спомене е за г-жа Марковска е, че никой не обсъжда професионалните й качества. Това е едно водещо в нейната биография, на което не може да се противопостави нито един от другите кандидати. Трябва да ви кажа, че с опита, който имам от 9-годишния ми мандат в Конституционния съд, че за съда е много важно да присъстват вътре бивши магистрати с опит, а не хора, които са се докосвали до правото в тези 15 години, които се изискват по Конституция. Защото това е много важно за крайните решения, които се взимат в този съд. А за г-жа Марковска мога да Ви кажа по този повод, понеже аз съм работил с нея 7 години, докато съм бил председател на Върховния административен съд, по мое предложение тя е била избрана за председател на отделение тогава, като става дума за 1996-1997 г., в началото на възстановяването и създаването отново на Върховния административен съд. Аз не мога в рамките на тези 7 години, когато тя е била председател на отделение, тя ръководеше Второ отделение и се занимаваше с дела, основно свързани със сегашния ЗУТ и отделението беше едно от най-добрите в състава на Върховния административен съд. Отделение, което не е създало нито един проблем от гледна точка на оплаквания от какъвто и да е било характер и отделение, което общо взето нямаше никога просрочени дела. Ние по начало за онзи период, когато говорим, не да се хваля, че аз съм бил тогава председател, но нямаме такива случаи. Докато сега е много често това и най-много за това говорим - за забавени дела, особено в последните месеци. Не сме имали такива случаи и много добре сме разбирали, че бързината е много съществен фактор, особено в областта на административното правосъдие.
Защото се чуха призиви да се оттегли като единствена възможна юридическа опция в тази ситуация, включително от министър-председателя с уговорката, ако се докаже нещо от твърденията по неин адрес.
Очевидно решението е нейно, няма друг вариант за промяна на решението на Народното събрание. Единствено нейното решение. Но това, което се пише, ме смущава. Даже това, което излезе днес във връзка с някакво оплакване на следовател по някаква преписка с прокуратурата, много се изненадвам защо излиза информацията персонално, при положение че, като член на дисциплинарна комисия или каквато и да е друга дейност, свързана с Висшия съдебен съвет, органът винаги е колективен. Там тя никога не е взимала, каквито и да е било решения, камо ли да съставя някакви документи по една дисциплинарна преписка, при положение че тя се образува на основата на предложението за наказване и на документите, които е внесъл този, който предлага или иска наказване. Много ме изненадва това, което се пише, защото не трябва да е сама, дори и да има нещо, тя не трябва да е сама, защото там са най-малко трима човека.
Как мислите, че ще завърши тази история?
Прогноза не мога да направя, но за мен едно решение на Народното събрание е, което може да бъде изпълнено без никакъв проблем.
